Романтиката е сега в заводите

По-лошото е, че докато правителството се занимава с подобни планове, то всъщност погребва наченките на модерно мислене, които започнаха да покълват в последните години. Защото държавата наистина може и трябва да помогне на реиндустриализацията, но не като слон в стъкларски магазин и с мерки, които сякаш са извадени от ръководството за действие на правителството на Жан Виденов. Всъщност с внимателно насочени политики правителството може да стимулира бизнеса в България и да привлича чужди компании, които да внасят модерни технологии и ноу-хау. Това се е правило на много места и успешните примери не са един и два. Както преди време еврокомисарят Кристалина Георгиева се изрази, в мъгла се залепваш за фаровете на предната кола и да се надяваш тя да вижда пътя. А в Европа има поне няколко страни, които добре виждат пътя.

Имаме ли план

Кабинетът не е представил конкретна визия как точно ще се случи въпросната реиндустрализация. От изказванията става ясно, че се действа на случаен принцип. Идеите за придобиване на "Ремотекс" от държавата дойдоха след посещение на Драгомир Стойнев в Раднево по време на заплахата за стачка на миньорите. "Химко" изскочи, след като по партийна линия в министерството са пристигнали претопляните вече няколко години планове на един от бившите директори на завода. И всичко това, гарнирано с много обещания за пред публиката.

"Няма да правим държавна индустрия и да реанимираме фалирали предприятия, нито един бюджетен лев няма да бъде вложен в подобряване на производствени активи. Говорим само за насърчаване на частни инвестиции и работни места в индустриални предприятия от частния сектор", обясни премиерът Пламен Орешарски преди десетина дни на форум с бизнеса. И докато всички си отдъхваха след разумното изказване на премиера, стана ясно, че той няма нищо против национализирането на фалиралото "Химко" и купуването на "Ремотекс" - Раднево, да стане с пари на БЕХ. На теория средствата не идват директно от бюджета, а от държавна фирма, което не само че е par excellence публичен ресурс, но и идва от затънал в дългове сектор, който в скоро време ще трябва да бъде спасяван с бюджетни средства.

Противоречив сигнал изпрати и финансовият министър Петър Чобанов (да не говорим, че той нямаше и много против обратното изкупуване от държавата на ЕРП-тата). Пред журналисти преди няколко седмици той заяви, че правителството може да инвестира в предприятия, като обърне в дялово участие свои публични вземания, т.е. по схемата дълг срещу собственост. Публичните вземания на държавата обаче представляват несъбрани бюджетни приходи и всяко тяхно обръщане в акционерен капитал са операции, касаещи фискалната политика. Подобна политика има по цял свят, но успешните примери са, когато държавата действа като добър хедж фонд мениджър - анализира, влиза, съкращава разходи и излиза с печалба от предприятията. Модерният сред социалистите в България пример със спасяването на автоиндустрията в САЩ е точно обратният на това, което се планира в България. Освен че този сектор в САЩ е отговорен за четири милиона работни места, "Дженерал мотърс" и "Крайслер" имаха структурни проблеми - печелеха от основната си дейност, но губеха заради високите си социални разходи. След тяхното преструктуриране американската държава всъщност дори излезе на печалба. Българският пример за подобни действия е постоянното подмятане на "Топлофикация - София" между държавата и общината - дълговете се изчистват, а дружеството затъва все повече и повече.

Икономическият министър пък обяви на среща с представители на френския бизнес в страната, че "реиндустриализацията не е да строим големи заводи и да възстановяваме "Кремиковци", а да насочим частния сектор към сферата на промишлеността вместо към услугите". Как – не стана ясно. В същото време не липсват и разумни мерки от страна на правителството. Такава например е програмата за намаляване на административната тежест. Неведнъж и премиерът Орешарски, и икономическият вицепремиер Даниела Бобева, и финансовият министър Чобанов са обяснявали, че най-важната цел на държавата е да облекчи средата за правене на бизнес.

Между другото темата присъства и в предизборната платформа на БСП, наречена "Промяна за достоен живот в България". В нея се посочва, че за БСП спасението от безработицата е преди всичко в реиндустриализацията. "Предлагаме да се приеме 10-годишна програма за създаване на индустриални предприятия, осигурена чрез национален инвестиционен фонд, формиран със средства от европейски фондове и целеви външни и вътрешни източници, включително от търговски банки. (...) Ще спрем приватизацията на БДЖ и ще предприемем стъпки за разсрочване на дълговете на компанията. Обявяваме се против приватизацията на "Български пощи", е записано още в програмата на социалистите. И тя очевидно се следва: приватизацията на "БДЖ - Товарни превози" беше спряна, кабинетът отдавна говори и за преструктуриране на държавната банка за развитие така, че да финансира рискови бизнеси и дори да управлява финансовия инженеринг на програма "Конкурентоспособност". Тоест, ако трябва да обобщим разбирането на управляващите за реиндустрализация в една дума, тя би била – намеса.

Друг е въпросът, че и в момента делът на индустрията в икономиката ни е 24.6% - повече, отколкото е заложената цел в програмата "Европа 2020", и това, което наистина куца в България, са услугите с висока добавена стойност. "Това, че нещо пуши и бумти, не означава, че е полезно. Няма богата държава в света, на която услугите да са под 65-70% от БВП", казва икономистът Владимир Каролев.

Хм

Говоренето на управляващите се посреща със смесени чувства и от бизнес, и от анализатори. Още след първото изявление на министър Стойнев по темата ръководството на групата предприятия в сферата на енергетиката в старозагорския регион – "Металик", "Енергоремонт" и "Чугунолеене" - Първомай, се обяви против одържавяването на "Ремотекс". Те обясняват, че изпитват същите проблеми, а генезисът им е в политиката, провеждана от големите държавни предприятия от структурата на БЕХ - НЕК, "Мини Марица-изток" и "ТЕЦ Марица-изток 2". Поради забавяне на плащанията от страна на НЕК към производителите на електрическа енергия държавните предприятия на свой ред просрочват дължимите възнаграждения към доставчиците на оборудване и услуги в сектора. Тоест излиза, че в случая, вместо държавата да реши проблем, който самата тя е създала, иска да го направи по-голям, като купи частна компания и я направи част от непрозрачната структура на БЕХ.

"В България дебатът, така както беше започнат от представители на правителството, е по-скоро хитро използване на брюкселски език, за да се ренационализират едни активи. Липсва ясна икономическа логика как извън държавната индустриализация такава ще се случи и в частния сектор", е мнението на Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

"Голяма заблуда е да се смята, че това е просто говорене от страна на управляващите", допълва икономистът Красен Станчев. Според него тези, които са приватизирали "Химко" и "Кремиковци", освен че са реализирали масата на несъстоятелността и са осребрили активите, сега искат да продадат остатъците на държавата, за да спечелят и от това пак с подкрепата на държавата. Поне при "Химко" вече има признаци за подкрепа на тази теза.

"По действията на управляващите лесно може да се разбере дали правителството иска да направи нещо добро с "Химко", или ще харчи едни пари за политическа реклама", твърди Каролев. Той посочва, че първо би трябвало да се направи технически дю дилиджънс, и то от международни експерти. "Така ще е ясно колко пари са нужни, за да се стартира производство. След това трябва да се изготви финансов анализ. И едва тогава, ако държавата реши да извади дружеството от несъстоятелност, може да го продаде. Но ако просто чуем, че ще се дадат едни 50 млн. лв. без проучване...", не завършва мисълта си Каролев. Той твърди, че изготвен преди години дю дилиджънс на химическия мастодонт е показвал, че една част от производството му може да работи, ако бъде обновено. Според него обаче "Химко" постепенно се е превърнал в типичен пример за държавно предприятие - жертва на закъснялата приватизация. "Някои от тези заводи са докарани до състояние, в което са загубили предишната си стойност. Но имат някаква съпътстваща инфраструктура, разрешителни, земя, ток, вода, газ, разни железа и не е невъзможно да бъдат рестартирани. Една от причините това да не се случва е, че те са влезли в процедура по несъстоятелност", казва консултантът. Според него държавата може да помогне за по-бързото изваждане на "Химко" от несъстоятелност.

Дори и намеренията на правителството да са изцяло алтруистични, те са далече от здравата икономическа логика. "Изливайки държавни пари в определени компании, правителството само ще засили недоверието на потенциалните инвеститори към България. Те ще се чудят дали, ако вложат капиталите си в България, няма да са притискани от конкуренция, която се ползва с подкрепа от държавата",твърди бившият финансов министър Симеон Дянков. "Как ще се чувствате като инвеститор, ако правителството внезапно обяви, че възнамерява да подкрепи някоя друга фирма във вашия сектор? Това ще се отрази върху вашата печалба", допълва той.

Този филм вече сме го гледали

Има и още един аргумент против одържавяването на частни компании – държавата е лош стопанин и инвеститор. Поне по тези географски ширини. Клише е, но примерите от близката история са в изобилие. Повечето соцмастодонти като "Кремиковци", "Химко", "Плама" - Плевен, "Варненски корабостроителници" при държавното управление натрупаха безконтролно милиардни заеми. Логично в момента, в който бяха извадени за приватизация, не привлякоха качествени купувачи и умряха. Но за сметка на това тежаха дълго време на бюджета. Много от наследените от времето на социализма държавни предприятия, които работеха на загуба, получаваха субсидии чрез извънбюджетни сметки като държавния фонд "Енергийни ресурси" и Държавния фонд за реконструкция и развитие. През 90-те години на миналия век тези фондове бяха основният фактор за съхраняването на антипазарните порядки в икономиката. И по настояване на МВФ са закрити през 1999 г. По същия начин след преоформянето на задълженията на държавните фирми в ЗУНК облигации през 1994 г. молбите и натискът бюджета да поеме нови задължения на предприятия и банки не секваха. И постепенно създадоха у фирми и граждани нагласата, че държавата е винаги готова да поеме техните загуби. Резултатът дойде през 1996-1997 г. с масови фалити на банки, хиперинфлация и масово обедняване.

Най-интересното е, че дори тогава в държавата е имало добри примери. Красен Станчев припомня две успешни компании, поети от работническо-мениджърски дружества. Едното е КЦМ, Пловдив - оставено на самоуправление от правителството на Любен Беров и днес между световните лидери в отрасъла си. Другото е военното "Самел-90", което края на 90-те години също е приватизирано от РМД и досега работи добре, без да е съкратило нито един свой служител. "Като се приватизират правата на собственост и всички отговарят за състоянието на предприятието със своето материално и обществено положение, нещата вървят", казва Станчев.

"В условията на отворени пазари и конкуренция, валутен борд и фискални правила е абсолютно невъзможно да се тръгне към национализация. Ако ще го правим, трябва да подготвим сериозно почвата и да пуснем отново "фабриката за илюзии" – да затворим пазарите, да бутнем борда и да забравим за всякаква финансова стабилност", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

И все пак, ако България иска да стимулира производството си, държавата има властови механизми за това (виж другия текст). А рецептата, която дават повечето икономисти, е проста - по-добра бизнес среда и инвестиции в образование. Иначе, както посочва Гунтрам Волф, директор на Bruegel - ако правителството се намесва и се опитва да посочва фаворити, нещата се объркват, правят се грешки и има риск властта да се оплете в частни интереси, вместо да стимулира цялостното развитие на производствения сектор. Или просто да вземе парите на едни хора и да ги даде на други.