Запознайте се с вашите... пари

По-малко ли са парите?

И не, и да.

Въпреки че бяха представени така на пресконференцията тази седмица, истината е, че като цяла сума пакетът е с малко по-голям от предишния - 7.1 млрд. евро за кохезия спрямо 6.9 за миналия. Тази сума обаче включва както парите по трансгранично сътрудничество, което не влиза в програмите, така и парите по новия фонд Connecting Europe, както и парите, които България трябва да задели като резерв.

Connecting Europe е нов инструмент, с който Европейската комисия иска да прокара важни за свързаността на континента проекти и в него всяка страна има определена квота. Квотата на България е около 350 млн. евро, а проектите, за които е определена, са жп връзката Видин - София, както и подобряване на навигацията по Дунав. Страната трябва да защити проектите  до 2016 г., за да използва парите. Ако не успее, те се връщат в бюджета и други държави ще могат да кандидатстват по тях. Така че това е нож с две остриета - от една страна, България до 2016 г. потенциално разполага с още 350 млн. евро в сферата на транспорта, но може и да загуби при лошо управление. Ако обаче се справи много добре, след това ще може да кандидатства за още пари по този фонд, ако други държави не успеят да изпълнят своите квоти.

Очевидно по-малко са парите за развитие на селските региони - с  300 млн. евро. Това обаче беше ясно още при договарянето на бюджета в началото на тази година и най-тежката задача ще бъде намирането на баланс в тази програма между интересите на фермери, общини и министерства.

Защо има резерв? 

Като контролен механизъм.

За пръв път ЕК въвежда механизъм, с който да награждава отличниците и да наказва изоставащите. Държавите трябва да отделят 5% (на пресконференцията Златанова спомена 7%, но според регламента процентът е по-малък) от фондовете като резерв, който да пазят до 2019 г. Тогава при преглед на справянето със задачите по всяка от програмите резервът може да бъде отблокиран или загубен.

Първоначално ЕК искаше този резерв да е на наднационално ниво, като различните държави се състезават за него, но после беше преценено, че разликите в развитието ще облагодетелстват някои за сметка на изоставащи като България. Ето защо към парите, с които България разполага, до 2019 г. трябва да бъдат добавени и тези около 350 млн. евро по оперативните програми и около 100 млн. евро по селски райони, които се пазят като резерв.

Това ли е окончателното разпределение на парите?

Не. Също така не е най-важното.

Това е предварителен вариант, който тепърва ще бъде обсъждан с ЕК. Той подлежи на корекции оттук до края на преговорите, макар че очертава в основни линии рамките, в които ще се движат тези преговори. Тъй като имаше много неясноти около създаването на новата програма "Наука и образование за интелигентен растеж", беше важно да се види от кого се взима и на кого се дава.

Но много по-важно ще бъде разпределението вътре в самите програми, което предстои да се направи. Там ще се случат и някои от най-важните решения: например колко общини ще могат да се възползват от първата и най-голяма ос на "Региони в растеж", колко пари ще имат останалите общини по програмата за развитие на селски райони, колко магистрали ще могат да бъдат финансирани в "Транспорт", по какви схеми ще се раздават парите на бизнеса и т.н.     

В най-добрия вариант - до края на годината. Но надали.

Комисията вече върна първите си коментари и това е втори вариант на споразумението. Новите коментари се очакват към октомври, което значи, че официално преговори не може да почнат преди ноември. Дори този срок обаче е оптимистичен, тъй като преди това трябва да са готови регламентите на всички оперативни програми. Дотук не е представен нито един, а Програмата за развитие на селските райони, рибарската програма и "Конкурентоспособност" са изостанали много.

Така по-вероятно изглежда споразумението да се подпише някъде в началото на следващата година, което автоматично значи, че парите ще започнат да пристигат по-късно. Също така подписването на споразумението ни обвързва с предварителни условия, които трябва да изпълним. Това ни води до следващия важен въпрос.

Не.

Предварителните условия на ЕК към България са общо 41, от които 18 са изпълнени изцяло, а 6 частично. Сред неприетите има множество институционални документи, както и действия, които не са извършени. Например няма многогодишен план за включване в бюджета и определяне на приоритетите на инвестициите, не са предприети мерки за намаляване на времето за получаване на лицензи и разрешителни за започване дейност на предприятие и много други. Партньори в преговорите, като например общините, имат още коментари по споразумението, които не са били отразени. Един от тях призовава за оценка на недостатъците на досегашния период и най-вече на причините за финансовите корекции и грешките при обществени поръчки.

Към предишното споразумение ЕК имаше множество забележки. Например във водния сектор беше подчертана нуждата от създаването на функциониращи водни асоциации, които да управляват активите и инвестициите в няколко по-големи региона и създаването на мастърпланове за водната инфраструктура. В пътната област беше посочено, че трябват по-реалистични и фокусирани планове, включващи и възможностите за поддръжка. В жп сектора комисията иска да види преструктуриране на БДЖ и съкращаване на персонал като предусловие за получаването на каквото и да било финансиране от компанията.

