Безветрие

Официалните прогнози за ръста на българския брутен вътрешен продукт за 2014 г. са, че той ще се повиши с между 1.5 и 1.8%, като на горната граница е очакването на правителството. Повечето анализатори обаче не очакват цифрата да е много над 1%, особено след данните на Националния статистически институт за икономиката през последното тримесечие на миналата година, които излязоха миналата седмица. Там се чете четвърто поредно тримесечие спад на индивидуалното потребление и неочакван спад на инвестициите. Въпреки това обаче по всеобщо мнение тази година ще е малко по-добра от предишната (за която се очаква ръст от около 0.6%), но отново не достатъчно, за да се създадат работни места.

Европейски полъх

И през тази година износът ще е основната движеща сила на българската икономика. Новините за експортно ориентираните предприятия обаче са смесени. От една страна, през 2014 г. се очаква еврозоната, накъдето са насочени две трети от износа на България, да отчете ръст от 1.1%. Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) ръст на БВП от около процент във валутния съюз ще повиши експорта натам с около 7 пункта. В данните за износа от края на 2013 г. (виж графиката) се вижда, че завръщането на българския износ в Европа вече е факт и все повече стоки заминават натам. Ръстът на износа за ЕС обаче е за сметка на търговията с трети страни, където спадът се очаква да продължи и през 2014 г. И двата ни най-големи търговски партньора извън общността - Турция и Китай, очакват забавяне на икономическия растеж. В Страната на изгряващото слънце паричната политика е по-скоро рестриктивна и ориентирана към ограничаване на кредитния балон. Данните за търговията с южната ни съседка поне в първите месеци на годината също ще са отрицателни заради проблемите на границата. Политическите трусове и ударното покачване на лихвата на централната банка там пък не вещаят големи ръстове и за останалата част от година. Украйна също успя да се намърда в топ 5 на търговските партньори на България през миналата година, но вероятно няма да се задържи там след събитията в Киев.

Така най-голямата надежда на България остава Германия, която внася предимно стоки с висока добавена стойност (например машини и оборудване). Добър полъх може да дойде и от Гърция, която заради ръста в туризма успя да завърши 2013 г. с излишък по текущата сметка (от 1.24 млрд. евро) за пръв път от 1948 г. насам. Бавното възстановяване в Европа обаче също не идва без лоши новини. Годишната инфлация там едва достигна 0.7% през януари, което е далеч под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%. Затова през ноември ЕЦБ намали основния лихвен процент до 0.25%, което е най-ниската му стойност, откакто институцията съществува. По-ниските ценови равнища означават по-високи реални лихви, а това ще влоши състоянието на високо задлъжнелите страни в периферията на еврозоната, се обяснява в анализ на Международния валутен фонд за перспективите в глобален мащаб, подготвен за срещата на страните от Г20 през февруари (въпреки че поне засега проблемът с големия публичен дълг в Европа е стабилизиран).

"Еуфорията около темповете, с които нарастваха големите развиващи се икономики в края на миналата и първите седмици на тази година, отстъпва на очаквания за по-умерени темпове на растеж. Това е възможно да доведе до охлаждане на търсенето на суровини и съответно до спад в цените на основните международно търгувани суровини. Това ще засегне българската икономика, тъй като износът на сурови материали с ниска степен на преработка е около 40% от стоковия износ, но този ефект не бива да се надценява", смята Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

Всичко това, примесено със затягането на паричната политика в САЩ и добре разбъркано, леко разклаща спасителния образ на износа за българската икономика. Той ще продължи да расте (правителството очаква реален ръст от 7.2%), но анализатори предупреждават, че чакането на вносен растеж през европейските икономики няма как да доведе до устойчиво възстановяване.

Залягай на греблата

Според анализатори инвеститорите, които трябва да дойдат отвън, за да спасят българската икономика, също вече са в миналото. Новата реалност изисква растежът да се генерира с вътрешни сили, смятат те. Още повече че през последното тримесечие на годината инвестициите са намалели с 0.7%. "Най-фаталното от данните е минусът при брутокапиталообразуването. Това е фатално за икономика като нашата – при инвестициите не трябва да допускаме да има свиване. Този минус показва, че бизнесът изчаква с инвестиционните си намерения или пък се отказва от инвестиционни проекти", казва банков анализатор.

Според Кристофор Павлов от Уникредит Булбанк пък преобладаващото мнение е, че през следващото десетилетие притокът на капитал към развиващите се икономики ще остане по-нисък от нивата, наблюдавани в годините отпреди кризата. Това означава, че растежът ще трябва да се генерира предимно с вътрешните ресурси - както за потребление, така и за спестявания, които да се трансформират в капитал за продължаване на процесите на модернизация на българското стопанство.

Затова и един от най-следените показатели напоследък е вътрешното търсене. То обаче не се представя според очакванията и остава потиснато вече четвърто поредно тримесечие. Правителствените разходи успяват да компенсират частично свиването на търсенето от домакинствата. Заявката за съживяване на потреблението след покачването на пенсиите, заложено още от последния бюджет на кабинета "Борисов", както и допълнителните социални разходи след прекрояването му от правителството на Орешарски обаче засега не се виждат в данните на националната статистика. Според Кристофор Павлов устойчиво възстановяване без участието на сектора на домакинствата е невъзможно. "Наред с други неща, това ще изисква и ускоряване на кредита за домакинствата, което изглежда трудна цел, като се има предвид, че ценовите равнища спадат, което увеличава реалната цена на вече съществуващите кредити и разрушава и без това малкото стимули за увеличаване на потреблението. Добрата новина е, че при домакинствата не се наблюдава отлагане на големи покупки, което сочи, че рискът от трайно настаняване на дефлацията в българската икономика най-вероятно няма да се материализира", допълва икономистът. Показателни са и очакванията на търговците за оборотите им през тази година - застой на бързооборотните стоки и предпазливи потребители, което всъщност не е неочаквано при вече шест поредни месеца дефлация в страната.

Пазарът на труда също показва леко раздвижване от началото на 2013 г., а покачването на заетостта ще е основен фактор за съживяване на потреблението. Според Десислава Николова от ИПИ обаче същинският проблем е структурната безработица, която все повече повече се увеличава. Това означава, че безработните растат заедно със свободните работни места, но търсещите заетост нямат необходимите компетенции. Друга пречка пред растежа е демографската пропаст, пред която се намира България. Според правителствен доклад "Демографската политика в България - от предизвикателства към възможности", който Министерство на труда и социалната политика публикува наскоро, България е на опашката в ЕС по почти всички демографски показатели. Разчетите показват, че населението на страната ще намалява средно с по 35 хил. души годишно и все по-малко работещи ще финансират издръжката на все повече възрастни хора. Застаряването на населението в тандем с все още неслучилата се пенсионна реформа пък са гаранция за все повече и все по-неефективни държавни разходи за пенсии.

Кредитирани плитчини