Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пред офиса на енергийната компания пропаднах в някаква дупка с ледена каша и сега кротко точа кални струи по пода. Опашката върви бавно, а аз отдавна трябваше да съм другаде. Повтарям си "спокойно" толкова често наум, че в един момент се питам дали пък не го говоря и на глас. Накрая идва и моят ред. Обяснявам, че са ми изключили тока в магазина, а всичко е платено. Отговарят ми, че понеже има промяна в данните на фирмата ми, сега ми трябва нов договор с енергото, а за целта са нужни актуално състояние, договор за наем, удостоверение от общината за работно време, съгласие от наемодателя да ползвам ток (!!!) плюс още няколко регистрации. "Тия работи нямате ли ги вече, нали съм ви клиент? А и защо актуално състояние, нали има Търговски регистър" - питам. "Съжалявам", усмихва се момичето, загледана в разширяващата се локва около мен: "Такъв е редът... а и без това няма как да решим проблема за два-три дни."
Край. Излизам и тръгвам към поредната опашка.
Историята е съвсем истинска и я разказа познат, който накрая си беше решил проблема "с връзки". Фактът, че случки като тази са безброй и се разиграват ежедневно, по никакъв начин не те кара да се чувстваш по-добре, когато сам попаднеш между зъбците на администрацията. За да не се разиграват те, за да не бъде гражданинът и собственикът на фирма непрекъсната жертва на корупцията, чиновническа незаинтересованост и с една дума - самовъзпроизвеждащата се машина на административния произвол, не е нужно толкова много. До голяма степен е достатъчно процесите от работата на държавната и общинската администрация да бъдат електронизирани - т.нар. електронно управление. За него и за въвеждането му в България се говори от 20 години и се работи реално от около четири. Реална промяна на документалните отношения гражданин-държава и гражданин-община (същото важи за компаниите) обаче няма.
Днес, или по-скоро през последните няколко месеца, управляващите държавата демонстрират решимост и заявяват политическата воля електронното управление да се случи наистина. За случването му има и конкретни отговорници - най-вече звено в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), ръководено от зам.-министър Валери Борисов. Плюс подкрепа на по-високо ниво от вицепремиера Румяна Бъчварова. Което е важно - за реформа в администрацията от този порядък е необходима воля отвисоко по простата причина, че самата администрация със сигурност ще се съпротивлява. Нали именно нейната "власт" ще бъде отнета, нейните служители ще трябва да се оптимизират, преквалифицират, нейните процеси ще се променят. Тоест въвеждането на е-управление няма как да бъде наложено по друг начин освен насила. Според всички, които разбират от електронно управление, то не е промяна, която се случва изведнъж и се въвежда например в 15.00 на 1 януари с натискането на един бутон, а процес, в който все по-голяма част от услугите на администрацията се извършват по електронен път и "на едно гише". За да напредне този процес до степен, че да стане осезаем за всички нас, са нужни четири неща: софтуер, хардуер, подходящите закони и наредби и промяна в системата на работа на самите държавни и общински структури. По думите на зам.-министър Борисов, първите две неща вече до голяма степен са факт, а третото е на път да стане такъв до месеци. Четвъртото е процес, който няма как са се развие без натиск и от потребителите. Но като цяло навлизането на електронното управление в ежедневието на гражданите и фирмите би трябвало да стане по-осезаемо още до края на тази година (виж графиките).
Ако задвижените вече проекти се развият по график, още след края на май в почти всички общини ще има 50 услуги, достъпни по електронен път, няколко месеца по-късно всички граждани ще имат електронна идентичност, чрез която да общуват по-пряко с администрацията, а още през лятото електронни услуги ще има и на централно държавно ниво. При това с гарантирана сигурност на цялата система.
Дали това ще се случи, разбира се, гаранция няма. Но е сигурно, че електронното правителство, наред с ремонта на съдебната система, промяната в образованието, и лечението на здравната система, са сред ключовите за държавата реформи - тези, от които само една да бъде проведена, оправдава цял един мандат.
За самите граждани пък е важно в момента, в който имат възможност да се възползват от електронни услуги, не само да го правят, но и да го изискват. В противен случай властта на чиновниците зад бюрата никога няма да бъде свалена.
Хардуерът, кабелитеи секретният обект
Чисто технически, хардуерно и инфраструктурно базата, която да поддържа електронните услуги, е почти готова, разказва Валери Борисов. Телекомуникационната инфраструктура на практика я има. Националната мрежа на държавната администрация (НМДА) вече е обединена с тази на изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС) към транспортното министерство, цялата тя е под шапката на ведомството на Ивайло Московски, и де факто подсигурява "гръбнака" на системата чисто телекомуникационно - физическата инфраструктура през оптика (най-надеждната технология засега) вече е налице.