Но най-критикувано беше здравеопазването, за което тази седмица беше показана дългоочакваната стратегия. Тя беше едно от предусловията, за да се получават пари за следващия период. Новото правителство смени заложените от служебното правителство приоритети, които от своя страна се базираха на анализ на Световната банка. Предстои да се види коментарът на ЕК, но преди стратегията той гласеше "нужен е ясен стратегически фокус на инвестициите, а не дълъг списък с общински и държавни болници и центрове, които да получат пари за обновяване".

През 2016 г. ще има междинен преглед на условията и ако някое от тях не е изпълнено, България ще се озове със спрени средства.

Кой ще бъде най-ощетен?

Общините.

Ако се гледа само финансовата част на сметката, най-ощетена е програма "Транспорт", следвана от "Човешки ресурси", "Регионално развитие" и "Околна среда". Двете, които получават повече, са "Конкурентоспособност" и наследникът на програмите за помощ на администрацията - "Добро управление"(последната - защото през нея ще минават парите за електронно правителство). Но Connecting Europe и резервът ще компенсират доста от този спад. Проблемът е, че в транспортната програма, дори с парите от Connecting Europe, намаляват парите за пътища за сметка на жп проектите, които са приоритет на Европа. Тъй като България през този период доста изостана с този сектор и прехвърли част от парите за него в пътния, следващият ще бъде под лупа. Въпреки че в стратегията на "Транспорт", която вече е публикувана, се споменават магистрала "Струма", магистрала "Хемус" и тунелът под Шипка, все по-съмнително е, че ще се намерят пари за всички пътни проекти.

Въпреки обосновката на страната защо е необходимо инвестиране в общинската и републиканската пътна мрежа от по-нисък клас, за нея надали ще има средства. В коментар на ЕК се казва, че "някои български приоритети се различават съществено от европейските - местни пътища и транспорт като цяло; туризъм; грантове, а не заеми".

И това е само първият от проблемите на общините. Като начало в "Региони в растеж" трябваше да има само трийсетина общини, по-късно те бяха вдигнати на 67, колкото официално са и сега. Тук обаче проблемът е, че ЕК категорично иска намаляване на този брой, защото твърди, че разпиляването на инвестиции върху толкова много центрове ще обезсмисли ефекта. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева тази седмица даде индикации, че се мисли в тази посока. Това означава, че още повече общини ще изпаднат от най-голямата ос за общинско финансиране в следващия период и ще разчитат на по-малките оси в "Региони в растеж" и на общинската част от Програма за развитие на селските райони. Тя обаче е най-намалената програма и в първоначалните й разчети за всички около 200 общини там бяха планирани общо 460 млн. лв.

Допълнителен проблем е, че тази програма трябва да финансира широколентовия интернет в селските райони. Служебното правителство обеща да не допусне това, общините продължават да се борят срещу идеите на министерството на транспорта, а дори вътре в самото споразумение има коментар, че "известни въпроси поражда приоритетното финансиране на широколентов достъп до изостаналите райони на страната, които обаче са и сериозно обезлюдени, с преобладаващо население в пенсионна възраст". Въпреки това към момента според разчетите, показани от Златанова, за тази цел министерството ще получи 200 млн. лв. Ако тези пари дойдат също от парите за общини, огромен брой населени места ще се борят за доста смаляваща се сума пари.    

Кой е най-доволен?

БАН и университетите, строителите на водни съоръжения.

Откъм печелившите трябва да броим министерството на образованието, БАН и университетите, които успяха да извоюват създаването на програма "Наука и образование" (поне към момента). С бюджет от около 1 млрд. лв. тази програма ще бъде управлявана от министерство, в чийто капацитет имаха съмнения двете последни правителства - спомнете си скандалите с научния фонд и уволненията. Що се отнася до настоящото правителство, Зинаида Златанова лично изрази силните опасения на комисията, че МОН няма необходимия капацитет, за да управлява програма.

А тъй като водният сектор е изостанал сериозно, там предстоят да бъдат инвестирани 60% от новата програма "Околна среда". Това означава строителство на още много съоръжения, като освен за отпадни води ще се отварят и поръчки за питейна вода, заяви министър Искра Михайлова. Тъй като тези поръчки принципно са големи и грешките по тях струват скъпо, общините не ги харесват. Изпълнителите за сметка на това ще има на какво да се радват.

Повече пари за бизнес?

Да, но все още неясно как.

"Конкурентоспособност" получава повече пари от миналия период. Това е добре, защото бизнесът ще има повече достъп до средства. Самата програма обаче е все още в такова състояние, че не е възможно да се прецени как ще бъдат разпределени те. Това, което става ясно от споразумението с ЕК, е, че новото правителство не е харесало идеята за клъстъри, която се съдържаше в миналата версия. Тогава беше заложена идеята да се стимулира сплотяването на предприятия в групи сектори, където има потенциал за растеж и експорт.

Сега правителството е заложило отново на подхода "пари за всички", но е оставило няколко приоритетни области, които са посочени в Стратегията за интелигентна специализация: мехатроника; ИКТ; транспорт и логистика; земеделие и ХВП; здравеопазване; креативни индустрии; автомобили и компоненти; туризъм, производство на мебели, текстил и шивашка индустрия.