Оплетени в "невидими" връзки

Разходка из данните показва, че фондът на "Съгласие" е вложил в лица, за които могат да се намерят убедителни връзки с пенсионната компания и собствениците й, 65.6 млн. лв. За сравнение - инвестициите му общо в дялови инструменти са 175.5 млн. лв., а в акции на български дружества - 75.8 млн. лв. Аналогична е концентрацията в "ЦКБ-Сила", което е вложило 48 млн. лв. в близки компaнии от 128.5 в дялови инструменти и 64.4 в български акции. При универсалния фонд на "Бъдеще" от 15.3 млн. лв. инвестиции в български акции 13.1 са в дружества, свързани със собствениците на "Еврохолд България".

Така само от тези данни се виждат над 125 млн. лв. инвестиции в свързани лица. Това обаче не дава пълната сметка на депутатите и обществото, тъй като КФН не е предоставила справка за вложенията на фондове в колективни инвестиционни схеми и облигации. Ако добавим и тях, съдейки по данните за 2013 г., общо размерът ще достигне над 350 млн. лв. само за универсалните фондове и над 500 млн. лв., ако се включат и вложенията на професионалните и доброволните схеми. Също така в групата ще се включи и още една пенсионна компания, контролираната от Христо Ковачки "Топлина", чийто универсален фонд е вложил в облигации на свързани компании около 12 млн. лв.

Групата "Химимпорт" контролира пряко и косвено поне шест управляващи дружества, а "Еврохолд" - две. Така чрез вложения във взаимните им фондове експозицията към свързани лица се увеличава понякога и реално над законовите лимити. Ограничението в Кодекса за социално осигуряване е един фонд да не придобива повече от 7% дял в компания и да не влага повече от 5% от активите си в един емитент. Ако обаче пенсионният фонд е достигнал лимитите си за някоя компания, той може да купи дялове във взаимен фонд, а той на свой ред да инвестира в компанията и така реално ограничението да се заобиколи.

Кръстосани инвестиции

Как се заобикалят правилата? Логично основните похвати са класическите, които познаваме и от КТБ при прикриването на кредитирането на свързани лица - подставени номинални собственици или офшорни дружества. Все пак косвени следи остават - такива са адреси на регистрации, предишни собственици и повтарящи се лица в управителните органи. Много от дружествата като споменатото "Велграф", "Инвестиционна компания Галата" и "Химснаб България" са създадени от сливането на различни дружества и активи, придобивани от групата през годините (пълна информация за свързаните лица и отношенията им със собствениците на фондовете можете да намерите тук).

Има и няколко особености. Едната от тях е възможността за заобикаляне на ограниченията чрез кръстосани инвестиции. Формално двете пенсионни компании в орбитата на "Химимпорт" се водят част от две отделни финансови групи. Едната е около директно притежаваните от банка ЦКБ, застраховател "Армеец", управляващо дружество "ЦКБ асетс мениджмънт" и др. А другата е около Тексимбанк, която освен пенсионната компания "Съгласие" включва и едноименен застраховател и две управляващи дружества. Двете паралелни структури за пред регулатора формално са несвързани и това позволява на всяка от пенсионните компании да инвестира в инструменти на другата. Така например "Съгласие" инвестира и директно в дъщерни на "Химимпорт" компании като ЦКБ, "Зърнени храни България", "Проучване и добив на нефт и газ", докато "ЦКБ-Сила" държи акции на Тексимбанк.

Подобна стратегия прилагат и близката до "Еврохолд" пенсионна компания "Бъдеще" и контролираният от Христо Ковачки "Топлина". Двете групи си разменят инвестиции, като всяка, освен да инвестира в свързани със собственика си лица, купува и акции и облигации на другата.

Защо е опасно

Това, че един фонд прави инвестиции в свързани лица, не означава непременно, че те са лоши. Само че те пораждат най-малкото риск от прекомерна концентрация, а също и много съмнения, които е трудно да се разсеят. Единственият начин това да стане е, като се прави максимално прозрачно и мениджърите на пенсионните дружества са по-охотни в обосноваването на тези инвестиции. Доколкото обаче те се случват на ръба на буквата на закона (и погазвайки смисъла му), обяснения за тях рядко се получават.

А такива са необходими, тъй като често инвестициите са в дружества, които са публични практически само на хартия. Случаят "Велграф" далеч не е изолиран. "Инвестиционна компания Галата", която според пазарната си оценка струва над 120 млн. лв., последните две години реализира приходи от по под 200 хил. лв. При друга голяма инвестиция - "Болкан енд сий пропъртис", приходите за 2014 г. са 519 хил. лв. и е отчетена близо 1.5 млн. лв. загуба. Логичният въпрос при тези резултати, пораждащи космически пазарни съотношения, е дали въобще борсовта цена дава някаква реална представа за тяхната истинска стойност.

Някои от свързаните инвестиции в облигaции също са хронично на загуба, което създава реален риск как те ще си обслужват задълженията. Например "Астерион Бългрия", на което фондовете на "Бъдеще и "Топлина" са заели общо 6.4 млн. лв., последните две години практически няма дейност и е генерирало 3 млн. лв. загуби. "Джи пи ес контрол", което е в портфейлите на двете пенсионни дружества с облигации 5.5 млн. лв., последните две години също е на загуба.

Никой не е застрахован срещу лоша инвестиция, но ролята на КФН в случая би трябвало да е да защити интересите на осигурените. Те, разбира се, са свободни и сами да следят как се управляват парите им и ако желаят, да изберат друг фонд. В случая обаче става въпрос за милиони души, огромната част от които не знаят как функционират пенсионните фондове и нямат познанията да разчитат портфейлите им. Затова регулаторът би трябвало да им гарантира, че при инвестирането на парите им мениджърите на пенсионните компании не влагат парите в компания просто заради близостта със собствената им група, а заради перспективите пред нея.

А ако е нужен нагледен пример как тези рискове при множеството взаимодействия със свързани лица се материализират, можете просто да погледнете последния отчет на вече познатата ни "Велграф". В самия край на 2014 г. тя продава на универсалния фонд на "Съгласие" свой имот - складова база в с. Рогош, за 4.8 млн. лв. Същия имот тя е придобила само две години по-рано от друго свързано лице - "Зърнени храни България", срещу 2.8 млн. лв., а разликата в цените формира практически цялата годишна печалба за "Велграф".

Таблицата е коригирана на 9.2.2015 г.