В капана на червените каски

Факт е, България ще бъде една от страните, които ще пострадат сериозно при евентуална ескалация на санкции и контрасанкции. Освен доставките на газ ще бъде засегнат и износът на лекарства и обработена земеделска продукция. Освен това няма как потокът от руски туристи да не намалее. Всичко това е достатъчно основание България да не е в челните редици на страните, които сега се опитват да формулират дългосрочната стратегия на ЕС към Русия. И в същото време да търси компенсационни механизми, например готовност за екстремни доставки на природен газ, в случай че потокът от Русия пресъхне.

Допълнителен фактор, който изисква предпазливост, е и предстоящата криза около "Южен поток", при която София, иска или не, ще трябва да вземе активно отношение. В сряда дори шефът на италианската Eni (която има доста съвместни проекти с "Газпром", включително е акционер в "Южен поток-Транспорт") Паоло Скарони каза, че в резултат на украинската криза вижда доста мрачно бъдеще за газопровода. Тъмните краски се сгъстяват и от факта, че Генадий Тимченко - основният акционер в руската "Стройтрансгаз", водещата фирма в консорциума, който ще изгражда българската част на "Южен поток", получи забрана за влизане в САЩ. В доклад на американското финансово министерство Тимченко и Путин се свързват директно, така че е повече от ясно, че "Стройтрансгаз" е фирма от най-близкия кръг на руския президент. Дори и ЕС да не последва САЩ и да не наложи също санкции на Тимченко, в тази ситуация София не може просто да седи и да гледа как тази фирма ще изгражда газопровода в България

Рискът за правителството

В обстановка без ясна национална позиция правителството на Пламен Орешарски, което заради текущите си ангажименти във външната политика и членството в ЕС няма как просто да изчаква, вече беше принудено да изрази отношение. И тук се стигна до шизофренични ситуации. Първо, министърът на външните работи Кристиан Вигенин заяви категорично, че България няма да признае референдума в Крим (което му навлече гнева в червените редици). После Сергей Станишев, във второто си качество на президент на ПЕС, също изрази далеч по-категорична позиция в Брюксел, отколкото в София. Още на 17 март, ден след референдума в Крим, той коментира, цитиран в сайта на европейските социалисти: "Референдумът не отговаря на международното право и е незаконен според конституцията на Украйна. Нещо повече, териториалната цялост и суверенитетът на Украйна са поставени на риск. ПЕС е убедена, че намерението на Русия да анексира Крим е опасен прецедент, който може да доведе до последваща дестабилизация на региона."

Станишев няма как да говори и друго, след като дори германските социалдемократи, които иначе имаха благосклонно отношение към Русия, втвърдиха позициите си. Анализът на Reuters за ситуацията е със заглавие "Как Меркел изгуби вяра в Путин". 

Ден след пленума на БСП на 15 март на закрито заседание в Боровец, въпреки че нямаха и все още нямат позиция дали допитването в Крим е приемливо или не, социалистите решиха да задължат Вигенин да се противопостави на налагането на санкции. В четвъртък, 20 март, Янаки Стоилов витиевато се опита да обясни тази позиция, обсъждана и на заседание на външната комисия на парламента с участието на външния министър: "Трябва да се намери добрият баланс, без да се изземват оперативните правомощия на правителството, то да се чувства поставено в достатъчно ясна ситуация, която може да бъде изразена от парламента." По преразказа на Волен Сидеров на заседанието, разделението било показателно - от едната страна БСП и "Атака" "против" санкции, от другата ГЕРБ и ДПС - с не толкова крайна позиция. 

Изказването на премиера Пламен Орешарски преди срещата на върха на ЕС в петък не звучеше в синхрон с БСП. "Не казвам, че ще се противопоставим категорично, а по-скоро ще се опитаме да дебатираме в пакет санкции и компенсаторни механизми... Най-вероятно е България да се окаже в голяма група страни, които са срещу едностранни и широкомащабни акции", каза той в Брюксел при пристигането си.

"Това, което аз виждам, е един притихнал, безмълвен Ангел Найденов и един Вигенин, които здраво го мачкат по партийните форуми за разумната му европейска позиция. Първанов замлъкна, Станишев пази европейската си кариера. Привържениците на евроатлантическата ориентация и принадлежност на България не са адекватно представени във властта, а официалната опозиция чака какво ще каже Лидерът. Но Борисов по този въпрос мълчи и като никога се крие зад "партията", добре обобщава ситуацията бившият министър на отбраната и бивш посланик към НАТО Бойко Ноев. 

Защо БСП отказва да признае очевидното

Част от причините правителството да заема тази разкрачена поза в отношението си за анексирането на Крим могат да бъдат открити в противоречията, които съществуват в БСП.

- "Малинов, като историк ти казвам, че Кримската война е само една."

- "А не, не броиш и тази от 83-та (1783 г. - бел. ред.), когато руснаците стигат до Костантинопол."

Ето така изглеждаше забележката на Сергей Станишев към Николай Малинов, депутат от БСП, изречена през улицата пред северния вход на парламента. Причината беше честитката, която Малинов отправи предишната вечер в предаването "Референдум" по БНТ към всички православни славяни в света "победата в Третата Кримска война". "И да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път. Смятам, че можем да се поздравим, поне русофилите на тази маса", каза Малинов, който освен това е издател на в. "Дума" и председател на движение "Русофили".

