Износ на надежда

Статистиката показва и друго - спадът е основно за държавите извън ЕС. Очаквано, предвид факта, че и двата ни най-големи търговски партньора извън общността, Турция и Китай, очакват забавяне на икономическия растеж. Кризата в Украйна и евентуалните по-строги икономически санкции за Русия също не помагат. Георги Ангелов от "Отворено общество" добавя, че при анализа на данните трябва да се вземат предвид и други два фактора. Първият е, че през януари спадът може да се дължи на базов ефект - през миналия януари експортът отбеляза над 26% ръст. През февруари пък започна кризата между България и Турция за транспортните разрешителни за тежкотоварни превози. "Не смятам, че отчетеният през първите два месеца спад на експорта е начало на някаква негативна тенденция. Очаквам износът да продължи да расте. Това, което може да го ограничи, е достигането на максималния производствен капацитет на българските предприятия", казва Георги Стоев от Industry Watch. Според него добрата новина е, че има ръст на вноса на инвестиционни стоки през последните 18 месеца, което е индикатор за икономическа активност. "Имаше някакво забавяне през последните месеци, но важното е, че при рекордно ниски нива на инвестициите вносът расте", добавя той.

Друг анализатор добавя, че спадът в износа не е в сектори с висока добавена стойност за икономиката, а по-скоро при суровините и полуфабрикатите, които нямат чак такова отражение върху растежа.

И няколко плюса

По-големият оптимист логично са компаниите, чиито пазари са в ЕС, предвид проблемите на най-големите ни търговски партньори извън Европа. Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил, твърди, че експортният потенциал на сектора е свързан с потреблението в Европа. "Там очевидно има оттласкване от дъното и това се отразява и на нас. През 2013 г. имаше 7% ръст на износа, а очакванията ни за тази отново са за ръст между 3 и 5%", обобщава Банкова. Тя уточнява, че имат и клиенти, които искат увеличаване на производството. "Имаме нужда от нови производствени мощности, но дори и да инвестираме в машини, остава проблемът с липсата на персонал."

Други експортно ориентирани компании пък по-скоро залагат на година, подобна на миналата. "Очакванията ни са за стабилни продажби, но без ръст. Не очакваме еуфория, а ако има ръстове, те да са скромни – между 1 и 5%", казва Димитър Вълков, търговски директор на Liebherr България. Той уточнява, че конкретно за българския завод са бюджетирани 7% ръст на продажбите (които са основно зад граница), но това се дължи и на някои специфики, свързани с преструктурирането на компанията. Тъй като българският й завод е най-конкурентен, към него наскоро са били пренасочени и някои нови производства. В един момент обаче българските износители ще достигнат пълно натоварване на мощностите си и ако не инвестират в нови, експортът едва ли ще продължи в двуцифрени измерения. Очакванията на правителството, а и на Европейската комисия например са тази година външното търсене постепенно да се оттегли от главната роля на двигател на икономиката и да отстъпи място на вътрешното потребление. То обаче засега не дава индикации за пробуждане.

Затова пък анализаторите виждат други положителни сигнали в икономическите индикатори. Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, обяснява, че използват инструмент за оценяване на БВП през текущото тримесечие и той показва, че ръстът ще е 0.5% през първите три месеца на тази година спрямо предходните и 1.5% на годишна база. Данните, които се взимат предвид, са месечните индикатори за икономическа активност, които за България включват продажбите на дребно, индустриалното производство, произведената продукция в строителството и експорта. "Всичките тези четири индикатора, с изключение на износа, отчитат приличен ръст на месечна база както за януари, така и за февруари. Тук напомням, че данните за февруари за индустриалното производство, произведената продукция в строителството и продажбите на дребно са предварителни и впоследствие често претърпяват значителни корекции. Базираните на проучвания оценки за нагласите на бизнеса и домакинствата от първото тримесечие на тази година също се подобряват, макар и от сравнително ниска база в края на декември, което допълнително сочи, че икономическият растеж продължава бавно да се възстановява", допълва Павлов. "Тази година ще е по-добра от миналата и по-миналата, които бяха колебливи, но отново растежът няма да е осезаем. По всички фронтове има леко подобрение – дефлацията ще отмине заедно с ефекта от понижените цени на тока. Пазарът на труда е нито нагоре, нито надолу, т.е. не е много добре, но не е и много зле", твърди Георги Ангелов. Той добавя, че не е изключено да се постигне 1-2% ръст през 2014 г. при добра международна среда. 

Това, което липсва във формулата, за да има осезаем ръст на икономиката обаче, са повече инвестиции. Защото без тях ще продължаваме да отчитаме растежи, близки до статистическата грешка, които може и да се окажат продукт на прекомерно сезонно изглаждане или пък да изчезнат при някоя смяна на методологията на НСИ. Въпреки че като числа България отдавна е експортна икономика, има още доста какво да се желае като добавяне на стойност по веригата, преди да се стигне до износа. Или иначе казано, за да не се задави, двигателят наистина се нуждае от постоянна поддръжка. А в някакъв момент и от смяна с по-нов.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала