🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Износът към основните европейски партньори намалява

Експортът на български стоки в посока Германия, Франция, Италия и Гърция се е свил към края на юли, показват данните на НСИ

В края на седмия месец стойността на продадените в ЕС стоки е достигнала 15.217 млрд. лв.
В края на седмия месец стойността на продадените в ЕС стоки е достигнала 15.217 млрд. лв.
В края на седмия месец стойността на продадените в ЕС стоки е достигнала 15.217 млрд. лв.    ©  Reuters
В края на седмия месец стойността на продадените в ЕС стоки е достигнала 15.217 млрд. лв.    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Износът на България към основните й търговски партньори в Европейския съюз (ЕС) намалява. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за юли. Общо стойността на експорта за държавите от ЕС се увеличава, което се дължи на по-малките пазари, на които се пласират българските стоки. Към края на седмия месец доставките за държави от ЕС се оценяват на 15.217 млрд. лв., или с 3.6% над нивото от съпоставимия месец на 2013 г.

Къде изнасяме

За седем месеца експортът в посока Германия - най-големият пазар за българска продукция въобще, е паднал под 3 млрд. лв. На годишна база се наблюдава понижение от 1.5%. Подобно е положението и при взаимоотношенията с Гърция, Италия и Франция, за които българският износ също намалява. Причините за по-слабите продажби в тези държави могат да се търсят в слабостта на техните икономики. Данните на Евростат към края на второто тримесечие показват, че възстановяването на най-богатите европейски държави се забавя. В последния си доклад Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата за икономическия растеж на четирите страни с между 0.4 и 0.8 процентни пункта. Италия вече е в техническа рецесия (две поредни тримесечия със спад), а Гърция все още не е излизала от нея, въпреки че правителството се надява това да се случи през 2014 г.

Повишава се износът в посока Румъния и Белгия. Статистиката на НСИ показва, че това са третият и шестият най-големи пазари за български стоки. Огромен годишен ръст (близо 50%) отчита експортът в посока Белгия, като стойността му в края на юли надхвърля 1 млрд. лв. Данните на Министерството на икономиката и енергетиката обаче показват, че основно България изнася за Белгия непреработени суровини, докато за Германия, Франция и Италия - продукти, които имат по-голяма добавена стойност за икономиката на България. Добрите новини са свързани с по-малките европейски пазари, където през юли са отчетени двуцифрени ръстове. Износът в посока Швеция, Чехия, Ирландия е нараснал средно с 20% спрямо седемте месеца на 2013 г. С около 50% пък се е увеличил българският експорт за Кипър, Малта, Словения, Финландия и Хърватия.

Какво изнасяме

Най-голяма стойност към износа дават "артикулите, класифицирани главно според вида на материала" - 3.8 млрд. лв., което е годишно повишение от 0.5%. Тук се включват продуктите от кожа, каучук, дърво (без мебели), хартия, текстил (без облекло) и др. За седем месеца от износ на мебели, облекла, обувки, медицински уреди и други продукти в графата "Разнообразни готови продукти" в посока ЕС са получени 3.737 млрд. лв. Оптимистично е, че на трето място по продажби се нареждат и машините и оборудването – с 3.617 млрд. лв. Едва тогава идват суровините, горивата, химичните вещества и хранителните продукти.

През 2013 г. общият дял на непреработените суровини и материали в целия износ (към ЕС и към трети страни) е бил значително по-голям, което показва структурната промяна на българския експорт. За седемте месеца на годината са изнесени горива общо за 2.516 млрд. лв., но тази стойност намалява с близо 20% на годишна база. Продажбата на суровини намалява на 1.293 млрд. лв., докато година по-рано тази стойност достигаше 1.8 млрд. лв. За сметка на това стойността на изнесените готови продукти (неквалифицирани другаде) расте с 11.5%. Секторът на машините, оборудването и превозни средства е нараснал със 7.1%, а при химичните вещества и продукти има годишно увеличение с 9.5%.