Закон за защита на нашите

Да, без проблем. "Дори не е нужно да използваме и офшорни фирми, Търговският закон го позволява с акциите на приносител", коментира главният асистент по търговско право в Юридическия факултет на СУ Стефан Стефанов.  "Абсолютно неясно е как българската държава установява кой е "действителен собственик". Действителният собственик очевидно няма да си признае сам. Тук има излизане от модела, възприет от Закона за корпоративното подоходно облагане, съгласно който държавата санкционира сделки с лица, регистрирани в съответни юрисдикции (какъвто е международният модел) и желание да разберем кой е действителен собственик", коментира адвокат Георги Биволарски. Той обръща внимание на факта, че принципите на закона са очевидно противоречиви - с едната ръка - регистрирайте свободно, с другата ръка - каквото сте регистрирали там, няма да участва равноправно в стопанския живот.

Какво научаваме от мотивите на проекта?

Нищо. Те се разминават значително от разпоредбите в него. "Законопроектът хем се заявява като "мярка за повишаване прозрачността на данъчните системи, стимулиране, обмена на информация за данъчни цели между държавите", хем не съдържа нито една норма, която да задължава разкриване на действителни собственици", коментира Деяна Марчева и предлага да си направим експеримент: "Пребройте колко пъти е употребено в този законопроект понятието действителни собственици (заедно с производни). Ще установите, че фразата е употребена едва 4 пъти. Няма никакви норми, които да дефинират действителните собственици или да указват механизмите, по които те ще бъдат разкривани, доказвани и т.н. "

Има ли опасност за злоупотреби със закона?

Да, реална. Преподавателят по гражданско право в СУ Кристиан Таков обръща внимание на факта, че в закона се допускат няколко изключения - акциите се търгуват на регулиран пазар, един от собствениците е от държава, с която България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и т.н. "В мотивите на закона няма нито дума какво налага тези изключения, а самите те съдържат термини, за които няма правна дефиниция", коментира доц. Таков. Хипотезата на доц. Таков е, че законът имитира загриженост, зад която обаче се крият съвсем други цели - превземане на бизнес. Той рисува следният сценарий: "Законът ще бъде приет. Има фирми, които отговарят на изключенията, и те ще сключат всичките договори, които ще бъдат прекратени заради новия закон. После ще бъде сезиран КС, който ще обяви закона за противоконституционен - решението обаче ще действа занапред."

Неговата колега - адвокат Валя Гигова, която е специалист по търговско право, прави аналогия между проекта и Закона за защита на нацията от 1941 г., по силата на който са били ограничени правата на лица само защото са от еврейски произход (при сегашните условия компании с офшорен произход). И Законът за защита на нацията подобно на сегашния закон е забранявал извършването на определен вид дейности  и участието в компании с определени сфери на дейности, но на практика в почти целия стопански живот. И санкциите са били същите - нищожност на сделките и конфискация на даденото по тях. След повече от 50 години подобен подход единствен критерий произход е доста притеснителен. Според нея, ако бъде приет законът в този вид, може да се окаже насочен към най-големите чуждестранни компании, които оперират в България.

Ще се разкрият ли истинските собственици на медиите?

Не. При представянето на проекта от Йордан Цонев (в студиото на Нова телевизия) коментира, че колегата му Делян Пеевски лично е написал "двадесетина члена" в закона (който има общо седем члена). Дали става дума за грешка или хипербола, няма особено значение. Истината е, че законът ще е абсолютно неприложим за медиите. През седмицата адвокат Александър Иванов коментира пред БНР въпроса с изчистване собствеността на медиите така: "Доколкото чета аз този проект, той по никакъв начин не постига тази цел, а по-скоро пуска една димка, която дава възможност да се направи такова внушение на широката публика, която няма да се задълбочи в самите текстове поради простата причина, че забраната за участие на едно офшорно дружество в периодични печатни издания всъщност не е свързано с никаква санкция. Точката я има, за да може господата да кажат "ето ние се борим за прозрачността на собствеността на печатните издания", но реално това не се постига, защото не е скрепено със санкция."

Делян Пеевски в конфликт на интерес ли е?

Не. Защото не може формално да бъде доказана връзката му с медиите, от една страна; а и дори и да може да се докаже, това не значи, че не може да е вносител на принципен закон срещу офшорните компании. "Конфликтът на интереси може да се повдигне, ако участва в гласуването на точките за медиите и издателите на печатните издания само, и то ако може да бъде доказано, че именно той е собственик или упражнява контрол", коментира адвокат Марчева. Нейният колега адвокат Александър Иванов вижда проблема другаде: "По-скоро за мен е притеснително, че го внася лице, което юридически всъщност може би не е депутат, но вероятно затова са се подсигурили, като са двама вносители."