Вече минаха няколко дни от това скандално изказване, но не последваха нито санкции, нито забележки, нито дори някакви официални коментари от страна на ръководството на БСП. Такива няма да има не само защото в социалистическите редици има огромна маса русофили. Тяхното значение нараства толкова повече, колкото повече се приближават европейските избори, а състезанието за вниманието им е изключително оспорвано с играчи на терена като "Атака" и АБВ. Зам.-председател на председателстваното от Малинов движение е депутатът от групата на Волен Сидеров проф. Станислав Станилов, а според Малинов в редиците му има и мюфтии, както и четирима кметове от ГЕРБ. Народният представител от БСП обича да цитира и изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение от края на 2011 г., според което 73% от българите се определят като русофили. В същото време Сергей Станишев освен председател на БСП е и президент на ПЕС с претенцията да насочва политиката на ЕП, а русофилството напоследък е далеч от европейските стандарти във външната политика.

Ситуацията за БСП е изключително сложна заради превръщането на европейския вот през май на практика в национален, нещо като плебисцит за работата и стабилността на правителството.

В последното си изследване за месец март "Галъп интернешънъл" установява, че въпреки че равенството между ГЕРБ и БСП се запазва, партията на Бойко Борисов изглежда в по-добра позиция. "Явно е отминало мобилизиращото действие, което ситуацията на протести имаше върху електората на БСП. Появата на АБВ допълнително утежни ситуацията за управляващата партия. Към неблагоприятните обстоятелства може да се добави и развитието на украинската криза, в което БСП среща конкуренция за проруския вот", пишат в анализа си социолозите. На "Позитано" 20 отчитат освен това, че "Атака" "възкръсна", а движението на Николай Бареков "беше потопено".

Иронията е, че социалистическата партия има нужда да стъпи върху проруските настроения, за да успее да спечели повече места в Европейския парламент. 

Това обяснява и защо Николай Малинов няма да получи дори публичен упрек от ръководството на БСП за "Третата Кримска война". Детайлите показват, че участието му в "Референдум" изобщо не е случайно - той е изпратен час преди предаването там от зам.-председателя на партията Янаки Стоилов, човек достатъчно опитен в БСП, за да знае какво поведение може да се очаква от председателя на "Русофили". Най-малкото Малинов беше основен участник в дискусията за позицията на партията по кризата в Украйна по време на пленума миналата събота, продължила над три часа. В резултат проектът за декларация беше редактиран до степен да не се споменава изобщо името на Русия в него, а външният министър Кристиан Вигенин беше заплашен с искане за оставка. 

Декларацията на общинската организация на БСП в Благоевград пък е подписана за два-три часа на 14 март от 101 членове на БСП, сред които и областният председател на партията. В нея между другото се казва, че социалистите се разграничават от позициите на външния министър и че "официалната среща на Кристиан Вигенин с Турчинов (Александър Турчинов е временно изпълняващ длъжността президент на Украйна - бел.ред.), която по същество го легитимира като президент на Украйна поставя на дневен ред въпроса за оставката на външния министър". В отговор Вигенин обеща да започне разяснителна кампания из структурите в страната, а първото избрано място за целта беше Благоевград.  

Показателен за дълбочината на разделителните линии, както в БСП, така и между социалистите и някои от партиите в парламента, сред които и партньорите им от ДПС в управлението, е и фактът, че Народното събрание не можа да излезе с обща позиция. На политическо ниво очевидно социалистите не могат да постигнат съгласие не само в своите редици, но и с тези, които подкрепят правителството. Топката беше прехвърлена за свикания в понеделник Консултативен съвет по национална сигурност при президента. Сред депутатите от левицата дори се чуват гласове, че такава позиция изобщо не е необходима. "Потърсете друг европейски парламент, да видим колко са европейските парламенти, които са се ангажирали с позиции", коментира председателят на Народното събрание Михаил Миков. Снишаването е удобно за БСП, за да не я принуждава да избира между филство и фобство - ситуация, напомняща по мащаб тази от 1997 г., когато партията трябваше да избира за или против членство в НАТО. Тогава обаче Русия не беше в експанзивна позиция, не демонстрираше имперски амбиции, не анексираше, и така или иначе съдействаше на НАТО и ЕС.

Слаб опит да компенсира загубата на привърженици сред русофилите е играта на Станишев в полето на националистите. Очевидно опорна точка в изказванията му от последните дни за Украйна е поставянето на първо място в списъка на националните ни интереси защитата на българите там. "Не бива да забравяме наличието на 250 000 етнически българи в Украйна, чиито интереси са важни за нас. Те трябва да почувстват българската защита в политически и дипломатически план, най-малко", загрижи се председателят на БСП за тях. Освен това той припомни стара своя теза от времето, преди да стане президент на ПЕС, че България няма вина за зависимостта си в енергетиката от Русия. "Проблемът с доставките не се дължи на българското правителство и нежеланието на страната ни да ги диверсифицира, а на това, че има външна намеса, и като пример мога да посоча проекта "Набуко". Той бе подписан от мен като министър-председател, но бе провален не от нас, а от други страни от Западна Европа. И ние сме дълбоко разочаровани от този факт". Знак, насочен към партията, а не към европейската политика е и осмото място, на ръба на избираемата зона в листата на БСП за евровота, на журналиста от "Дума" и член на "Русофили" Александър Симов.

За БСП ситуацията е много тежка. За разлика от 1997 г., когато Георги Първанов водеше антинатовски демонстрации, сега Русия е вече не само враг на Запада, а и отявлен агресор. Социалистите не могат да кажат нищо директно срещу Москва, защото националистите само това и чакат. Но пък пасивната позиция на БСП смъква подкрепата от хора, за които ЕС е по-важен от Евразсийския съюз.

В десетия месец на правителството на Пламен Орешарски оставката на министъра на външните работи Кристиан Вигенин беше поискана от собствените му редици Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА