Пич, къде ми е околната среда

Загубени милиарди? Не, все още

Като начало малко разяснение относно загубата на средства. Тази година България трябва да изпрати в Брюксел фактури за възстановяване на същата стойност, на която възлизат ангажиментите й за 2010 и 2011 г. Тези ангажименти не са за конкретни проекти, а дял от двата фонда - кохезионния и за регионално развитие. Според правилото N+2 всяка страна трябва да е изхарчила същите суми пари до две години след като ги е заявила. За България и Румъния до 2010 г. важеше правилото N+3, затова през 2013 г. се сливат ангажиментите от две години.

За да не загуби пари, към май тази година по ОПОС на България й оставаха да покаже в Брюксел фактури за още около 350 млн. евро. Според ръководителя на Управляващия орган към програмата Малина Крумова в риск към момента са около 90 млн. евро. Горе-долу толкова беше и прогнозата на Европейската комисия от писмото от май - 103 млн. евро. "Изискахме преди няколко месеца прогнозите на общините до края на годината и те са доста ниски. Включително поради обжалване и поради забавяне на някои процеси в строителството, рискът е около 90 млн. евро", казва Крумова.

Тя обяснява, че краят на 2013 г. всъщност няма да е фатален за програмата по никакъв начин, тъй като той няма да попречи на общините да сключват договори с изпълнители. А по повод споменатия от министър Михайлова нисък процент на възстановени пари - едва 206 млн. евро (15%), Крумова смята, че това е реален резултат за програма, която претърпя трансформациите и трудностите на "Околна среда". "Чия е вината? На всички. Това е първи период, учим се и не става дума само за управляващия орган и бенефициентите, а и за много други извън нас - и за изпълнителите, и за контролни органи."

Спринт в последните метри

Тези дни, ако видите нова сервизна сграда с ограда и охрана в покрайнините на някой град, има голям шанс това да е пречиствателна станция. 2013 г. е решителна за пречиствателните станции за отпадни води, които България е поела ангажимент да изгради в този програмен период. Тъй като един подобен проект отнема между 22 и 24 месеца, единствената възможност да се вмести до края на 2015 г., когато е последният срок, е да започне до края на тази година. Ето защо през тази година има вълна от обществени поръчки за такива станции - дотук са над 35 за строителство и надзор.

Ситуацията към момента изглежда така: от 64 агломерации с над 10 хил. еквивалент жители, които трябва да построят подобни системи, 36 вече имат договори и за строителство и за надзор, а от останалите 28 седем имат само за строителство, а 12 нямат нито едното. Именно последните 19 са най-тежкото бреме за програмата. "Към момента преценяваме кои проекти могат да се прехвърлят изцяло към следващия период. 12-те проекта по процедурата за изграждане на ВиК инфраструктура, предполагам, също ще бъдат прехвърлени към следващия период, защото шансът да бъдат завършени в този период е минимален", признава Крумова. За останалите седем, надява се тя, още има шанс. Това обаче е силно под въпрос, тъй като всяка нова процедура се обжалва (към момента има поне 20 обжалвания) и това забавя доста нещата.

След 1 януари 2014 г. всеки започващ проект ще може да бъде пренасочван по новата оперативна програма, а решението за това ще се взима от управляващия орган.

Освен това има две неща, които могат да спасят част от програмата. Първото е, че в срока от 24 месеца се включва от половин до една година гаранционен срок, в който няма строителни дейности, а съответно и други плащания освен последното. "Това плащане е възможно да се извърши предварително, при условие че договорът с изпълнителя го позволява и той предостави насрещна банкова гаранция на същата стойност", обяснява Крумова. Другото, което може да се направи, е, че плащането може да бъде извършено и след края на 2015 г. за сметка на общината, тъй като те така или иначе трябва да предоставят собствено участие. От ОПОС твърдят, че нарочно не искат общините да влизат с това участие сега, за да може то да остане за накрая.

От сдружението на общините също смятат, че ситуацията не е напълно черна. "Ще има такива, които ще успеят този период, и такива, които няма", казва зам.-председателят Емил Савов.

Няколко неща наум...

