Речта на Гечев

Понякога те се завръщат

След три петилетки извън властта 57-годишният бивш икономически вицепремиер отново се завръща с гръм и трясък в активната политика. През 2013 г. той отново е избран за депутат от БСП, а впоследствие става и зам.-председател на икономическата комисия в парламента. Но от идеологическа гледна точка левият икономист изглежда така, сякаш са натиснали копчето му за пауза преди 17 години и сега го активират отново.

Гечев е един от най-знаковите червени стопански дейци. Завършва политическа икономика във ВИИ "Карл Маркс" през 1980 г. Впоследствие преподава в катедра "Политикономия и военна икономика" на същия университет.

Променил ли се е с нещо през изминалите години? Гечев не съжалява за думите си през 1997 г. "Да, използвам съм изрази "да се изтласкат" или да се "разгонят". Няма цивилизована държава, членка на ООН, която би позволила атака срещу парламентарните основи на републиката. Категорично не виждам нищо лошо в "разгонването" на криминалите, палещи и безчинстващи в парламента и около него. С една дума, искал съм МВР да изпълни конституционните си задължения и правомощия", казва той сега.

Иначе ултимативният тон не подхожда много на натюрела на Гечев. Той говори с построени логически изречения, чиято цел е да изведат говорещия с него до неизбежния извод, който самият той защитава. Прави го бързо, както вероятно е тракал с морзовия ключ – икономистът е два пъти национален шампион по радиотелеграфия, има и медал "Спортна слава на родината". Аргументите му са прости и ясни, но често желанието да убеждава го кара да използва факти, които не са съвсем точни.

Другарят с доларите

Звездният час на Гечев идва през 1995 г. Тогава той е определен за заместник на министър-председателя Жан Виденов с икономически ресор и е поставен начело на специално сформирано мегаминистерство. Тъй като е специализирал в САЩ, червеният икономист трябва да играе ролята на "прозападния експерт" в кабинета на БСП, който да е симпатичен на чуждите инвеститори. Вместо това обаче той бързо се прочува със своите гръмки и непремерени изказвания и си извоюва прякорите Гумен Речев и "Поразяващата уста".

"Поразяващата уста е много обективен прякор. Във всеки случай звучи много по-добре от еди-кой си Рушвета или еди-кой си Ментата", коментира за "Капитал" Гечев две години след падането си от власт. Неговото тълкувание е, че прозвището се е родило в резултат на предизборния му дебат с Иван Костов - сблъсък, който според него "донесъл проценти на БСП в изборната битка".

В действителност речевитият прякор по-скоро идва от склонността на червения функционер да говори, без много-много да мисли за последствията. Така едно от първите неща, с които Гечев се прочу в средата на 90-те, е изказването, че България не се нуждае от парите на Международния валутен фонд. Впоследствие той лично трябваше да преговаря и замазва положението с представителката на МВФ Ан Макгърк.

Този факт е много важен, тъй като от 1996 г. насам БСП обяснява, че управлението на Жан Виденов се е провалило заради платените в този период 2.3 млрд. долара външен дълг, след като до 1994 г. България просто не си плащаше външните задължения. Изсмукването на валутните резерви, което беше една от основните причини за краха на лева през 1996 г., последвалата хиперинфлация и унищожаване на спестяванията на хората, можеше да се парира само с бърза приватизация и масивна помощ от МВФ. Сега Гечев казва: "Експертите на МВФ основателно искаха първо да се разгърне структурната реформа с основно звено приватизацията - бонова и касова, и да се санира ограбената банкова система".

Изглежда така, сякаш през 1995 г. той е искал да провежда радикални реформи, но някой го е спирал. Твърди се, че през ноември 1996 г. БСП вече е имала договорка с МВФ за въвеждането на валутен съвет. Излиза, че ако не е бил "метежът, за който стана дума и който попречи през 1997 г. в парламентарните комисии да бъде внесен Бюджет 1997 г. в условията на Паричен съвет", Румен Гечев вероятно щеше да се окаже баща на Валутния борд в България.

Гечев на няколко пъти се е опитвал да обяснява, че не той е виновен за всички неблагополучия на Жан-Виденовото правителство. "Промените са отборно дело и отделният министър може да дава идеи и решения, но те трябва да са подкрепени от парламент, правителство, партийно ръководство и т.н. При онези условия не можех да наложа по-бързо започване на същинската приватизация. Но... ние я започнахме, а метежът я прекъсна.", казва той. На фона на неговото многословие със сигурност в сянката остават такива видни фигури от онова време като Златимир Орсов, Васил Чичибаба, Любомир Коларов, Климент Вучев, които имат сериозен принос за разпада на икономиката... В интервю за "Капитал" преди години той разказва, че при всеки опит за приватизация или закриване на някое предприятие при него са дотичвали хора с бележки, в които са го заплашвали с какво ли не.

