За активна политика в земеделието
България трябва да поиска от Брюксел преразпределение на субсидиите към секторите с висока добавена стойност
Проф. д-р Трифон Дарджонов
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Състоянието в земеделието ни сега е толкова жалко, че повече не бива да се търпи, но това не е обект на обществено внимание. Сега във връзка изборите на новия парламент се изреждат много, наистина важни проблеми пред обществото, но проблемите на земеделието за съжаление са вън от полезрението. Оправдано ли е такова отношение? Мисля, че обществото е длъжник на този важен клон на икономиката, защото земеделието не само произвежда жизнено необходими суровини, то създава основа за много по-голяма заетост и генерирането на добавена стойност (т.е. богатство), но не по-малко важно е, че то възпитава населението в творчество и любов към природата.
За голямо съжаление ние не направихме съвременно семейно земеделие като в Европа и САЩ. Това е следствие от 20 години несполучливи реформи за преход от колективно към частно пазарно земеделие. Този преход започна и се извършва досега без ясна активна политика, без да сме наясно какво земеделие ще правим. Единствено ясно формулирано беше, че ще правим частно земеделие, че земята на старите собственици ще трябва да бъде върната. Но частна собственост върху земята не е достатъчно, за да има съвременно земеделие.
По-високата мотивация на фамилните ферми
Земеделието регистрира подем едва след последните десетилетия на XIX век. Това се случи, когато беше създадено семейното фермерско земеделие в Западна Европа и САЩ, благодарение на активната държавна политика. Основните негови характеристики се свеждат до оформянето на много на брой дребни, средни и едри стопанства, в които собственикът и неговото семейство са ръководители и основните изпълнители в производството. Наемните работници имат спомагателна роля. Това последното ограничава размерите на едрите стопанства. Характерното за това ново земеделие е използването на науката, без която са невъзможни новите сортове, породи и технологии на производство.
За да се гарантира нормалното съществуване на дребни и средни стопани, семейното земеделие е развило фермерските кооперации, които осигуряват адекватното изкупуване на земеделската продукция и снабдяването с торове, добавки, техника и други. Основен приоритет на това ново земеделие е да се гарантира висока мотивация на влагания труд, което гарантира високите производствени резултати. Тези именно високи резултати направиха безпомощно нашето колективно селско стопанство преди 25 години в конкуренцията му със Запада. И затова решихме да реформираме земеделието си, за да се отървем от свръхконцентрацията на земята, която при нас беше достигнала стотици хиляди декари в т.нар. АПК.
Като краен резултат от усилията без политика за крайната цел достигнахме до ново свръхуедряване на площите. Сега (към 2012 г.) ние отново имаме най-едрото земеделие, видно от таблицата.
Вредите от субсидиите на площ
Свързан с достигнатото свръхуедряване на площите стои и проблемът със силното намаление на интензивните отрасли животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Животновъдството у нас сега създава около 33%, зеленчуковото производство 22% и овощарството 10% от това, което е произвеждано през 1989 г., като тенденцията е към продължаващо намаление. Тава негативно развитие на тези отрасли стартира още в края на колективното земеделие, но продължи ускорено през първите години на прехода.
За съжаление след 2007 г., когато започна европейското субсидиране на земеделието, достигнало над един милиард лева, то не само че не помогна за коригиране на тази основна слабост на земеделието ни, то затвърди още повече тези негативни тенденции. Това се случи, защото европейските субсидии се дават на площ. Когато стопанствата са сравнително хармонично развити и отраслите са разпределени почти равномерно и в едри и в дребни стопанства, така както е в цялата Западна Европа, тази форма на субсидиране си върши работата. Но за страни като нашата, където едрите стопани върху 78% от използваните земеделски площи (ИЗП) гледат средно само по 6 животински единици на 1000 декара, срещу 128 единици на 1000 дка при дребните, върху 22% от ИЗП, субсидирането на площ не само че не върши работа, то нанася вече вреда. Стопаните на едрите площи, които гледат само зърно и маслодайни семена, получават субсидия до 22% към създаваната стойност, животновъдите 6.3%, а за плодовете и зеленчуците едва 4.5% към произведената стойност. Това е следствие от различната стойност, която се създава от тези три отрасъла на единица площ.
Кой едър зърнопроизводител ще тръгне да се занимава с животни, когато субсидията на площ при отглеждане на зърното му дава много по-високо доплащане, ототколкото при животните. Да не говорим, че интензивните култури се нуждаят от много повече инвестиции, квалификация, грижи.
Решенията
Тези факти просто ни задължават да се "събудим" и да приведем земеделието си на съвременни основи. В тази връзка е належащо спешното формулиране на нова, активна политика с ясна посока на развитие на земеделието. Най-после и ние ще трябва да създадем семейно фермерско земеделие с всичките му атрибути и на първо място ограничаване степента на свръхуедряването на площите и промяна в субсидирането.
За да се изравнят отраслите при субсидирането, от парите за площите към животните, зеленчуците и плодовете при сегашното положение ще трябва да се прехвърлят не 13%, каквото е сегашното решение на ЕК, а 38.5%, което в пари за нас означава 500 милиона лева. Когато тези 500 милиона лева дойдат при интензивните отрасли, субсидирането на зърно, животни, плодове и зеленчуци ще се изравни на около 18%.
Но за да стане това изравняване, новото правителство ще трябва да направи пробив в ЕК, като докаже, че за нашата изкривена структура в земеделието при настаняването на отраслите няма друг изход. Чрез националните доплащания ние можем да отделяме не повече от 150 милиона годишно, а това е крайно недостатъчно, за да се изравнят отраслите. Не искаме повече пари от ЕК, за да ощетяваме други страни. Искаме позволение да разпределяме отпусканите европейски пари от площите така, както повеляват нашите национални интереси. С повече активност и настойчивост мисля, че това може да се постигне. Настъпило е време за промяна на пасивното отношение, каквото следваха към земеделието, всички правителства след промяната от 1989 г. Налага се новото правителство вече да провежда активна и ясна политика в земеделието.
3 коментара
Да бе, големите земеделци с милионите как ще оставят някой да им отнеме от субсидиите?
Белетристика от невидял село и реално земеделие. Ама дори викито за АПК е писано от хора като горния, та иди се обяснявай. Да, в момента селското стопанство отразява политиките на държавата и демографската картина. Да, на теория искаме агнешко, плод и зеленЧук. Да, има смисъл от друга структура субсидии. Но статията е слаба. Един журналист да бе препитал практици от преди и сега.
Статията е типичен стил за професор, "дайте да направим", "дайте да се обединим", напрактика реалностите са други... преразпределението не е завършило. От друга страна малките са малки защото не се обединяват. Големите са големи защото са предприемчиви. Едно е сигурно, формирането на сектора е естествен процес и няма форма, която да накара малоимотните и безработните да станат ефективни земеделци. Така, че колкото държавна намеса намалява и по-малко субсидии, толкова по бързо ще се урегулира сектора - чисто пазарно.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.