Индия се обръща към ГМО за изхранването на населението
От август миналата година правителството поднови полевите изпитания за избрани култури
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Близо до дома на индийския премиер Нарендра Моди се намира поле от синап, което е нагледен пример за отмяната от страна на правителството на забраната за изпитания на генномодифицирани култури, пише Reuters.
Генномодифицираният синап в Индийския институт по земеделски изследвания в Ню Делхи е в последен етап на изпитания, преди да се разрешат продажби, като това може да стане до две години. Страната наложи мораториум върху генномодифицирания патладжан през 2010 г. заради опасения за ефекта върху безопасността на храните и биоразнообразието. Полевите тестове върху други генномодифицирани култури не бяха официално спрени, но регулаторната система бе блокирана.
Дълъг процес
Разрешаването на ГМО е жизненоважно за целта на Моди да подкрепи слабата земеделска производителност в Индия, където урбанизацията поглъща плодородна земя, а увеличаването на населението означава, че до 2030 г. ще има 1.5 млрд. гърла за хранене. От август миналата година правителството тихомълком поднови полевите изпитания за избрани култури. "Нашата цел е да намерим научна оценка. Това е дълъг процес, за да открием дали е напълно безопасно или не", коментира министърът по околната среда Пракаш Джавадекар.
Моди подкрепяше ГМО, когато управляваше проспериращия щат Гуджарат. По това време в страната навлезе генномодифицираният памук, който пожъна голям успех. Въведен през 2002 г., Bt памукът е единствената генномодифицирана култура в страната и съставлява 95% от отглеждания там памук. От нетен вносител Индия се превърна във втория по големина световен производител и износител на памук.
Но някои групи, асоциирани с индуистката националистическа партия на Моди "Бхаратия джаната", се противопоставят на генномодифицираните култури заради това, че се разчита на семена, патентовани от мултинационални компании. Една националистическа група, която защитава икономическата самодостатъчност, заяви, че ще проведе протести, ако генномодифицираните култури станат широко достъпни. "Няма научни доказателства, че генното модифициране увеличава производителността. И във всеки случай защо трябва да предадем земеделието си на чуждестранни компании?", обяснява говорител на групата.
Предимно земеделската Индия стана самодостатъчна по отношение на зърното след началото на "зелената революция" през 60-те години на миналия век, когато въведе високопродуктивни видове семена, торовете и напояването. Предизвикателството сега е да повтори този успех с ядивни масла и зеленчуци, които са все по-търсени. Индия внася около 60% от ядивните масла, които консумира, като годишно това излиза в размер на 10 млрд. долара.
Какво казва екоминистерството
Федералното министерство по околната среда започна да одобрява полевите изпитания през август, въпреки че желаещите трябва да получат сертификат от щатите, където ще се провеждат тестовете. Щатите, управлявани от партията "Бхаратия джаната", са водещи в изпитанията. Миналия месец Махаращра даде разрешение за започването на полеви изпитания на ориз, нахут, царевица и патладжан, както и на нови видове памук.
Представител на министерството по околната среда казва, че проучванията не са открили странични ефекти на генномодифицираните храни и че местните фирми трябва да си партнират с мултинационални компании като Monsanto, която вече е дала лиценз за своя Bt памук на няколко индийски фирми. "Фермерите са умни и заслужават по-голям избор. Те ще обърнат внимание единствено на продукти, практики и партньорства, които ще добавят стойност към техните ферми", твърди говорител на Monsanto за Индия.
11 коментара
"Нашата цел е да намерим научна оценка. Това е дълъг процес, за да открием дали е напълно безопасно или не", коментира министърът по околната среда Пракаш Джавадекар."
Сами може да си отговорим на този въпрос, просто вижте мъжа на снимката и маската, която е сложил.
Индийските фермери и вълната от самоубийства след като пускат ГМО на Монсанто. През 2009 слагат край на живота си 17,638..по 1 на 30 минути.
http://rt.com/news/206787-monsanto-india-farmers-s
Опростявате и политизирате нещата. Статистиката за смъртността сред фермерите, водена отделно от 1997, показва като основна причина финансовите проблеми, особено на фермите под 10 декара. Връзката на самоубийствата на фермери с генно модифицирания памук от 2002 също показва финансовите трудности (семената на ГМ памука са два пъти по-скъпи, ерго нужни са по-големи заеми) като основна причина. Просто това е реакцията на определена социална страта в една друга култура.
Опитах се с
копи-пайст", но данните за факторите за суицида на фермери в Индия вероятно няма да се пейстнат добре
Reasons for farm suicides.¶
(in 2002)[21] Percent
(of suicides)
Habits like drinking, gambling, etc. 20.35
Failure of crops 16.81
Other reasons (e.g. chit fund) 15.04
Family problems with spouse, others 13.27
Chronic illness 9.73
Marriage of daughters 5.31
Political affiliation 4.42
Property disputes 2.65
Debt burden 2.65
Price crash 2.65
Borrowing too much (e.g. for house construction) 2.65
Losses in non-farm activities 1.77
Failure of bore well 0.88
¶Note: "Reasons were given by close relatives and friends.
There are multiple reasons for suicides.
До коментар [#2] от "daskal1":
Всичко добре, но защо "суицид"? Нямаме ли достатъчно български думи, та използваме такива заемки?
До коментар [#3] от "zuramode":
в едно изречение с пейстнат си е окей
... е с такива мерки ще постигнат резултат - намаляване на населението!!!
съмнителна е степента на корелация между цената на гмо посевите и нивото на самоубийствата сред индийските фермери. прекалено далечен изстрел ми се вижда. по скоро би имало връзка с общата икономическа обстановка в страната и пазара на памукнапример.
- ако даден индийски фермер не желае да купува модифицирани семена, ще си продължава да сади от старите и така няма да хвърля пари за скъпи семена.
- ако все пак реши да ползва скъпите семена нивата на реколтата биха били достатъчни за да излезе поне на нула (базирам мнението си на данните в статията, че преди въвеждането на ГМ памука Индия е била нетен вносител на памук а след това е станала износител)
така, че да сравняваме нивата на самоубийства сред индийските фермери с цената на даден сорт семена пък било то и толкова важни е най малкото несериозно.
До коментар [#3] от "zuramode":已こ
Прав сте, няма да се оправдавам с английския текст по самоубийствата :-)
До коментар [#4] от "rldkfl":
Да си призная не зная как се нарича тази функция на български "копиране" и ? Срам не срам това е с езика ни когато ежедневно се ползва техника с английски текст
До коментар [#1] от "nature_box":
Пуснали злите Монсанто и фермерите взели да се самоубиват?! Що пък за нелепост е това..
Според мен използването на ГМО в Индия няма как да бъде така възвращаемо както в САЩ, защото за да се реализира пълния потенциал на ГМОкултурите, трябва да се вложат многго повече торове и препарати и знания отколкото при конвенционалните продукти. Това е сравнително достъпно за американските фермери, копито са силно субсидирани, по-богати и с достъп евтин достъп до кредит. Така дори и да се засеят ГМО в Индия, когато фермерите нямат възможност да вложат необходимите торове и препарати за растителна защита, добивите няма да бъдат достатъчно високи, за да може да се излезе на печалба. Винаги от америка ще може да бъдат внесени по-евтини силно субсидирани продукти. В резултат на това индийските фермери ще са на загуба и ще задлъжняшат към банките, ще се започнат да се самоубиват масово както памукопроизводителите. Освен това в Индия обработваемата земя е относително малко затова огромно население и фермерите не биха могли да правят икономии от мащаба на производството.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.