Георги Ангелов: България е в топ 3 по най-много разходи за полиция в ЕС

Една от причините е, че липсва анализ и аналитичност при определянето на бюджета. Например ние сме задавали въпроса в МВР кой разпределя разходите, кой решава колко капиталови разходи има, да кажем, колко камери, колко автомобили и колко оборудване да се купи и колко хора да има в МВР. И се оказа, че никой не решава – умножава се броят на служителите по средната заплата и ако остане нещо, отива за капиталови разходи. Капиталовите разходи са остатъчна величина.

В момента капиталовите разходи са само 1% от бюджета на МВР, или под 13 млн. лв. за 2015 г. - при активи в счетоводния баланс на МВР 1 млрд. и 800 млн. лева активи плюс 855 млн. задбалансови активи, това всичко като активи се поддържа с 10-15 млн. годишно разходи. Тоест МВР се декапитализира постоянно, не се поддържа капиталовата база, не се инвестира. Затова камерите не работят, когато ти трябват, затова условията за труд не са добри, техниката е стара и т.н. В същото време имаме много служители, много полиция, много администрация, много чиновници, обаче те няма как да работят ефективно, т.е. производителността на труда в такава ситуация е ниска. И затова делът на капиталовите разходи не трябва да бъде остатъчна величина, а резултат от анализ и съзнателно решение.

Един пример – предлагането на електронни услуги може значително да подобри както обслужването, така и производителността. При добре работеща електронна услуга смяната на лични карти или шофьорски книжки няма да създава опашки, няма да изисква толкова гишета и служители. С малка капиталова инвестиция ще могат да се спестят значителни ресурси и средства, съответно по-малко хора да вършат повече работа.

Друг проблем е, че когато една структура стане много голяма и много сложна - с много функции, тя става неуправляема. Ако сложиш на едно място толкова много неща, с толкова много хора и с толкова много поделения, лични документи, пожарна, гражданска защита, всякакви научни институти, болници, спортни и какво ли още не, дори телефон 112, който реално е кол-център, специалната куриерска служба, с почивните станции, столовете и всичко останало, просто става неуправляема системата. Това го виждаме не само в МВР, а и в други големи министерства. Тоест трябва наистина да се изчистят основните дейности от това, което е допълнително.

Бяхме сметнали преди време, че научните институти на МВР имат по-висок бюджет от БАН, с неясна ефективност. Академията на МВР от своя страна има бюджет на голям университет, но обучава много малък брой студенти. Отделно имаме и МВР болница и други подобни несвойствени структури. Издаването на личните документи е в МВР – но при смяната им винаги има опашки и лоша организация, а самите лични карти са остарели и нямат вграден електронен подпис, който може да подпомогне внедряването на електронни услуги.

Според мен това, което липсва най-вече, е насочеността към резултатите, защото големите структури се бюрократизират, всеки си прави нещо, понеже го е правил през последните 10 години, без да се интересува от резултат. И затова целият проблем с бюджета е, че той се съставя на историческа база, т.е. колкото е бил миналата година, иска се малко увеличение, парламентът или го дава, или не, но фактически си продължаваме със същия бюджет, същите структури, същите щатни бройки и същия подход.

Бюджетът трябва да стане програмен и насочен към резултатите, т.е. средствата да се насочват към конкретни мерки и постигане на конкретни резултати. Да кажем, ако целта е да се намалят катастрофите и загиналите по пътищата, набелязват се мерки, изпълняват се и след една година отчитаме какво е проработило, какво не е проработило. А не както досега – бюджетът на КАТ се определя според щатните бройки плюс бензин. Всъщност може да се окаже по-ефективно да има повече камери и по-малко служители в КАТ. Основното е парите да се насочват към ефективни програми, които водят до реален резултат – и съответно да се съкращават неработещите програми.

И накрая само две думи за реформата, която министърът обяви, за разделяне на служителите, които работят в най-тежки условия, и всички останали – като последните да бъдат лишени от привилегии, ранно пенсиониране, 20 заплати, отпуски и т.н. Философски тази реформа е радикална, но като изпълнение е отложена, защото се отнася само за новоназначените служители. Тоест много хубава реформа, но реално след 30 години ще имаме пълния резултат. Струва ми се, че трябва да стане наведнъж, вместо така да се разтяга във времето.

Винаги има оправдание защо не се правят реформите, но колкото повече се отлагат, струва по-скъпо. Да кажем, с ранното пенсиониране – все ни плашат, че ако се ограничи ранното пенсиониране, ще напуснат наведнъж много хора от МВР и ще трябва да им се плащат 20-те заплати обезщетение при напускане. Тоест аргументът против реформата е, че тя води до разходи. Обаче реално се получава обратното – всяка година през декември се обсъжда ограничаване на ранното пенсиониране, то не се приема, но дори само заради обсъждането много служители на МВР напускат и им плащаме обезщетения. Така се оказва, че липсата на реформа всъщност е по-скъпа, отколкото самата реформа. Така че нека я направим веднъж завинаги, вместо постоянно да я отлагаме.