Проблеми обаче могат да се появят тепърва. "Въпросът е дали изпълнителите не са се нагърбили с твърде много проекти? И дали те могат да изпълнят всички тези проекти", пита Крумова. Това е притеснение, което потвърждава и източник от строителния бранш, пожелал анонимност, тъй като фирмата му също играе на този пазар. Според него, тъй като повечето поръчки са били пускани по едно и също време тази година и всички са играли, за каквото могат, в един момент някои фирми ще се окажат с повече проекти, отколкото могат да ръководят едновременно (виж карето с големите изпълнители).

Това са тежки, скъпи проекти на стойност десетки милиони и след авансовото плащане от 20% фирмите известно време ще трябва да ги финансират сами. Друг момент е, че в бързането общините раздадоха проектите на инженеринг, тоест проектирането също трябва да бъде свършено в кратки срокове. Според източника това ще доведе до проблеми след края на изпълнението и евентуално до финансови корекции за някои общини.

Емил Савов категорично отрича засега да има такъв проблем. "Проблемът на общините по-скоро е, че те нямат пари за изпълнителите. Наскоро фонд ФЛАГ отказа на Видин, тъй като искаше над 10 млн., колкото е лимитът на кредитна експозиция. Може да вдигнем тавана."

...и няколко на глас

Но най-големият проблем остава нерешеният въпрос за собствеността и за логиката на развитие на този сектор в България. От гледна точка на общините тези проекти са скъпа инвестиция в чужда собственост, за която те плащат и корекциите, и лихвите по заемите. Разбираемо е защо кметовете не ги харесват. Преди да има промени в закона, които да направят мрежата публична общинска или държавна собственост, общините ще продължат да плащат съучастие в нещо, от което печалбата после не идва в тях.

Проблемът със собствеността на активите се разглежда във всяка промяна на Закона за водите през последните поне три управления. През лятото на тази година стана ясно, че Европейската комисия отсега нататък няма да признава разходите за ДДС на бенефициентите. В тази ситуация единствен изход е общините да получат данъчен кредит. Мярката е обсъждана още преди четири години с Министерството на финансите. Няма обаче как да бъде приложена, тъй като общините не са собственици на финансираната с европейски пари водна инфраструктура. Макар и формално те да усвояват средствата за нея, сега тя е в активите на държавните и общинските ВиК дружества. Така се стигна до поредните промени в Закона за водите, които да извадят активите от ВиК операторите, те да станат публични и впоследствие да им бъдат предоставени за опериране.

"Ако този проблем не се реши, категоричен е Савов, кметовете може просто да се откажат от тези проекти." Държавата е тази, която ще търпи последствията, защото се намира в надпревара с времето, за да спази европейските изисквания. Срокът, до който всички агломерации над 2 хил. еквивалентжители трябва да имат пречиствателни станции, е 2014 г. Тези между 2 и 10 хил. въобще няма да започнат преди следващата година, а там бройката е плашеща - 275. Част от тях може да изпаднат заради демографски причини.

За останалите пък според Крумова е важно да не бъдат подреждани пак на конкурентен принцип, както беше в началото на програмата, защото очевидно в този сектор това не работи. ОПОС е в разговори с програмата за развитие на селските райони да се вземат предвид мастърплановете за ВиК системите, които сега се изработват и които трябва да подредят нуждите. Така ще се инвестира не където е по-добре подготвен проектът (или където има повече политическа подкрепа), а където е важно от гледна точка на цялата система.

Държавата е също и тази, която трябва да реши как да финансира продължаването на водната реформа. Нуждите на сектора (пречиствателни станции за отпадни и питейни води, канализация и др.), изчислени преди няколко години, възлизат на фрапиращите 16 млрд. лв. Нито тази, нито следващата оперативна програма ще покрият тези нужди, което значи, че трябва да се търси нов ресурс. Един начин е повишаване на цената на водата плюс социални мерки за компенсиране на най-бедните. Това е нееднократно повтаряно от ЕК, тъй като това ще позволи на системата да акумулира средства за инвестиции. То обаче трябва да е свързано с ангажиране на ВиК операторите с по-активно с изграждането на инфраструктура, което означава печалбата, която реализират, да не се разпределя като дивиденти.

Както и сами се досещате, публично-частните партньорства и вдигането на цената на водата не са любими теми на политиците.