Почти готово е и мястото, където физически ще се помещава т.нар. електронно правителство (образно казано - сървърите) за обработка на всички данни - център за данни, облак, който да консолидира всички системи в държавата: на Министерство на финансите, митници, НАП, МВР, МРРБ и т.н. Всъщност такова място има и сега. На къщата с часовниковата кула до Дом 3 в комплекса "Бояна" има табелка, чийто надпис твърди, че там се намира Център на електронното правителство на Република България. Мястото обаче, по оценка на екипа, ангажиран с проекта в транспортното министерство сега, е напълно непригодно за тази функция: ниска къща с широки прозорци, която, ако не беше охранявана от НСО, отдавна да е плячкосана, и абсолютно незащитена от бедствия.
Затова и предстои електронното правителство чисто физически да се премести. Новият адрес е тайна, но описанието му - не. Секретният обект представлява около 200 кв.м метална платформа, държана от огромни метални въжета, висяща на тях под земята, за да може техниката върху й да продължи да работи безпроблемно и при силно земетресение. Съоръжението, захранено от три различни места с електричество и оптика, е построено с други цели по времето на социализма и в момента се ремонтира, за да може да изпълнява новите си функции (вентилацията се заменя с климатизация, електрозахранващата система се подменя тотално, за да не харчи ток колкото мегазавод и т.н.) По думите на Валери Борисов облачният център трябва да е готов до края на март.
Софтуерът или големият облак
Малко по-сложно стоят нещата, що се отнася до софтуерното им изпълнение. На базово ниво става въпрос за това всички регистри в държавата (виж инфографиките) да се електронизират и свържат един с друг. От общо 150 активни регистъра в държавата най-важни са не повече от десет, смята Валери Борисов. До момента са електронизирани 34 регистъра, а сега тече процедура за избор на още 30, които да минат в дигитален вид, като всичко е финансирано с пари от Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) на ЕС. Оттам нататък важното е регистрите да се свържат така, че да си обменят данни по 24 часа 7 дни в седмицата. Всъщност първите 34 регистъра вече са свързани помежду си - отново с пари от ОПАК. Проблемът е там, че за да бъдат усвоени средствата от Брюксел за електронизация на новите 30 бази данни и свързването помежду им, договорите трябва да бъдат подписани, а средствата - платени, до края на октомври тази година. В противен случай финансирането много вероятно ще бъде изгубено. А от общо шест позиции по последната програма на ОПАК (виж инфографиките) четири се обжалват. Тоест тук има реален риск процесът да се забави.
На централизирано ниво другото важно действие, което предстои, е доставка на техника и софтуерни лицензи за новия data-center в облачна среда (секретното подземие). Това, според зам.-министър Валери Борисов, би трябвало да се случи до края на май. Тогава съответно ще е готова и виртуалната среда за предоставяне на реални електронни услуги на гражданите и фирмите.
Общо парите на централно държавно ниво, похарчени за проекта е-government, са около 50 млн. лв. по ОПАК (последните 20 са въпросните със срок за усвояване до края на октомври). Ако се имат предвид обаче и всички обществени поръчки и тези на локално ниво, сумата набъбва до 230 млн. лв.
Първо, все пак, в София
Като начало, до края на май тази година, идеята е първите 50 електронни услуги, които и сега са достъпни в Столична община, да бъдат "вкарани" в облачната инфраструктура и да станат достъпни във всички останали общини. Сред тях са например издаване на удостоверения за семейно положение, за наследници, за родствени връзки, за постоянен адрес и т.н. Междувременно обаче това, което трябва да се случи, е до май всяка община да направи т.нар. критичен анализ на системата за извършване на услуги за гражданите - тоест да се види дали тя изначално не ангажира излишни звена и да се оптимизира като процес, преди да бъде дигитализирана. Доколко този процес ще се проточи? - Със
сигурност. Показателно е, че често различните общини изискват различни видове документи, за да издадат друг такъв. Причината е, че разликата в бумащината означава и разлика в размера на таксите за извършване на административни услуги от общината. Които пък се гласуват от общинските съвети и практически пълнят местните бюджети.
Оказва се, че съвсем очаквано е-government най-трудно и бавно ще заработи в общините. А анализ на екипа по проекта в транспортното министерство показва, че близо 80% от административното обслужване е именно при местната власт.
