Лабораторно земеделие
Европейските директиви имат широки граници и оставят решенията по-скоро в полето на националните законодателства с уклон ГМО храните да се разрешат
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
бизнес".
Европейският съюз (ЕС) остави широки граници за регулацията на генно модифицираните (ГМО) растения. Въпреки рестриктивното законодателство в много държави лобисти продължават да изтъкват предимствата на този вид посеви.
Ябълка, която има хранителна стойност колкото менюто за едно цяло хранене и няма нужда от скъпи препарати, за да расте без болести и вредители.
Земя, изцяло във властта на няколко огромни корпорации, без чиито химически коктейли и обработени семена никакво растение вече не може да поникне.
Между тези две крайности се люшкат защитниците и противниците на ГМО. Все още сме далеч и от едната, и от другата, но периодично аргументи "за" и "против" този вид растения се разменят на всякакво ниво. И Европейският съюз не остава встрани от спора, като засега посоката на повечето държави е сериозна законова рестрикция при отглеждането и разпространението на ГМО. Поне на хартия. В началото на тази година се появи сериозна вероятност ЕС да последва САЩ поне отчасти и генетично променените растения да се отглеждат свободно на територията му.
Решете си сами
Всъщност европейските директиви имат широки граници и оставят решенията по-скоро в полето на националните законодателства с уклон ГМО храните да се разрешат. В началото на годината няколко държави от ЕС обявиха, че забраняват отглеждането на модифицирани растения на територията си. Сред тях е и България наред с Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Унгария, Гърция и Полша. Всъщност българското законодателство е толкова рестриктивно поне като документи, че отглеждането на ГМО растения на практика е почти невъзможно. Пълна забрана и за отглеждане, и за освобождаване в околната среда има за всички защитени природни територии и до 30 км отвъд техните граници, около пчелините, площите с бионасаждения, както и сред територии, използвани за обикновено земеделие, което не е ГМО. Освен това законът забранява да се отглеждат, разпространяват и продават модифицирани тютюн, маслодайна роза, пшеница, всички зеленчуци и овошки.
На европейско ниво пълна забрана няма – ЕС и в момента е разрешил отглеждането на царевица MON810, предлагана от американската корпорация "Монсанто", както и на картофи "Амфлора" на германската BASF (към които интересът е слаб). В средата на януари Европейската комисия обяви, че няма да отпуска нови разрешителни за ГМО до приключването на мандата й през 2014 г., което включва и обновяване на сегашните. През това време царевицата може да продължи да се отглежда, ако страните членки не го забраняват.
Семена от лабораторията
Нека обърнем внимание на нещо друго – производителите на ГМО семена са химически компании – и "Монсанто", и BASF, и много други имат за основна дейност производството на различни препарати много преди да започнат да продават семена. Това не е случайно – ГМО семената са обработени по начин, който позволява доста по-различно третиране с пестициди, фунгициди и изкуствени торове.
Първо обаче да започнем от ядрото на ядрото – двойната спирала, дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), смятана за основен носител на наследствеността. Дори след хиляди години селекция и приспособяване към различни условия растенията си остават уязвими от много външни фактори като суша, влага, болести, гризачи, гъбички... През XX век развитието на науката химия и на цялата индустрия около нея позволява третирането на големи площи с препарати, които помагат много за повишаване на добивите. Паралелно с това намалява значително вероятността отровни плевели и плесени да поразят голяма част от реколтата, като я направят неизползваема или вредна.
Коктейл от гени
Какво ще кажете за семена, при които още в зародиш много от тези проблеми са елиминирани? Звучи като фантастика, но в началото на 70-те години опитите започват да дават резултат. Така в идващите десетилетия генетиката на модифицирането се развива като лавина, създавайки непознати до момента растения. Това не е крачка напред в еволюцията, това е буквално революционен скок към намеса в природата. Технологията постепенно се развива, но най-общо тя представлява замяна на едни гени с други, премахване на нежеланите и добавянето на желаните. Ако дотогава комбинацията между растения от един вид (кръстосване, хибридни семена) е била единственият възможен начин за среща между видовете от едно семейство, сега ГМО позволява "брак" между коренно различно родове.
