Коментари Daily 8 февруари - Бюджетът за 2014: Преизпълнен, но продънен

Бюджетът за 2014

Преизпълнен, но продънен

От анализ на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Държавният бюджет за 2014 г. беше разписан доста оптимистично и резултатът беше две актуализации. От предварителните данни за фискалната позиция в края на годината се вижда, че отчетеният дефицит (като абсолютна стойност) е по-нисък от планирания, макар и в консолидираната програма да е точно колкото планирания - 3,7% от прогнозния БВП.

Постигнатото преизпълнение обаче се дължи на сериозно неизпълнение на разходите, което е по-голямо от неизпълнението на приходите. Да, приходите, планирани в края на октомври и началото на ноември, не са изпълнени с малко над 500 млн. лв. - 2,7% от общите приходи и помощи.

Неизпълнението само на данъчните е 452 млн. лв., или 2,7% от планираните. Т.е. към очакваното неизпълнение на приходите с 1,06 млрд. лв. (един от мотивите за втората актуализация) се прибавя още едно неизпълнение от 500 млн. лв. Ако администрацията не може да прогнозира с приблизителна точност очакваните приходи за месец и половина-два, как прави прогнозите за цяла календарна година?

Другата причина за по-ниския дефицит е неизпълнение на разходите и трансферите с 617 млн. лв. Най-голямо е при нелихвените разходи – с 411 млн. лв. заради по-ниски капиталови разходи с  417,8 млн. лв. (докато текущите разходи са по-високи с 6,4 млн. лв.). Капиталовите разходи отново са използвани като буфер. Ако бюджетното изпълнение е добро - има, ако не – няма. Ако текущите разходи се увеличават, капиталовите се намаляват. И ако този буфер го нямаше, вероятно щеше да има три актуализации "за щастие".

И като говорим за буфер, Министерството на финансите не публикува данни за обема и предназначението на използваните пари от резерва за непредвидени и неотложни разходи (харчен от Министерския съвет без особена отчетност). В отчета за изпълнението на бюджета за 2013 г. този резерв се споменава единствено по функции, а не по разпоредители с бюджетни кредити като министерства, агенции, общини и др., без да се посочва каква сума е изразходвана и за какво. Изключение правят преведените средства на НЗОК.

Целта на този резерв е да осигури гъвкавост на управляващите, но това не означава безотчетност. Липсата на пълна информация за използването на средствата прави фискалната политика силно непрозрачна. Гласуваният с втората актуализация трансфер от държавния бюджет към други бюджети например е с 1 млрд. лв. по-нисък от отчетения. Каква част от тези средства са взети от резерва за непредвидени разходи (1,14 млрд. лв.) и как са разпределени? Това е важно, защото не е едно и също парите да са преведени на общини и да са раздадени на министерства.

Дежурното притеснение от изпълнението на бюджета е, че вместо прозрачна и предвидима фискална политика управляващите правят каквото си искат въпреки нормативните ограничения. Това реално обезсмисля приемането му от Народното събрание, след като той ще бъде многократно прекроен през годината по усмотрение на правителството. А неспособността да се прогнозират приходите и/или да се съберат поражда нови проблеми за и бездруго нестабилната фискална политика. Не е едно и също, ако дефицитите се трупат заради намалена икономическа активност, която снижава и данъчните приходи, или защото държавата не може да си свърши работата.

Мнение

Кому са нужни универсалните пенсионни фондове

От блога на Любомир Христов, съосновател на Института на дипломираните финансови консултанти

Ако човек се е осигурявал и в НОИ, и в универсален пенсионен фонд (УПФ), пенсията, отпускана от НОИ, е с 28.1 % по-ниска спрямо тази, която би получил, ако се е осигурявал само в НОИ. На всеки 100 лв. пенсия при осигуряване само в НОИ същият човек ще получи 71.90 лв., ако е внасял и в НОИ, и в УПФ.

Да допуснем, че човек се е осигурявал в течение на 40 години в УПФ при вноска, равна на 5 % от дохода си. За да покрива намалението на пенсията от НОИ, партидата в УПФ трябва да носи положителна реална доходност, която поне да догонва растежа на реалната работна заплата, върху която се е осигурявало лицето - в конкретния пример +1.3 % средногодишно в течение на 40 години. (Тази доходност игнорира ежегодната такса управление С нея необходимата доходност за догонване на пенсията от НОИ става над 2% средногодишно.) А средногодишната доходност на УПФ през 2002 - 2014 г. по официални оценки е +0.46% - почти три пъти по-ниска от необходимата.

Няма ли УПФ да увеличат доходността си? Не. Първо, трябва да наваксат 12-годишно изоставане от необходимата реална доходност. Второ, няма да реализират по-висока доходност при сегашната структура на портфейлите си, която е неподходяща – в професионалния смисъл на тази дума – за всеки 8 от 10 осигурени в УПФ. Трето, неоправдано високите такси, които УПФ могат да събират поради картелния си комфорт и привилегии, получени по силата на Кодекса за социално осигуряване (всички, родени след 1959 г. по задължение стават техни пациенти) - с малки и малко отклонения, таксите на всички са залепени на определения от закона таван. За сравнение, в доброволните фондове, когато клиентите не са осигурени от КСО, таксите варират в много по-широки граници.

Доходността на УПФ намалява допълнително и в резултат на:

* Инвестиции в свързани с пенсионното дружество лица при заобикаляне забраната на закона; * Фалшифициране от някои от тях на номиналната доходност в края тримесечието, за което сигнализират други пенсионни дружества;

* Кръстосани сделки между пенсионни компании и управляваните от тях пенсионни фондове, в резултат на което партидите на техните клиенти се източват.

И така, кому са нужни УПФ, след като определено не са в състояние да оправдаят предназначението си – да осигурят "допълнителна пенсия" (свръх тази, която човек и без това би получавал от НОИ)?.За "привилегията" да получават най-много същата пенсия родените след 1959 г. са принудени да плащат солени такси – до 22% от натрупаната за 40 години сума по партидата им. Така УПФ не са пенсионни фондове на осигурените, а Фонд "Работна заплата" и печалба на пенсионните дружества.

Възниква и въпросът това е ролята на държавата,  при липса на полза за осигурените -  данъкоплатци и избиратели.