Пътнико свиден

Резултатът от евроизборите ще даде ясна картина на разпределението на силите на националистическия терен, където се сблъскват "Атака" и НФСБ. Социолозите засега дават минимална преднина на фронта и от тази гледна точка директната битката между Волен Сидеров и собственика на бургаската кабелна телевизия СКАТ Валери Симеонов като водачи на листите е битка за оцеляване на формацията на първия и за завладяване на националистическото пространство за втория. 

Резултатът от вота през май ще е решаващ за оцеляването на Реформаторския блок. Класиране под 6-процентната бариера ще е най-лошият сценарий за дясното обединение, след който в него може да настъпи разпад. 

Евроизборите ще са и тест доколко политическите инженерни проекти като "България без цензура" все още могат да разчитат на успех сред избирателите. Формацията на бившия телевизионен водещ Николай Бареков е вторият такъв опит след временното явление РЗС на Яне Янев да получи място на голямата политическа сцена.

Единствената партия от водещите формации, която не заложи авторитета на лидера си, е ГЕРБ. На този етап решението изглежда логично - въпреки че са опозиция, бившите управляващи не губят подкрепата си сред избирателите и вотът за тях не е на живот и смърт. Социологическите проучвания им отреждат резултат, равен с този на БСП и дори на първа политическа сила. Все пак партията на Бойко Борисов отчете и вътрешнополитическия ефект и постави начело на листата си един от успешните си министри - по европейските фондове, Томислав Дончев.

БСП- всичко или нищо

Любопитно би било да се разбере какво би накарало Сергей Станишев да не удържи на обещанието си да се откаже от мястото в ЕП. Председателят на социалистическата партия вече обяви официално, че не вижда себе си като евродепутат или еврокомисар, но не всички дори и от неговия кръг вярват, че това е е окончателното му решение. Дори в момента кампанията му за висш пост в Брюксел не е престанала, както си личи от писмата от западни политици в негова подкрепа, които пристигат в медиите с предложение за публикация

Престоят му в Брюксел и Страсбург по принцип не е несъвместим с първото място в БСП, но фокусът би се изместил. Ако все пак предпочете да работи в ЕП, това ще означава, че няма намерение да става отново премиер, каквито слухове доскоро циркулираха. Ще се засили и напрежението в партията за неговата смяна, особено ако проектът на Георги Първанов АБВ успее да спечели един мандат и "отнеме" победата на социалистите на евровота в България. Ако се наложи Станишев да посочи наследник начело на БСП това най-вероятно ще е председателят на Народното събрание Михаил Миков. Вариантът постът да заеме след време външният министър Кристиан Вигенин отпадна, казват депутати от левицата, след като се "дискредитира" като русофоб и ястреб в кризата с Украйна (поне според мерките на БСП).

Оставането на Станишев в България ще означава, че все пак той има дългосрочна стратегия за развитие, още повече ако се осъществи сценарият, разказван в някои от средите на управляващите - предсрочни избори на есен, за да постигнат по-убедително мнозинство в Народното събрание заедно с ДПС и евентуално ББЦ.

Атака - оцеляване в/чрез Брюксел

Единственият разговор в "Атака" за първото място в листата на Волен Сидеров е бил в посока, че вотът се очертава като лидерска битка и той трябва да участва. Факт е, че решението за водача беше взето дни преди крайния срок за регистрация. Само няколко седмици по-рано депутати от националистическата партия твърдяха, че тези избори не са им важни, че няма значение дали ще спечелят мандат, за Сидеров е по-важно да има подкрепата на тези десет процента от българските избиратели, които той определя за своя ниша.

Рискът все пак да оглави листата е странен и заради горчивия опит от президентските избори през 2011 г., когато лидерът на "Атака" се кандидатира, но спечели един от най-ниските резултати в избори откакто съществува партията му. Участници в тогавашната му кампания разказват, че на събрания направо изпадал в истерия с молба да се намери начин да бъде оттеглен, докато провалът не си проличи. Президентските избори бяха в средата на мандата на управлението на ГЕРБ, което "Атака" подкрепяше и това е едно от обясненията за срива в личния вот на лидера й.

Сега ситуацията е сходна. Ако на 25 май "Атака" успее да вземе мандат в ЕП, това ще е голям успех. Сидеров ще трябва да направи преценка дали може да възкреси партията си, като остане в България и продължи да подкрепя кабинета "Орешарски", или лично за него ще е по-добре да предпочете пет години в Брюксел, особено ако ББЦ има шанс да заеме мястото му на патерица на властта. Последното би означавало политическия край на "Атака".

ББЦ - и постът в ЕП не е лош

Николай Бареков нямаше друг път, освен да се кандидатира за евродепутат, и то начело на листата, защото на изборите би могъл да вземе със сигурност един мандат. Ако иска да го приемат насериозно в политиката, той би трябвало да покаже някакъв потенциал и единственият вариант това да се случи са избори.

