Другата криза

Болниците в България всяка година се увеличават като брой и са над 400, а бюджетът им през последните години от здравната каса е приблизително един и същ и дори периодично намалява – около 1 млрд. лв.

В същото време броят на болните, нуждаещи се от лечение, се увеличава непрекъснато и достигна 2 млн. души, които лежат в болница всяка година.

Самите клинични пътеки (начинът, по който се отчита лечението в болница) не покриват пълната себестойност на лечението, а около 70% от него. Около 40% от цената на всяка пътека се разпределя за заплати на медицинския екип. Получава се така, че колкото повече пациенти приема една болница, толкова повече приходи получава и е в интерес на клиниката да не връща пациенти. Състоянието на болния обаче е много важно - колкото по-тежко е заболяването, толкова по-скъпо е лечението и болницата започва да губи. На минус клиниката е и от здравнонеосигурените, които са общо 2 млн. души.  

При управлението на ГЕРБ държавата опита да отсее болниците, като ги задължи да спазват допълнителни стандарти за персонал и апаратура. Така клиника, за която бяха необходими петима хирурзи, трябваше да назначи 10, за да отговаря на стандарта или да купи наведнъж много и скъпа апаратура. Всичко това само допринесе за лошото финансово състояние на болниците, но броят на клиниките не намаля.

"Клиничните пътеки са недофинансирани и здравната каса намалява средно с 30% лимитите за прием, а от друга, с изискванията към болниците здравното министерство ги кара да увеличат ненужно разходите си с поне 30%, за да плащат заплати на допълнителен персонал", коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.

Ако към сметката се прибави непрофесионалното управление на голяма част от болниците, дежурните политически чистки и назначения в бордовете, става ясно защо държавните и общинските болници са с дългове от над 400 млн. лв. към доставчиците си, като над една четвърт от тях са просрочени.

Правителството реши да наложи допълнителни лимити за прием в клиниките в извънредно постановление и в момента здравната каса плаща едва след като направи пълен преглед на надлимитната дейност.

Така се стигна до ситуация, в която болниците отново нямат лекарства, пари за заплати и за лечение на болните.

 

Трябва ли да се актуализира бюджетът на здравната каса?

Бюджетът за здравеопазване на здравната каса е съобразен не с прогнозите за заболеваемост, реалните цени на лечението или качеството, а със събираемостта на здравните вноски. Държавата през последните години плаща за 4.5 млн. души, които осигурява, константна сума, около 941 млн., в момента – 975 млн. лв. Става въпрос за пенсионери, деца, държавни служители, майки, студенти, полицията и съдебната система. Отделно от това около 1.6 млн. служители в частния сектор внасят над 1.819 млрд. лв.

През миналата година бюджетът на здравната каса също не достигаше и през последните месеци НЗОК не плати на болниците, а се издължи в началото на тази година.

Въпреки всичко сегашните управляващи гласуваха бюджет, който е с 400 млн. лв. по-малко от касовото изпълнение на този през 2013 г. Така още от самото начало бюджетът на здравната каса беше обречен да е с дефицит.

Преди няколко седмици здравната каса подготви отчет за полугодието и доклад за дейността си, в които ясно се посочва, че дефицитът е 491 млн. лв., средствата й ще свършат през септември и са необходими допълнителни средства в размер на 328 млн. лв. Съсловните организации на лекарите и пациентските организации настояват за актуализация, дори и преди докладите на НЗОК.

Финансовият министър Петър Чобанов обясни, че приходите от здравни осигуровки нарастват спрямо миналата година с двуцифрени темпове и ще има преизпълнение, което ще запълни дупката в бюджета на здравната каса. На практика според отчета на НЗОК, в чийто надзорен съвет е директорът на НАП, се очаква преизпълнение на приходите с 55 млн. лв. и вече е предвидено те да бъдат изразходени.

Премиерът Пламен Орешарски допълни, че актуализация на бюджета на касата няма да има и че проблем с касата няма.

От своя страна председателят на надзорния съвет на здравната каса д-р Бойко Пенков отбеляза пред журналисти, че въпреки изказванията на премиера актуализация все още може да има, тъй като решението за това е на парламента. Резервният вариант е, ако няма актуализация, дефицитът за последните два месеца от финансовата година да бъде покрит с част от парите на НЗОК за 2015 г., както се получи и през тази.

"Проблем с касата наистина няма. Проблемът е на болниците и на самите болни. Целта на здравната система е да лекува хора, а не да съществува или не заради бюджета на здравната каса. Ако болниците спрат да получават средства, ще продължат да трупат дългове, а една част от необходимите пари ще бъдат платени от болните. Актуализацията е кръпка, но поне ще позволи на лекарите да лекуват, докато някой не реформира системата", коментира Стойчо Кацаров. По думите му е неразбираема липсата на чувствителност у управляващите, които скочиха да спасяват банките, но когато умират хора и съществува опасност за здравето им, не правят нищо.

Лошо наследство

Ако бюджетът на здравната каса не бъде актуализиран, наесен новите управляващи вероятно ще наследят наистина протестиращи лекари и пациенти. От 2001 г. досега реформа в сектора практически няма. Стратегията за това, ???????????с чиято помощ могат да се получат евросредства за сектора в момента се пренаписва от Световната банка.

За година съществуване на поста министърът внесе само един законопроект за промени в сектора и дори той беше отхвърлен от парламентарната здравна комисия. Единственото направено бе лекото увеличение на заплатите в Спешна помощ.

За успешната си работа според отчета на министерството администрацията и районните центрове с общ персонал от 3771 души са получили 64.1 млн. лв. заплати и издръжка.

Това е според статистиката. За загубените човешки животи и пропуснати лечения заради здравната система статистика няма.