След като държавата няма пари, трябва да търси частни партньори

Много започнати и недовършени инфраструктури, много западнали места и сектори могат да бъдат развити, ако се позволи по подходящ начин на частния капитал да извлече полза от тях, като върши в същото време публична услуга, за която няма достатъчно възвращаемост. Детските градини в София (срещу допълващо финансиране), завод за преработка на отпадъци в който и да било голям град (срещу дългогодишен ангажимент за извозване на боклука) са само част от примерите, които биха могли да се случат при добра воля от двете страни. Разбира се, полето за действие е много по-широко от инфраструктурата: области без много краткосрочни приходи като социалните дейности и образованието също могат да спечелят от това. Добрият пример на фондация "Анимус", която се грижи за новородени и техните майки, като получава пари от републиканския бюджет през община София, е само част от пъзела.

Новият период на еврофинансирането също възлага надежди на публично-частното партньорство - ЕК има специална регулация за начините, по които може да се привлича частен капитал, когато се използват еврофондове, и дори има експертен център в Европейската инвестиционна банка, който консултира държави и общини, заинтересувани от въпроса.

Ето защо решението на кабинета "Орешарски" наскоро да отмени съществуващия едва от година и половина закон за ПЧП събуди недоумение. Според МС законът така и не е влязъл в действие и няма нито едно сключено ПЧП, а критиците посочиха, че без него няма да има гаранции за защита на обществения интерес. По този въпрос обаче мненията са напълно противоположни - според някои отмяната е полезна, докато според други законът е първа крачка в правилната посока.

"Форми на ПЧП в България съществуват още от 1991 г. Концесията е една от основните форми на ПЧП. Имаше и практика да се ползва вратичка в закона за местното самоуправление и да се приемат наредби за ПЧП в общините", уточнява адвокат Костадин Сирлещов, който се занимава от години с темата и е партньор в CMS Cameron McKenna. "Законът от 2012 г. беше приет със значителна надежда за по-нататъшно развитие. Това беше субсидиарен закон. Тогава се сблъскаха две концепции - дали действително да има закон, който да обхване всички форми на ПЧП, или да хваща само тези форми, които не бяха изрично регламентирани." Според него на закона не му е бил даден шанс.

Евгений Кънев, икономист и управляващ съдружник в консултантската компания "Маконис" (автор е на книгата "Публично-частно партньорство"), също е недоволен от отмяната на закона. Според него, той е давал възможности за частни инвестиции в сфери, където няма много пазар и трудно се връщат парите - като например образованието. "България е пред дилема. Не можем да вървим напред с третокласна инфраструктура, а няма никаква подготвеност за ПЧП. В образованието има много начини това да се случи. Министерството може да има само контролни и регулиращи функции, а специализирани организации и бизнеси да управляват този сектор - от съдържанието и учебниците до съпътстващи дейности като храна и охрана."

Емил Савов от Националното сдружение на общините обаче контрира, че законът е бил безсмислен в тази си форма, защото е преповтарял казаното в други закони като ЗОП и е връзвал ръцете на местната власт. "Ако някъде има успешни форми на ПЧП, то това са общините, независимо от липсата на закон. Нашето мнение е, че законът е по-скоро вреден, отколкото полезен. Няма нито една сделка, сключена по него, и това е показателно, а има инвестиционни намерения и планове в общините."

ПЧП не се случват не защото има или няма закон или е добър или лош, каза Валя Чилова, общински съветник от ГЕРБ в София и председател на надзора на общинската агенция за приватизация. Според нея липсват правила, цели, както и цяла екосистема от обучени кадри в министерствата. "Може дори да има звено, което в идеалния вариант да бъде отделено и да бъде поддържащо към всички министри", каза тя. Тази идея, но в по-развит вариант, представи и Евгений Кънев. "Това, което предлагам, ще прозвучи много лошо в десните уши", предупреди той и посочи, че според него трябва да се поучим от ирландския пример и да създадем агенция за ПЧП към МС, където да бъде концентрирана цялата експертиза. "Министрите няма нужда да имат капацитет за това, те трябва да са само възложители", обясни той.

Защо все пак няма ПЧП

Не това виждат като най-голям проблем обаче повечето от участниците. Други две препятствия са много по-големи. Първото, разбира се, е обществената нагласа. "Има ли знаков режим на ПЧП, от водоснабдяването на София, през отпадъците до ЕРП-тата, който да не е бил оскандален? Няма", констатира бившият министър по еврофондовете и бивш кмет на Габрово Томислав Дончев. "Едната причина е глупостта на политиците. И втората е, че обществените и комуналните системи в България страдат от хроничен дефицит. А в система, където има дефицит, частният партньор е удобният лош. А и кой ще се втурне в концесия от 20 - 30 години, ако 10% от политическия дебат е свързан с национализация?"

Втората причина е може би донякъде следствие от първата, донякъде е недостиг на капацитет. Тя е свързана с нежеланието и неумението на местните и централните власти да отдават дейности (и така по същество да изпускат контрол). "При нас почти липсва идеята за аутсорсинг на услугите от страна на публичния партньор и ако оттам идват част от проблемите", обяснява Сирлещов. "Предпроектните проучвания също са нещо, което е фундаментално. ПЧП е на практика един финансов модел. Трябва да разберем, че то зависи от това, което залагаш. Виждам и в частната практика, и в държавата, че това е основният проблем - какво залагаш. Когато то се прави от някого, който не носи никаква отговорност, и се прави, за да се хареса на крайния ползвател, тогава стават абсурди. Като АЕЦ "Белене", който трябваше да се появи, когато министърът иска да се появи. Или магистрала "Тракия", където имаше две проучвания, едното от които прогнозираше тройно по-висок трафик от другото. А ние за съжаление сме скъпи на сламата. Не влагаме в предпроектни проучвания, не хващаме отговорността на този, който ги прави, и изведнъж се оказва, че ВЕЦ "Цанков камък" е шест пъти по-скъп."

Като общество не сме готови да търсим добавената стойност, смята Радослав Русев. "Има толкова много примери за създаване на такава стойност и те не се реализират. Двайсет - двайсет и пет години бизнес история не ни стигат. Това изкривява нещата, възложител и изпълнител са в ситуация да измислят схема, а не успешен бизнес модел." В същото време, той вярва, че ситуацията в области като вода, енергийна ефективност, осветление, отпадъци е толкова зле и секторите са толкова неефективни, че няма как да не започне да се случва влизането на частни партньори.

За това ще помогне и промяната в общините, които според Емил Савов са свикнали да инвестират с това, което получават като текущи приходи. "Това е възможно най-лошата практика. Винаги нуждите са по-големи от възможностите. Защо хората, които сега плащат данъци, да плащат за неща, които ще се ползват след 20 години? Има други възможности. Първата е дългово финансиране и с текущия бюджет да се обслужват само текущи разходи. И вторият начин е ПЧП."

Савов дава за пример страната, където този тип партньорство е може би най-развит - Великобритания, където дори има редица частни затвори, за да покаже, че начин има, стига да има желание. В България между другото, където пренаселването на затворите е огромно, а средства за нови няма, също имаше идея за подобен тип затвор, но засега идеята остана на ниво план.

Разбира се, на места в България успешни ПЧП вече се случват. Бургас е общината, която напоследък се дава за пример във всяко отношение, като не прави изключение сътрудничеството с частния капитал. Ивелина Стратева, директор "Икономика и стопански дейности", дава за пример концесията на спирките, където според нея има заложени ясни правила в началото и затова общината е подписала най-добрия възможен договор (с "Пиеро 97"). "Имаме и наскоро подписан договор за Океанариум на стойност 100 млн. лв. Сега се правят проекти за довеждаща инфраструктура. Правим и малки ПЧП с етажни собственици за пространствата пред блока, като ангажиментът им е за две години да ги поддържат. Залагаме в бюджета 75% от разходите да се поемат общината, а 25% да са от етажните, като може да са под формата на труд и строителни материали." Според Стратева, стига да има желание и капацитет, нищо не спира общините да правят и сега ПЧП.

Валя Чилова е съгласна. "Когато няма експертиза, а има желание, трябва да се ползва аутсорсинг и да се изгражда експертиза. Не е невъзможно. Трябва да се почне с пилотни, малки проекти. Ние имаме множество идеи - образование, здравеопазване, подземни паркинги и гаражи, видеонаблюдение, улично осветление. Всичко, свързано с децата", разказва тя, като уточнява, че това са все още идеи в зародиш и тепърва ще се обмисля потенциалът. Емил Савов и Томислав Дончев предупредиха да се забравят смесените дружества, които са се оказали компрометирана идея. 

Илияна Цанова, също бивш министър по еврофондовете от служебното правителство и банкер от ЕБВР, която се занимава от години с финансирането на подобни проекти, пък припомни, че често има разминаване в капацитетите на двете страни. "Много е важно публичният партньор да има капацитет да наблюдава, да подготви такъв процес. Невинаги имаме този капацитет, частният сектор има по-добри съветници и договарят по-добри условия. Тогава след няколко години започват скандалите, губи се доверието." Тя посъветва да не се избира винаги концесия. "Един управленски договор с ВиК например, което е държавно, може да позволи качествено управление." Не може и всички рискове да се прехвърлят на частния сектор, допълни тя, като призова банките да се въвличат в процеса възможно най-рано.

Русев припомни, че в много случаи, когато срещне добронамереност, частният партньор, особено в пилотни проекти, е готов да подари експертиза. "Има десетки фирми, които са готови да покажат безплатно в пилотен проект какво може да се организира. Така публичният партньор може да научи какво има на пазара." 

Но над всичко - капацитет, законова рамка, договори и проучвания - остава нуждата да има ясна идея и желание какво може и трябва да се прави. "Хората трябва да знаят възможностите, с които могат да бъдат задоволени техните нужди", казва Емил Савов. "Хърватия така изгради магистралите си, например само със заеми. Хората не чакат, а работят, защото приоритетът им е 6 млн. европейци да се изсипят на крайбрежието им." С други думи, въпрос на воля. И почтеност.