Има ли пряка опасност за България?

Все по-засилващата се агресия на наричащата се Ислямска държава радикална групировка, която властва в някои райони на Сирия и Ирак, и заплахите й да правят атентати по целия свят, не могат да ни държат спокойни. 

Транспортен коридор "България"

Основната теза на българските служби за сигурност е, че България е транзитна страна за хора, които отиват да се бият на страната на ИДИЛ или се връщат оттам. Само преди три седмици Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) задържа три лица (двама граждани на Мароко и един на Бразилия), "които пребивават на територията на България и срещу които Испания води наказателни производства за съпричастност към терористична група. Целта на лицата е била транзитно преминаване през страната ни в посока Турция с крайна дестинация Сирия за участие в бойни действия. Лицата са били обявени за издирване от Интерпол - Мадрид на основание международни заповеди за арест за "терористична дейност". В резултат на координацията с органите на МВР трите лица са задържани при опит за напускане на България през ГКПП "Капитан Андреево". Това е сухото съобщение на ДАНС за ареста на трима предполагаеми терористи. То обаче е много ясна илюстрация на тезата, че България е транзитна държава, през която ислямисти се опитват да се домогнат до териториите на ИДИЛ в Сирия и Ирак.

"Ние наблюдаваме тези процеси благодарение на тясно сътрудничество не само с партньорските служби от НАТО, но и с всички подобни от Западните Балкани, каза за "Капитал" високопоставен служител на българското разузнаване, пожелал анонимност. "За нас е тревожен фактът, че има места, където се проповядва радикален ислям в райони на Косово, Босна, Санджак, Македония, Черна гора. Там има цели села и райони, където това се случва и се създават потенциални участници на страната на Ислямска държава", казва той. По данни на Националната разузнавателна служба (НРС) над 900 души от Балканите се сражават или са се сражавали на страната на ислямистите. Повечето от тях са преминали през територията на България. Но за голяма част няма основание за арест, както за посочените трима от горния пример. От НРС уверяват, че всеки сигнал за подобно транзитно преминаване на съмнителни лица е докладван на ДАНС и МВР. Според сериозен източник на "Капитал" от МВР на 1000 влизащи в България има един човек, за когото има данни за някакви връзки с рискови и терористични организации.

Откакто тероризмът е възприет като глобална заплаха, специалните служби на всички страни обменят информация за съмнителни лица. На базата на тези данни е установено, че радикални ислямисти минават през България и в двете посоки - през България за Сърбия и Западна Европа, така и за Близкия изток. По същия начин се процедира и със службите от Западните Балкани. Проследяват се всички лица, за които има съмнения, че преминават през България от граница до граница. Обменният поток върви и в двете посоки, казват от НРС. Наскоро от спецслужбата са предали обезпокоителна информация за конкретна терористичен заплаха на партньорска служба, ключовите точки и координатите на атаката, така успели да блокират работата на ислямистите.

От НРС са забелязали и тенденцията, че в последно време някои от заподозрените оставали за малко на територията на България, което е обезпокоително. Тези данни се предоставят съответно на ДАНС и на Гранична полиция. Те се проверяват, за да бъдат установени намеренията на лицето.

Високопоставени източници от НРС коментираха за "Капитал", че към момента не съществуват данни за планирано

"Остро мероприятие" на ислямисти в България

Така евфемистично спецслужбите наричат заплахите от терористични действия. Според анализа на разузнаването в радикални елементи нямат интерес от дестабилизиране на България, тъй като това ще предизвика сериозни реакции и ще затрудни минаването на българската граница.

