Най-бавният проект за бърз интернет

Въпреки обявените поръчки обаче шансът средствата да бъдат загубени към днешна дата е преобладаващ. Причината е, че за да бъде "отключено" финансирането, ЕСМИС трябва да получи нотификация от Главна дирекция "Конкурентоспособност" на Европейската комисия, че проектът не изкривява свободния пазар и не представлява непозволена държавна помощ. Такава нотификация все още няма. Средно тя отнема между 12 и 18 месеца, а официално изпратената заявка от ЕСМИС е от февруари 2013 г. Въпреки това Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което е принципал на ЕСМИС, взе решението да играе ва банк. И да стартира конкурс за две обществени поръчки под дебело условие, което в общи линии приканя заинтересованите фирми да се състезават, но с ясното съзнание, че при неполучаване на нотификацията навреме или при негативен отговор, изпълнението на дейностите ще бъде прекратено, преди да е започнало.

"Причината, поради която все още не получават нотификация, е, че не могат достатъчно ясно да обяснят защо моделът, на който са заложили, няма да изкриви пазара", коментира Петър Статев. От своя страна изпълнителният директор на ЕСМИС Красимир Симонски разяснява, че "основните въпроси, които получаваме към момента, са относно термини и превод, а не толкова по същността на нашето предложение". Въпреки това, ако нотификацията не бъде получена до 15 януари, финансирането на проекта ще бъде пренасочено от управляващият орган на ОПРР, което ще го блокира и остави да отлежава до следващия програмен период. Което на практика може да го обезмисли напълно, тъй като дори и в момента е толкова закъснял, че не е съвсем сигурно дали в планираните за строеж региони (Варна, Видин, Враца, Ловеч, Разград, Търговище и Шумен, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково) няма вече наличен бърз достъп до интернет. Или няма да има, докато бъде изградена инфраструктурата.

По-добре нещо, отколкото нищо

Въпреки огромната условност в двете обявени обществени поръчки, те със сигурност представляват интерес за по-големите компании, които се занимават със строителство на комуникационна инфраструктура и доставка на активно оборудване. Според Петър Статев ще има много голяма конкуренция, защото това е най-големият инвестиционен проект в тази сфера, който се появява през тази година. Основните участници в частта за изграждане на канална инфраструктура вероятно ще са активни в тази сфера компании през последните години като "Мармет", Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване", както и някои по-малки, които биха могли да се обединят в консорциуми. По лота за активно оборудване конкуренцията ще е основно между златните партньори на Cisco в България. Сред тях са "Телелинк", "Лирекс" и други.

"Ще кандидатствам със сигурност", каза собственикът на "Телелинк" Любомир Минчев. За едната част на поръчката компанията ще играе сама, а за другата - в консорциум. "Условията в обявлението са написани за големи фирми, което е нормално предвид мащаба на заданието", каза Минчев. Неговата компания е дългосрочен партньор и на трите големи телекома за изграждането на различни части от инфраструктурата им. В надпреварата ще се включи и притежаваната от Димитър Ангелов "Глобъл комюникейшън нет" (GCN). Фирмата е един от сравнително големите интернет оператори в България. Тя доставя на едро близо една трета от интернет свързаността в България. GCN е изградила и мрежата на държавната администрация и спешния номер 112.

Извън играта за момента остават "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Операторите нито отговарят на изискванията на поръчката, нито имат желание да изграждат новата мрежа. За тях интерес по-скоро ще представлява следващият етап от проекта: след като инфраструктурата е готова, някой ще трябва да поеме задачата да я поддържа и да предоставя услуги чрез нея. Очакванията в бранша са за това също да има състезателна процедура. Тогава пък интересна ще е схемата, по която операторът ще бъде достатъчно неутрален и как ще бъде структуриран самият модел за поддръжка и експлоатация на инфраструктурата, която ще е собственост на ЕСМИС.

Но до този въпрос ще се стигне най-рано през септември догодина, когато проектът би трябвало да  е технически завършен. И ако това изобщо се случи.

По темата работиха Паулина Михайлова и Юлиян Арнаудов