Топъл дъжд, чакан дъжд...

Тези първоначални проблеми с корупция, лошо планиране и просто неразбиране доведоха дотам, че махалото стигна в обратната посока - контролът бе затегнат максимално и почти задуши системата. "Конкурентоспособност" например стана почти недостижима за българските компании. "Големият въпрос е дали искаме 100% проекти без грешки и 5-10% усвояване или обратното", казва Кирил Величков от отдела за европроекти на СИБанк.

Постепенно обаче одитното звено и управляващите органи заработиха по-добре, като бяха въведени ежеседмични срещи на зам.-министрите и на ръководствата на програмите за координация. Мандметс обаче подчертава най-голямата наследена слабост от първите години - липсата на готови проекти. "Магистрала "Тракия" и метрото бяха на практика вкарани в програмите от еврокомисията, а в "Околна среда" почти нямаше готови проекти", казва той.

Голямата грешка на ГЕРБ пък беше късното признаване, че има риск от загуба на средства (едва в средата на 2012 г.), както и огромната черна дупка, която остана земеделското министерство и програмите му. Големият риск сега пък ще бъдат обществените поръчки на общините, които продължават да се учат изключително трудно и бавно.

Кълнове оптимизъм

Добрата новина е, че никой от тези пороци не се оказа фатален, поне към момента. Тази седмица Министерството на финансите представи статистика за получените от ЕС средства до края на 2013 г. Според нея в страната са влезли 3.6 млрд. евро по седемте оперативни програми. Това са малко над половината пари, като темпът на усвояване се увеличава непрекъснато в последните години и през 2013 г. е достигнал пика си (защото в нея се достигнаха няколко крайни срока). Според статистиката на БНБ, която обхваща и директните плащания за земеделци, както и допълнителни фондове като този "Козлодуй", сумата общо от 2000 г. насам е 7.7 млрд. евро (виж графиката).

"Ако погледнем практически резултатите, те не са никак лоши на седмата година, макар че още две години ще усвояваме", казва Димчо Михалевски, експерт по европейски фондове и депутат от БСП, член на ресорната комисия. "Можем да се справим по-добре сега, отколкото в предприсъединителния период, който завършихме с 65 - 75% усвояемост. При стегната организация можем да гоним до 90% от фондовете", оптимистичен е той. Еврокомисарят по въпросите на заетостта Ласло Андор също отбеляза тази седмица, че България е дръпнала доста пред Румъния - рядък комплимент от страна на Брюксел. "Загуба от под 40 млн. евро за тази година, каквато се очертава, показва, че системата има здрави сили и се държи добре", коментира бившият министър по еврофондовете Томислав Дончев.

Въпреки това страната е сред последните по усвояемост на кохезионния и регионалния фонд, като изпреварваме само Италия и Румъния.

Частният и финансовият сектор също се развиха. Банките започнаха да прилагат инструментите на финансовия инженеринг, а доста фирми откриха, че европейското финансиране не е безметежна кесия с пари. "Голям процент от фирмите въобще не мислеха откъде ще се финансират. Получават грант 3 млн. евро и установяват в банките, че никой не иска да им даде такъв кредит, защото оборотът им е 10 хил. лв.", коментира Кирил Величков. Той припомня, че фирмите са започнали да се научават, че трябва да кандидатстват за неща, които наистина им трябват, а не просто за идеята, както и да отделят ресурси и за самото управление на проекта, което е трудоемко и времеемко.

За да се задържи положителната тенденция, има нужда от две неща: темата да престане да се използва политически и администрацията да бъде поощрена да работи, без да се страхува за бъдещето си. Ако се съди по думите на настоящия министър Зинаида Златанова, и двете би трябвало да не са проблем. "Администрацията става по-компетентна. Незаслужено често я критикуваме", казва Златанова. "Иска ми се да не правим от фондовете политика, защото те са само инструмент. Мисля, че им отдаваме непропорционално внимание в политическото говорене."

Големият скрит грях

По-големият проблем не е в това как България се учи да използва средствата, защото това очевидно е процес, който ще се усъвършенства. Лошата новина е, че те не са достатъчни, за да ни превърнат в добре развита европейска икономика, а никой, изглежда, не обръща внимание на това. Явно продължавайки да вижда еврофондовете като златен дъжд, всяко правителство от влизането ни досега залага все повече на тях като източник на инвестиции. Данните сочат, че през 2008 г. те са били 22% от всички капиталови инвестиции, докато през последните две години този процент надхвърля 65, а в общините е дори по-голям. "Имаше намаление на приходите, силно увеличение на сивата икономика, това рефлектира на приходната част. А най-лесно се режат капиталови разходи. Не може да режете пенсии", обяснява Димчо Михайлевски. "Това означава, че сме минимализирали възможността да генерираме собствени средства и да правим капиталови инвестиции и капиталобрутообразуване, което е най-съществено". 

Тъй като България има огромни нужди, а еврофинансирането става все по-насочено, фондовете все по-малко ще прикриват този огромен недостиг в бюджета.

Всъщност милиардите еврофондове прикриват лисата на реформи и стагнацията на икономиката. Ако си представим ситуация, в която при равни други условия еврофонодовете ги нямаше, то България през последните четири години, вместо да отбелязва макар и минимален растеж, най-вероятно би регистрирала нулево нарастване на БВП или дори спад. Според данните на механизма СИБИЛА, който изчислява ефектите от европейските фондове, през 2011 г. от 1.7% ръст на икономиката 1.5% се дължал на еврофондовете.

Те допълнително ще усложнят и ситуацията в дългосрочен план, ако развитието на българския бизнес се обвърже прекалено с тях. Това се вижда много добре в земеделието, където зърнопроизводството заради технологията на преките помощи на ЕС (които се дават на декар) се оказа в много добра ситуация. В много други области на икономиката се повтори тази ситуация. Например в строителството спечелиха само тези фирми, които успяха да се преориентират към голямата инфраструктура, а ефектите от това държавната администрация да разпределя единствените свежи пари в икономиката ще се виждат още дълго време, ако ситуацията остане същата.

Еврофондовете са твърде малки, за да решат сами проблема, казва Михалевски, но могат да играят ролята на магнит за частни инвестиции. Анализът му показва, че от 5-те процента ръст, който според него е необходим на икономиката, едва 1.5% могат да бъдат постигнати с национални средства. Другите ще искат чуждестранни капитали, а за да дойдат те, признава депутатът от БСП, трябва нещо, което нямаме - добра данъчна среда, добра среда за инвестиции и квалифицирана работна ръка. Все неща, които митичната Европа трябваше да донесе. Както и златният дъжд обаче, те се оказаха доста по-недостижими от очакваното.