Проблемът с ядрените отпадъците е политически, а не технически

В случая с Фукушима хората не можеха да се придвижат до площадката, нямаше нужното оборудване. От аварията научихме, че е добре да има регионални центрове, откъдето по въздух или по суша може незабавно да се достави аварийно обордуване за площадката. Трябваше да се анализират самите площадки,  да се преразгледат допусканията за евентуални наводнения и пожари и да се направи сеизмичен анализ, за да се гарантира, че всички централи разполагат с най-новата информация. Друг аспект е как да се предпазят аварийните дизелови генератори – трябва ли да бъдат издигнати, трябва ли да са на батерии? Реакторите във Фукушима са по по-стар дизайн на General Electric, адаптиран за Япония, но това не означава, че са по-малко безопасни. Цунамито беше по-голямо от очакванията. Системите за безопасност сработиха, докато то не ги унищожи.

България има опит с руски ВВЕР реактори. Каква е разликата между вашият AP1000, ВВЕР 1000 и MIR 1200 (последният е базиран на руската технология – б.а.)? Чешкият ядрен регулатор твърди, че няма фундаментални разлики между AP 1000 и MIR 1200.

- AP1000 разчита като крайна защита на пасивни системи. Реакторите ВВЕР не разполагат с такива. Но това не е отрицателен коментар. Днес в САЩ има работещи централи по проект на Westinghouse, които също нямат пасивни системи. Разликата между реакторите от второ и трето поколение е именно в тези системи. Проектите с ректори МIR разполагат с пасивна защита. Не съм запознат с коменатарите на SUJB (чешкия регулатор – б.а.), но те вероятно произтичат от този факт. Дори съм малко изненадан, защото MIR има комбинация от активни и пасивни мерки. В зависимост от инцидента MIR би активирал различни системи. AP1000 беше технически оценен от ЧЕЗ много по-високо от MIR. И двата реактора са с вода под налягане, и двата имат системи за пасивна защита. В този смисъл те са подобни.

Руските разработчици твърдят, че технологията им е по-добра - осигурява повече вода за охлаждане на реактора, когато възникне нужда. Какъв технически пробив всъщност прави АP1000?

- Осигурена е достатъчно вода, иначе реакторът ни не би бил лицензиран. Ако се случи тежка авария и се загуби захранването, разчитаме само на пасивните системи. Не се налага да се определя коя система трябва да заработи. Не бих могъл да коментирам как работи руската технология. Предпазните мерки в АP1000 са изцяло пасивни, това е разликата с MIR. При тежка авария не трябва да се позволява на ядрото да напусне реактора. Разликата тук е, че руснаците ще използват уловител на стопилката, т.е. ядрото ще се стопи през корпуса на реактора. При нас концепцията е за задържането му в корпуса. Уловителят работи, не критикувам руския дизайн.

След лекцията ви от публиката попитаха дали няма да е по-добре да има и активни елементи на защита, които да се задействат преди пасивните. Обмисляли ли сте тази възможност?

- По време на инцидент операторите в ядрената централа са под огромно напрежение. Видяхме какво се случи в Три Майл Айлънд и Фукушима – хората блокират и понякога вземат грешните решения. Работата ни по изследване на човешкото взаимодействие с машините показа, че трябва да изградим система, която не изисква от оператора да мисли. Разбира се, ако инцидентът е малък, това не означава, че операторът няма да се намеси. Но ако той прави грешки, в крайна сметка ще се задействат пасивните защити. При АP1000 пасивните системи ще заработят сами, когато удари цунами или друго бедствие. Докато има гравитация, охлаждащата вода ще тече и ще предпази централата. В Три Майл Айлънд операторът e спрял активната система, но тук, щом веднъж се задейства, пасивната защита ще осигурява вода и операторът не може да я спре.

Имало е технически проблем с охладителните системи за AP1000, произведени за централите в Китай (те още не са пуснати в експлоатация – б.а). Охладителните помпи са били пратени за ремонт в САЩ. Това нормален процес ли е?

- Със сигурност не е желателeн процес. Изпитaхме помпите в пълномащабен цикъл, те трябва да преминат различни тестове. Когато пристигнаха в Китай, се оказа, че не осигуряват вода по начина, по който трябва. Не бих нарекъл това ремонт, а по-скоро усъвършенстване. Това не е обичайна ситуация, но целта на тези изпитания е да се гарантира, че преди централата да заработи, всичко ще работи както трябва.

Ако бъде решено блок с АP1000 да бъде изграден на площадката в Козлодуй, ще бъде ли той съвместим със  съществуващата инфраструктура, която преди много година е била предвидена за руската технология?

- AP1000 се нуждае от по-малко площ, отколкото ВВЕР централа със същата мощност, има много по-малък отпечатък. Всяка водна и електрическа инфраструктура за строителството и експлотацията ще е нужна.

Политиката на Westinghouse обикновено е централите да съхраняват отработеното ядрено гориво на площадката. Какво е дългосрочното решение?

- Това, за което говорите, е донякъде уникално за САЩ. Идеята беше отработеното гориво да се транспортира в постоянно хранилище в планината Юка, но това се превърна в голям политически проблем. Централите могат временно да съхраняват горивото в басейни, а някои разполагат и със сухо хранилище с каскове. Не бих нарекъл това политика на Westinghouse, a проектиране, което да позволи временно съхранение. В САЩ не преработваме горивото, всички елементи от него се съхраняват на съответната площадка на централата в продължение на десетилетия. Очакването е, че ще има решение и горивото ще бъде транспортирано на централизирано място за временно или постоянно складиране.

Това е и една от основните критики на природозащитните.

- Природозащитниците са критични – ако се съхранява отработеното гориво на площадката, това е грешно. Ако имате постоянно хранилище, отново е грешно. Но нека кажа, че ако можем да вземем всички високоактивни отпадъци и отработено гориво от ядрените централи в САЩ, натрупани от първия ден на производство на енергия през 1957 г. до днес, и магически ги пренесем на едно място, те ще заемат обема на едно футболно игрище с дълбочина около 5 м. Отпадъци от почти 60 години в това малко пространство. Сравнете с въглищните централи, при които всяка година милиони тонове замърсители се изпускат във въздуха.

Природозащитниците обаче казват, че никой не може да планира съхранението за десетки хиляди години напред, колкото отнема полуразпадът на някои елементи.

- Да, но за целта не е нужна много площ. Материалите могат да се поставят в контейнери под постоянно наблюдение. Французите например погребват средноактивни отпадъци в бетонни контейнери и ги поставят под наблюдение. Когато разговаряхме с местните хора, те бяха горди с това. В крайна сметка отпадъците се заравят, а отгоре остава зелена поляна. Сигурен съм, че същите тези природозащитници карат коли и ползват електрически крушки. Проблемът с отпадъците е по-скоро политически, отколкото технически, и със сигурност може да бъде решен.