Протестите срещу правителството срещат все по-голяма подкрепа

Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски успяват да увлекат все повече обществена подкрепа, показва изследването на "Галъп интернешънъл" за месец ноември, представено в понеделник. Анализаторите от социологическата агенция определят това като "нов етап по отношение на общественото съзнание" и "повишаване на обществената тревожност". Все пак се застраховат, че е нужно да се направи и изследването през декември, за да стане ясно дали е устойчива тенденция. 

От данните им става ясно, че най-голямото разделение на обществото за и против кабинета е било през август, през септември се наблюдава по-скоро отдръпване на недоволството, но от средата на октомври досега растат протестните настроения. Почти половината от запитаните твърдят, че протестите трябва да продължат. "Част от тях се материализират в нови форми", твърдят от "Галъп". Студентската окупация се подкрепя от близо половината от българите, докато около 40 на сто са против. Сред последните са симпатизантите на БСП и ДПС, хората с по-ниски доходи и образование, с по-висока възраст. Студентските действия са довели до очакван ръст при различните индикатори, които сочат непопулярност на правителството – подкрепата за протестите, желанието за предсрочни избори, искането за оставка и т.н. се покачват с няколко пункта. 48% от хората искат правителството да си подаде оставката - повече от тези, които не искат. Въпреки това обаче над 60% от хората не биха излезли лично да протестират. Т. нар. контрапротест, освен това категорично не се харесва на обществото.

Повече от 70 на сто от запитаните твърдят, че са песимисти за пътя, по който е поела България. "Ако в идния месец това се окаже тенденция, ще бъдем свидетели на стойности, които не са познати от 90-те години насам", твърдят в анализа си социолозите. Според тях е "безпрецедентна" ситуацията и при президента - доверието в институцията спада до нива от 30%, а недоверието стига близо 60%. Допълнително се "отваря ножицата" и при правителството, където съотношението доверие – недоверие изглежда вече като 26% срещу 65%.

Процентите на електоралните нагласи на основните партии се запазват (повече в презентацията вдясно)*. Силите на БСП и ГЕРБ изглеждат сходни, като и при двете формации се отчита спад на доверието. Проектът вдясно на близкия до Цветан Василев Николай Бареков събира 1,6% одобрение в открит въпрос т.е. без изрично посочени отговори, от които запитаните да избират. При възможност за избор от списък с партии потенциалът й нараствал и до една десета от избирателите, което е около 6%. Толкова има и Реформаторският блок сега. Вече повече от 2% пък назовават спонтанно името "Реформаторски блок", което свидетелства за постепенно утвърждаване на новата формация.