Другата тенденция, която е забелязана от спецслужбите, е изключителното увеличаване на производството на фалшиви български паспорти. От НРС твърдят, че такива са намирани в Сирия, Ирак и Египет. Има данни за сериозни фалшификации например в Истанбул. Наскоро беше разбита печатница в Пловдив, която по оперативни данни  е нещо като "хъб" за печатане на нелегални документи. В интернет службите са забелязали сериозен поток от предлагане на паспорти. Това предполага, че български лица са част от мрежата за снабдяване на радикални ислямисти с български документи за самоличност. От това до отглеждането на доморасли ислямисти има само една крачка, за това тенденцията трябва да се следи особено внимателно. Изключителната агресия на ислямските организации в интеренет и социалните мрежи също е особено обезпокоителна. В петък шефът на британското вътрешно разузнаване МИ 5 Андрю Паркър, цитиран от БНТ, например посочи, че умението на групировката да използва социалните мрежи е предало посланието й на практика във всеки дом във Великобритания, което е предизвикало редица опити за нападения, много от които са били осуетени от службите за сигурност и полицията на Англия.

Между другото издирването на радикални елементи сред бежанците е една от основните дейности на спецслужбите в България - подход, към който се пристъпва много внимателно. Основният проблем там обаче е липсата на достатъчно подготвени езиково специалисти.

Доколко е вероятно обаче България да си отгледа екстремисти? В края на миналата година ДАНС и прокуратурата проведоха операция в ромската махала в Пазарджик и обвиниха няколко души в проповядване на антидемократична идеология. Според експерти операцията е била по-скоро демонстрация на сила, отколкото предотвратяване на реална заплаха. Показните арести са един от методите за справяне с такива действия, който обаче отдавна е изоставен в Западна Европа, защото носи риск от героизиране на задържаните. Високопоставен служител на ЕК, отговарящ за въпросите по контратероризма, коментира, че е възможно примерно задържаният да е мил чинии в Сирия, но след като бъде показно арестуван, да започне да се героизира и радикализира. Ето защо подходът към такива общности все по-често е "мек" - ако някой търси утешение в религията, то държавата да гарантира, че може да го получи в нерадикалните й форми.

В същото време обаче службите за сигурност са получили информация, че махали като тази в Пазарджик са "хъб" за пътуващи и връщащи се бойци на Ислямска държава. Скандинавска гражданка, отиваща да се бие в Сирия, е била "приютена" във Варна от подобна структура. Обяснението в повечето случаи било, че те са приютявани за пари, но съществува риск те да имат негативно влияние в общността. 

Какво може да се направи?

Миналия септември ООН прие резолюция, която задължава държавите членки да предприемат конкретни законодателни изменения в областта на наказателното право, за да отговорят на новите заплахи, свързани с тероризма, като към настоящия момент България не е предприела действия по законодателни промени (по съвсем обективни причини).

Докато тези промени станат факт е важно България да продължава да прави "скрийнинг" на преминаващите през България. Този процес може да бъде миниран от съществуващите нелегални канали за трафик на хора (пазар, който според експерти възлиза на около 20 млн. евро годишно). Участието на българи в тези структури, както и при производството и предлагането на фалшиви документи е потенциална заплаха за изграждането на организация, която обслужва радикални терористични организации.

Както отбеляза високопоставеният източник от българското разузнаване, големият проблем в бъдеще няма да е това, че съществува организация като Ислямска държава, а това, че тя се превръща в идеология, която може да вдъхнови всеки радикал да извърши терористични действия.

И така, какво да се прави? Засега данните на българските спецслужби са успокоителни. По-големият проблем обаче е самото състояние на сектора и средата за сигурност в България. Защото основната дейност е да се наблюдават и уязвимите към радикализация общности. Защото в крайна сметка нападателите от Париж не са типичните ислямисти - те са по-скоро представители на изолираното и маргинализирано поколоение във Франция, което търси своя път към легитимност.

Въпреки непрекъснатия обмен на данни както между сродни чужди, така и между наши специални служби, хаосът в сектора е повече от притеснителен. Липсата на координация между институциите пречи на дългосрочното решаване на проблеми като бежанския поток, филтрирането на съмнителни лица, разследванията срещу проповядващи радикален ислям и т.н. Вече четвърт век секторът за сигурност се развива хаотично и е време управляващите да сложат ред в него. Достатъчно е да внесат спешно вече готовите закони в парламента и те бързо да бъдат приети, както и спешно съществуващият Съвет за сигурност към министър-председателя да се задейства. Защото, докато светът става все по-несигурен, българските служби са все по-неефективни.