Програма "Да се научим да работим"

Играчка за силните на деня?

Фондът се появява между първия и втория вариант на бюджета, вероятно на сбирката в Бояна, твърдят източници от управляващите. Идеята, казват в БСП, е възникнала, след като на срещи в различни региони е станало ясно (сякаш досега не е било), че няма достатъчно пари, а има доста искания. В Добрич и Плевен например искали язовир. Във Враца - да възстановят "Химко". Тъй като общините отдавна нямат почти никакви средства за капиталови разходи, този фонд трябва да компенсира това. Е, "Химко" очевидно няма да може да се издигне наново с тези пари, но държавата може да помогне с инфраструктура край него, казват депутати.

Това е най-голямото притеснение покрай новия фонд: да не се превърне в лесна популистка играчка, която да раздава пари на ръка на общини, управлявани от БСП и ДПС, за проекти, които нямат нито финансова обосновка, нито допринасят за развитието на региона или държавата. И от двете партии твърдят, че това няма да е така, и посочват, че няма как този фонд да е по-субективен от досегашната практика. А тя е достатъчно порочна: досега допълнителни пари печелеха общините, които можеха да стигнат до финансовия министър и да го убедят някак да им съдейства. Тази схема действаше и при НДСВ, и при тройната коалиция, и при ГЕРБ. Миналата година например "Капитал" изчисли, че са били раздадени 76 млн. лв. на общини, от които 90% са контролирани от ГЕРБ. Стигна се дори до парадокса, при който кметът на Съединение премина от БСП в партията на Бойко Борисов, за да си гарантира още средства от бюджета.

"Ако има нещо, на което държим в БСП, това е да има критерии и прозрачност при оценката на проектите", твърди Жельо Бойчев, който, преди да стане депутат, беше общински съветник в София. Според него важни за пресяването са ефекти като стимулиране на икономическия растеж, откриване на работни места, възвращаемост. Кметовете засега се въздържат да коментират с условието, че нищо не е ясно. Кметът на Перник Росица Янакиева обаче, която е от БСП, очаква това да разпредели "по-равномерно финансирането". Община Бургас според нея е взела "нерегламентирано" 450 млн. лв., за каквито Перник не е и мечтал.

Кметът на Бургас Димитър Николов пък каза, че има проекти, които може да предложи на фонда, но също чака да види условията.

Според председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев, който също е активист за идеята, тя трябва да доближи по ефикасност европейските проекти. "Конкурентни проекти чрез конкурентно начало, като най-важното нещо е да има публичност и прозрачност", казва Цонев. Прозрачност е ключова дума: в механизма дори е заложен публичен регистър на проектите, в който да се вижда къде и за какво се харчи.

Отсега обаче прозират и няколко потенциални слаби места. Първото е, че областните управи са по своята същност политическа цедка, т.е. не е ясно дали няма да пропускат предимно общини, които са от същия цвят. Йордан Цонев казва, че всеки депутат би трябвало да наблюдава дали се дават проекти на избирателния му район, а това гарантира разнообразие, но това би могло да бъде просто още един лост за политически лобизъм. Втората слабост е, че наблюдаващи проектите ще бъдат министерствата, което не е най-съвършената форма на контрол, а в публичния регистър няма да се помества цялата информация, а само каквото МС прецени. Това позволява да се скрие целият път на един проект - от началото до края му, както и дали са постигнати целите. Еврофондовете са добър пример: въпреки контрола и одитите през 2007-2008 г. ДПС успя да насочи голяма част от програма "Околна среда" в малки свои общини с раздути проекти, а и досега Програмата за развитие на селските райони е доста непрозрачна.

Идеята да се включи НСОРБ засега не е стигнала до самото сдружение, откъдето отрекоха да са консултирани по въпроса. Потенциално слабо място е липсата на браншови или граждански организации, както и на независими експерти, които да може да участват в подбора на проекти с икономически перспективи.

Опасни дупки навсякъде

Другият момент, за който трябва да се внимава с новия фонд, е естеството на финансираните проекти. Някои кметове например смятат, че голяма конкуренция ще бъдат министерствата, които вече са се наредили на опашка за пари, тъй като са с орязани средства. Депутатът Захари Георгиев от БСП също мисли, че най-трудно ще е да се постави именно тази граница между общините и ведомствата. Как комисията, съставена от министри, а после и МС ще преценяват дали министерствата да вземат пари, е голям въпрос. Същото важи и за последващата проверка на проектите - кой ще одитира как самото министерство се е справило с целите и финансирането си?

В самите общински проекти също няма много яснота. Седемте критерия са доста общи и е интересно колко проекта ще успеят да отговорят на всичките. Обявените области на финансиране също озадачават. Сред тях има и спортни зали, които и сега се строят по европрограмите, като доста от тях вероятно ще се окажат напълно излишни. Броят на болниците в България пък трябва да се съкращава, а не да се увеличава, за да успее държавата да спаси здравеопазването си на някакво поносимо ниво.

Добър проект се подготвя бавно, така че за да успеят да се впишат в новата програма, общините ще трябва да кандидатстват с вече готови. Росица Янакиева например казва, че вече е получила искане за готови проекти, докато други кметове казват, че нямат никаква идея какво ще могат да подадат. Тъй като общините в момента приемат бюджетите си за догодина (след като беше гласуван държавният), залагането на разходи за нови проекти може да се случи сега. Един кмет от ГЕРБ, пожелал анонимност, например смята, че сроковете за кандидатстване и изискванията могат умело да се настроят така, че да минат само избрани проекти.

Тук дори няма да споменаваме евентуалните проблеми с общинските поръчки, които към момента провалят "Околна среда" и заплашват да провалят поне още няколко европрограми.

Всичко това, разбира се, са най-лошите възможни варианти и най-тежките възможни проблеми. Но си заслужава те да се изговорят предварително, за да не се налага да ги виждаме как се сбъдват един по един. Най-малкото защото тази идея изглежда като добра възможност да се излезе от порочния кръг на партийно финансиране на местната власт и на безсмислени проекти.

по темата работиха

Огнян Георгиев, Елена Старидолска, Кристина Климентиевна, Вера Денизова