В същото време оставането му в ЕП ще влезе в противоречие с декларираното му намерение, че целта му е да предизвика предсрочни избори и да стане трета, втора или дори първа политическа сила на тях (както гласеше последното наддаване). Брюкселската заплата и международният въздух обаче май все повече го привличат. Последното му намерение е да остане в ЕП само докато се проведат предсрочни избори, "на които да има реален шанс за смяна на властта", добавят от обкръжението му важното уточнение.

Възможно е, ако организаторите на проекта му решат, че няма да влагат повече в него, защото няма потенциал или въпреки надеждите им той не покаже такъв на 25 май, петте години в ЕП да са персонален спасителен план. Малка утеха, но все пак по-добре от безславната съдба на Яне Янев. Оставането му за по-дълго в Брюксел най-вероятно ще означава и край на ББЦ.

ДПС - сложна стратегия

Въпреки че не е водач на листата, депутатът от ДПС Делян Пеевски е номиниран за втората избираема позиция и дори вече се представя по медиите в "новото си качество", очевидно намеквайки, че ще работи активно в Брюксел. Кандидатурата му и без това е натоварена с негативни емоции и дори опити за протести, за да бъде просто имиджово решение и показване на мускули. Очевидно Пеевски ще е един от 17-те български представители в ЕП. Едва ли обаче с обличането на новата политическа дреха в страната ще отпадне икономическото му влияние. Първо, защото с кръга около банкера Цветан Василев и Пеевски се свързват част от назначенията на министри и хора на ключови държавни постове. На този етап не са ясни и отношенията между двамата. Депутати от ДПС намекват за раздяла. Не е изключено обаче твърденията за дистанциране на банкера от Пеевски да е просто PR стратегия с цел покриване на задкулисните връзки на кръга Пеевски-Цветанов с политическите си представители в ДПС и БСП. В чисто прагматичен план командироването на Пеевски в Брюксел означава и един глас повече в парламента, защото след скандала с избора му за директор на ДАНС той спря да идва на работа в Народното събрание.

Реформаторският блок - на живот и смърт

Социологическите агенции засега поставят на ръба преминаването на 6%-ната бариера от дясното обединение. Ако все пак блокът успее да спечели едно евродепутатско място и в листата няма размествания чрез преференциалния вот, в ЕП ще отиде лидерът на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева. От формацията твърдят, че ако това се случи, тя няма да напусне председателския пост, а ще съвместява пътуването до Брюксел с партийната работа. В подкрепа на това от ръководството на ДБГ посочват, че и досега на бившия еврокомисар се налага често да ходи до белгийската столица заради ангажиментите й като специален съветник на еврокомисаря по транспорта Сийм Калас. В полза на запазването на лидерския пост от формацията посочват и още една причина. Формално партията е разделена на две крила, които воюват помежду си. Едното около бившия вицепремиер и министър на образованието от кабинета на тройната коалиция Даниел Вълчев и другото от ядрото бивши кадри на ДСБ около Прошко Прошков. Разделението най-ясно си пролича на последния конгрес на ДБГ, когато двете крила влязоха в спор за текст от устава на партията и за малко конгресът не беше прекратен. От партията са категорични, че Меглена Кунева е компромисната фигура и ако тя реши да напусне лидерския пост, между двете враждуващи страни може да започне битка за овладяване на партията, която да доведе до разцепление. Все пак като друга равно отдалечена от двете крила фигура от ДБГ, която би могла да наследи Кунева на поста, в случай че тя реши да остане само евродепутат, се сочи заместникът й в партията Найден Зеленогорски.

Ако РБ спечели едно евродепутатско място и в Брюксел отиде Меглена Кунева, драма може да настъпи в редиците на ДСБ, чийто представител Светослав Малинов е поставен на втора позиция в листата. При такъв вариант не е изключено в партията да поискат смяната на лидера Радан Кънев.  

Историята на българските евродепутати от 2007 г. досега показва, че нито един от тях не се е върнал в активната политика. Брюксел се е приемал като прекрасно място за пенсиониране от активната политика, както то е (справка Евгени Кирилов, Атанас Папаризов от БСП), или пост награда, като този за Ивайло Калфин, Илиана Йотова, Слави Бинев и Димитър Стоянов през 2009 г. От друга страна, единственият водач, отказал се от позицията си на евродепутат, е Меглена Кунева през 2009 г., защото предпочете да остане еврокомисар макар и за няколко месеца. Това нейно решение все още се използва от критиците й като пример за подмяна на вота на избирателите на НДСВ тогава. 

Затова ходовете на водачите на листи, които се колебаят какво да предпочетат в името на кариерата, трябва да са добре премерени. Оставането на някои от тях в ЕП би означавало макар и малко партийно обновление, а защо не и знак за промяна във властта.