Така например в модифициран домат може да се вгради ген на топлоустойчиво растение, което да увеличи силно добивите при суша и да намали нуждата от поливане. Царевицата може да се направи с по-голямо съдържание на скорбяла, динята може да няма семки, ябълките да са по-едри, а соята – по-лесна за обработка. Как става "вграждането" на гена? Най-общо това може да се случи с използването на носител на гена, който има свойството да прониква в клетките и да се размножава с тях - като вируса например. Такъв организъм може да се създаде чрез изкуствено сливане на клетки, привнасянето на новия ген с вещества като златни частици... Особеност на новите семена е, че те не могат да се размножават и не може просто да ги съберете от плодовете на растението, използвайки ги за засяване идната година. Такъв тип семена могат да се създават само лабораторно.
Химия на ръба
Доста от тях са химически обработени и намаляват изискванията за пръскане с различни препарати. Същевременно обработката им още при създаването може да доведе и до доста главоболия. Сред най-известните примери е пръскането с препарата Round Up, който унищожава всички растения извън ГМО семената. Зависимостта на този вид посеви от определени препарати е една от главните критики към генетично променените растения. Според някои проучвания е много възможно напръсканото с тях поле за поне няколко години да пречи при отглеждането на обикновени култури. Освен това, както установиха преди години в Индия, ГМО семената на памука не дават за дълго време много по-висока реколта, отколкото обикновеният.
В същото време защитниците на ГМО културите смятат, че с тяхното отглеждане се щади природата – защото с използването на по-малко количество препарат за обработка на семената и в околната среда попадат по-малко изкуствени пестициди и торове. Освен това чрез обработката на семената се постига и по-ефикасно третиране, защото всяко носи в себе си пестицида. Как обаче това влияе на останалата част от околната среда? Дори върху готовия плод или зърно да няма никакви следи, това не го прави безопасен. Пчелари от райони с големи ГМО насаждения предупреждават, че обработените семена са опасни за пчелите. Засега няма 100% сигурно доказателство, но по техни наблюдения събирането на мед от подобни площи крие сериозен риск за живота на насекомите. А настъпление на повече растения, които пречат на пчелите, би имало катастрофални последици върху земеделието по целия свят.
11 коментара
Най-после опит за балансирана статия за ГМО.
Намирам за много странно как огромната маса хора явно приема засилената употреба на пестициди в съвременното земеделие (което си е по същество индустриално производство), а е против ГМО при които често нуждата от пестициди намалява значително.
Крайно време е за информиран дебат по темата, а не общественото мнение да бъде обсебвано от привърженици на конспиративни теории и лудити.
До коментар [#1] от "Nikolay UK":
Нямаме нужда от модифицирани храни, нито от безпрецедентно използване на препарати. По метода на селекцията се постигат изключително добри резултати, въпреки, че са по-бавни, но за сметка на това са по-дълготрайни и няма нужда да си упуваш семена всяка година. България доскоро бе от водещите страни в растителна селекция и подобряване на качествата на насажденията и все още имаме шанс да сме водещи в световен мащаб, ако отстояваме предимствата на екологично чистите продукти. Хиляди са материалите за вредите на ГМО културите, включително последните доклади на френски лаборатории, които доказват изключително негативно влияние върху човешкото здраве. Все още не сме достигнали научно ниво, при което може да се гарантира, както безопасни краткотрайни ефекти, така и дълготрайни, т.е. че консумацията на тези продукти в продължение на години няма да има негативен ефект. Отделно, не съм съгласен, че няма убедителни факти за вредното влияние на ГМО култури върху пчелите, защото е факт, че в райони с такива култури и използване на съпътстващи препарати, има поголовно измиране на цели пчелни семейства. ГМО се превръща в израждане на капитализма и в копнеща си за по-големи печалби рушим собствения си дом.
Предлагаме да е Химия на ръба:)
До коментар [#2] от "hinhril":
Една добре разписана, подробна и целенасочена политика по развитие на биоземеделието в България може да направи чудеса по тези земи. Заетост и висока принадена стойност на базата на конкурентно пазарно предимство - чисти храни. Отделен въпрос, че ще в обозримо бъдеще, предимно германците ще могат да си ги позволяват.
Конкретно, що се отнася до торовете, остатъка при производсво на биогаз е идеален естествен подобрител на почвите. Колкото по-рано ни светне да работим по тази тема, толкова по-добре!
Статията гледа обективно, но има няколко неточности, които според мен имат нужда от уточнение. А именно:
"В началото на годината няколко държави от ЕС обявиха, че забраняват отглеждането на модифицирани растения на територията си. Сред тях е и България наред с Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Унгария, Гърция и Полша."
Не съм сигурен за другите, но Германия и Франция не са забранявали "отглеждането на модифицирани растения на територията си" като цяло, а само на царевицата на Монстанто MON810, чрез активирането на така наречената "предпазна клауза" (която се прилага за всяко ГМ растение по отделно и при наличие на данни за негативни ефекти върху околната среда).
"В началото на тази година се появи сериозна вероятност ЕС да последва САЩ поне отчасти и генетично променените растения да се отглеждат свободно на територията му."
Няма ни най-малката вероятност в близкото бъдеще в ЕС да се отглеждат свободно (ако свободно означава неконтролирано) генетично модифицирани (ГМ) растения (неправилно е да се наричат ГМО растения, което буквално означава генетично модифицирани организми растения). За отглеждането им винаги ще се изисква разрешение от европейките власти, което се издава след извършване на съответната оценка на риска. Всяка страна има свободата да забранява отглеждането на вече разрешен ГМ сорт, ако има данни за негативни ефекти.
"Особеност на новите семена е, че те не могат да се размножават и не може просто да ги съберете от плодовете на растението, използвайки ги за засяване идната година. Такъв тип семена могат да се създават само лабораторно."
Това твърдение не е съвсем вярно. Да, те се създават в лаборатории, но ГМ семената се размножават по същия начин както всички останали семена. Няма проблем да ги събереш и да ги засееш на идната година. С въвеждането на хибридните сортове, каквито са повечето сортове царевица и слънчоглед така или иначе се налага закупуване на семена всяка година. Ежегодното купуване на ГМ семена е въпрос на договори и патенти, и не е наложено от природата на генетичната модификация.
[quote#2:"hinhril"]Хиляди са материалите за вредите на ГМО културите, включително последните доклади на френски лаборатории, които доказват изключително негативно влияние върху човешкото здраве. [/quote]Това са точно конспиративните теории, които имах предвид. Въпросният доклад се оказа компрометиран: http://news.discovery.com/earth/plants/gm-corn-tum
[quote#2:"hinhril"]няма убедителни факти за вредното влияние на ГМО култури върху пчелите, защото е факт, че в райони с такива култури и използване на съпътстващи препарати, има поголовно измиране на цели пчелни семейства.[/quote]Пчелните колонии са засегнати, както в САЩ, така и в много региони на Европа, където не се използват ГМО. Засега най-много улики сочат към употребата на пестициди: http://en.wikipedia.org/wiki/Colony_collapse_disor
Пестицидите са голям проблем на съвременното земеделие, но нямат нищо общо с ГМО - както писах ГМО културите като цяло имат нужда от много по-малко пестициди.
До коментар [#7] от "Nikolay UK":
"Сред най-известните примери е пръскането с препарата Round Up, който унищожава всички растения извън ГМО семената. Зависимостта на този вид посеви от определени препарати е една от главните критики към генетично променените растения. Според някои проучвания е много възможно напръсканото с тях поле за поне няколко години да пречи при отглеждането на обикновени култури. Освен това, както установиха преди години в Индия, ГМО семената на памука не дават за дълго време много по-висока реколта, отколкото обикновеният."
[quote#8:"hinhril"]Според някои проучвания е много възможно напръсканото с тях поле за поне няколко години да пречи при отглеждането на обикновени култури.[/quote]Според "някои е възможно" ми звучи като "една жена каза". Аз като правя такива твърдения, посочвам източник (линк).
Характерното за конспиративните теории е, че се основават основно на слухове.
[quote#8:"hinhril"]Освен това, както установиха преди години в Индия, ГМО семената на памука не дават за дълго време много по-висока реколта, отколкото обикновеният." [/quote]Някакъв източник?
Това, че определена култура в определен климат или регион не дава добри резултати не е проблем само на ГМО. И традиционното растениевъдство се основава на принципа на пробата и грешката. Когато определен сорт не дава добри резултати просто се изтегля от употреба.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.