Гечев обаче бърза да прехвърли вината и на Филип Димитров, Иван Костов, които през 1992 г. също не започнаха приватизцията, удобно пропускайки факта, че тогавашното правителство на СДС беше на власт само 11 месеца. А последвалият кабинет на Любен Беров, контролиран БСП и ДПС – т.е. същата коалиция, която управлява и сега всъщност отвори вратите за много от най-грозните черти на прехода, които виждаме и сега.

Икономиката икономична – дело на всеки

По онова време идеята за реиндустриализацията, активно лансирана от настоящия икономически министър Драгомир Стойнев, беше алфата и омегата на икономическата политика, водена от кабинета Виденов. Но тъй като повечето предприятия бяха големи и тромави държавни структури, те се управляваха неефективно, не успяваха да са достатъчно гъвкави, така че да пласират продукцията си, поддържаха раздути щатове (изпълнявайки по някакъв изкривен начин социални функции) и в крайна сметка затъваха във все по-големи и по-големи дългове. Сега вместо неприватизация и субсидии, политиката е субсидии и национализация. Идеите за вдигане на крака на фалирали индустриални гиганти като "Химко" - Враца (затворен окончателно през 2007 г.), или национализация на "Ремотекс", въпреки нежеланието на собствениците му, изглеждат само като фарс на трагедията от 1995 г.

Гечев обаче не е съвсем съгласен с подобни упреци. Според него няма нищо лошо държавата да подпомогне закъсали фирми. "В САЩ да не би да управлявала БСП, а национализираха както GM, Chrysler, банките...", казва той и не пропуска да припомни, че е преподавал пазарна икономика в "Чикаго стейт" в края на 80-те години на миналия век. Малките, но съществени разлики, че в САЩ бяха спасени структуроопределящи фирми с ясни проблеми и ясно решение, не го притесняват особено.

Червеният депутат защитава дори контрола върху цените, който беше въведен през 1995 г. Тази мярка стана причина за огромно нарастване на загубите на тогава преобладаващите държавни фирми. "Това е само пет-шест години от началото на промените и само месеци от фактическия старт на структурната реформа. Не можехме да оставим хората без такава, макар и ограничена защита. Говорихме за САЩ, Германия, Франция... да не ги изреждам всички - какво направиха при последната криза. Ами наляха няколко трилиона долара бюджетни средства за спасяването на цели подотрасли на икономиката, на банките си и т.н. Дали ще контролираш цени или ще субсидираш пряко бизнеса, все е разход на бюджетни средства." Дребната, но съществена разлика е, че по този начин България почти фалира в началото на 1997 г. 

Гечев и екипът му също така са "бащите" на масовата приватизация. След серия странни идеи и експерименти (като например всеки да отделя по 1000 тогавашни лева месечно за инвестиции в компанията, от която е придобил акции) и неколкомесечно буксуване контролът над това начинание обаче му е отнет и минава директно под надзора на премиера Виденов.

Гечев Reloaded

В наши дни "прероденият" Гечев развива завидна законотворческа дейност като зам.-председател на парламентарната икономическа комисия. Най-известната му инициатива е за премахването на може би най-голямото конкурентно предимство на България като дестинация за инвеститорите - 10-процентния плосък данък.

Според Гечев доходите на богатите трябва да се облагат с до 30 на сто. А кои са богати по скалата на червения икономист? "Според нашите разчети, ако се обложат хората, които получават 2700 лева, с 20%, в хазната ще влязат над 600 млн. лева", коментира той пред в. "Преса". По повод аргумента, че прогресивното облагане ще премести много хора в сивата икономика, Гечев отговаря: "Няма такова нещо. Това е абсурден аргумент, защото не може в 160 страни, членки на ООН, това да не е проблем, а за нас да е проблем." По ирония на съдбата през 2008 г. сегашният премиер Орешарски беше номиниран за един от 10-те най-големи икономически реформатори именно заради въвеждането на плоския данък, който "изсветлява" бизнеса.

Друга мишена на Гечевата реторика са хипермаркетите. Червеният икономист не спира да ги атакува с аргумента, че не плащат данъци в България. "По-голямата част от чуждите търговски вериги не плащат данък печалба, защото, видите ли, дълги години някои от тях работят на загуба - твърде подозрително", коментира той пред "Нова телевизия". Идеята на Гечев е "да накараме хипермаркетите да задържат печалбата си у нас с проверки от НАП".

По повод валутния борд, който стабилизира българската икономика след злополучното управление на Жан Виденов, Гечев отбелязва, че България и Латвия са единствените държави, които го използват. "Като инструмент той даде добри резултати, но вече е време да сменим системата към еврозоната", коментира той пред bTV.

"Мотото на нашето управление е "реиндустриализация на страната", обобщава бившият вицепремиер. Той смята, че щом министерството на икономиката предлага Българския енергиен холдинг да придобие "Химко"- Враца, "те имат разчети". Изказване, което навява спомен за една отминала епоха. И за това какво се случва с икономиката, когато държавата се опитва да се меси пряко в нея и действа като слон в стъкларски магазин.