Веселин Методиев: ГДБОП трябва да се занимава с организираната престъпност, ДАНС - с националната сигурност

Вторият важен въпрос от историческа гледна точка е, че МВР няма проблеми с организирана престъпност и тероризъм до 1919 г., защото в обществото няма такива деяния. След 1919 г. се появява тероризмът, за мен като политическо намерение, покрай него се формира организираната престъпност. Тези хора започват да нанасят удари върху обществото и се появява Държавна сигурност. Държавна сигурност функционира дълго време като полицейска служба, за да се бори с този тероризъм. Тоест аз заставам така много близко до твърдението на Стефан Попов, че МВР има функция и тя се нарича полиция. Но съвременният свят стовари отгоре тези тежки неща – тероризъм, организирана престъпност, корупция, ние сме на лошо място, през което върви наркотик и т.н. Тоест ние имаме необективни неща, с които имаме проблем.

(Преди да кажа как според мен се решава тази задача, искам да добавя нещо за довършената административна реформа. МВР е единственото министерство, което продължава главния му секретар да не е шеф на администрацията, а да е професионална фигура. За мен това е абсолютно неразбираемо. Това е тежък остатък от комунистическото наследство, когато там са се чудили дали да бъдат зам.-министри, секретари, главни секретари и т.н. Посткомунизмът задълбочи този проблем и днес продължава да е същото. Тоест тази администрация, която си е нужна на министерството, избира този ръководител и това е главен секретар. Шефът, професионалният, в МВР е шефът на полицията, директор, главен директор, каквото се нарече.

Това е абсурдът спрямо всички останали министерства, дори Министерството на отбраната успя да влезе в общата административна рамка, само МВР стърчи отстрани. Това е някаква амбиция, дали тя се поражда от някакви личностни въпроси - кой, къде, какво е работил някъде във времето, не знам, но е факт, че до ден днешен продължава да е с по-различно съдържание.)

Тероризмът, организираната престъпност и корупцията се разделят на две големи зони. Едната е там, където се атакува и се бори едно ниво на администрацията, което е тежко корумпирано - общинската особено, пък и централната. И това е едната задача на държавата. Другата е там, където се опира до политически етаж - зам.-министрите,  министрите, хора с политически власт, където се взимат големи решения за много пари. Аз наричам това нещо в своята представа национална сигурност. Защото тези хора са излъчени през вота на избирателите, т.е. през най-демократичната процедура. За тях трябва специализирана институционална форма и тя може да бъде във висша степен наречена Служба за национална сигурност, защото именно тя трябва да се занимава с това нещо. И да не се притеснява от абсолютно никакъв натиск от политиците и други хора с власт. Знам, че това е идеалистичният вариант, но знам и технологичния вариант как би могло да се постъпи.

Но първо трябва да се спре тази игра с ГДПОБ - защото тя е компетентна и по битовата престъпност, и по националната сигурност, а не може да е компетентна по всичко. Шефът на ГДБОП не може да бъде човекът, който ще разследва министрите и зам.-министрите или народните представители. В моята представа не може. Организираната престъпност се занимава с по-ниски нива. Онази горе се нарича по друг начин - национална сигурност. И заради това се бавим със законите много години, затова не можем да разберем колко служби ни трябват - разузнавателни и контраразузнавателни, защото ние не можем да разсечем точно тези две зони, където е тежката борба с корупцията, с много пари, където е голямото безобразие и обикновено страда обществото. Напротив, там се хвърлят огромни политически средства, за да се овладяват институциите. В това отношение ДАНС е кристалният пример. Не можеш да искаш да сложиш Делян Пеевски за шеф на ДАНС, това означава че съвсем си провалил идеята за държавност, просто защото искаш да вземеш политико-партийно институцията, която трябва да се бори за националната сигурност.

И накрая като заключение. Ако може да бъдат разделени тези видове дейности, да се махне цялата тази "социална" дейност на министерството, разбира се, по един внимателен начин. Аз съм бил дълго време човек, който съм се занимавал с конкретна политика, и знам, че такива радикални решения от днес за утре не са възможни. Но като се постави ясна цел, постоянни стъпки, днес решаваме първо, второ, утре трето, четвърто, пето и постепенно се освобождаваме от ненужните, ще остане ядрото, където е голямата работа и големите въпроси и където според мен има шанс за подкрепа и за решаване на задачите.