Допълнителна пречка ще дойде и оттам, че самият IT капацитет (човешки) в общините е ограничен. Тоест ще се наложи и преквалификация на служители.Така, с една дума, технически ще е възможно след май още тази година много общини да извършват електронни услуги. На практика обаче краен срок за това отсега не може да бъде поставен. След въвеждането на 50-те услуги във всички общини целта е просто към тях да се добавят още - след дигитализацията на всеки нов регистър и свързването му с останалите.
Аз, 54#32@458R
Ходът, чийто срок за момента не е напълно ясен, защото не е кристализирана и концепцията за предприемането му, е идентификацията на потребителите (граждани и фирми). Вариантите за нея са два и са предизвикали спор на последното заседание на съвета за електронно управление.
Едната опция е този идентификатор да е кодът ПИК, който и сега НАП издава. В негова защита, логично, е финансовият министър Владислав Горанов. "Персоналните идентификационни кодове, които издава безплатно НАП, ще бъдат интегрирани като универсален ключ към системите както за местни данъци и такси на общините, а много скоро и за всички електронни регистри, които държавата управлява и администрира", заяви Владислав Горанов наскоро.
На съвсем различна позиция е Валери Борисов. Според него кодът е твърде слабо защитен, за да служи като идентификатор, макар и да е чудесно средство за справки. "Как изглежда този ПИК код? Лист удостоверение, на който са записани едни числа. Представете си, че го изпуснете на пода. А услужлив колега ви го подаде и междувременно запомни числата. Той вече може да прави от ваше има куп неща", обясни Борисов. Затова позицията му е "за" другата опция за идентификатора - код, който заедно с електронния подпис да бъде вграден в чип (виж инфографиките). А чипът да е технологично неутрален - тоест да може да се постави на пластика (карта), да се носи на флашка или дори да може да се инсталира на смартфон, по избор на потребителя. Така, според Борисов и експертите му до голяма степен ще е решен и въпросът със сигурността на идентификатора. Разбира се, рискът от кражба няма как да се елиминира - загубването или кражбата на флашката или картата просто ще трябва да се декларира.
Технологично електронният идентификатор е изграден с втората фаза от големи обществени поръчки (виж графиките) и дори бяха раздадени пет хиляди тестови бройки на журналисти и представители от държавната администрация. Процесът по тестването обаче беше прекъснат покрай оставката на първото правителство на ГЕРБ през 2013 г. Така една от основните пречки остава изграждането на нормативна и законова база, върху която да стъпи е-идентичността.
Това ще се случи съвсем скоро -20 февруари е срокът да е готов проектът на Закон за електронната идентификация.Те не искат това
Най-съществената част от въвеждането на е-управлението обаче си остава човешкият фактор. И в момента не би трябвало удостоверението за актуално състояние на дружествата да се иска от институциите под формата на лист хартия със срок на годност, след като има Търговски регистър. Облекчението обаче просто не се признава. Същото важи за свидетелството за съдимост. Различните органи - през контролните за различните браншове до прокуратурите, настояват за въпросните листа. Примери като този са много, а бюрократично обяснение винаги се намира - в някоя от секторните наредби е записано например, че въпросното свидетелство по електронен път не се признава за целите на занятието X. Конкретно - в Наредба номер 8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост е записано, че "електронното свидетелство за съдимост не е електронна административна услуга". И въпреки че можете да си поискате такова, излиза, че то просто не важи за институциите.
Тоест - за да има реално работещи електронни услуги, задължителен ход е промяната на всички нормативи, които ги спъват.
Най-трудното обаче ще е последното - промяната в администрацията. Според Валери Борисов, е-услугите със сигурност ще означават нейната оптимизация. Което обаче не означава автоматично съкращения, а по-скоро нова квалификация. Чиновническият бойкот обаче си остава доста видима заплаха. Все пак - пълна електронизация на дадена система е твърде оптимистичен вариант. А когато бюрократът се почувства заплашен, той ще се опита да блокира заплахата.
Когато подготвяхме например този текст, поискахме да снимаме електронното управление на сегашния му адрес в "Бояна". След три дни писане на мейли (напълно електронно) и след като предоставихме всички поискани от правителствения пресцентър лични данни на фоторепортера, получихме отговор, че той принципно няма как да получи достъп до там - до сградата отвън.
Накратко, ако вътрешните правила на една администрация - държавна, общинска или на даден ютилити монопол, са написани така, че да притискат гражданина или фирмата, нито една електронна система не може да се пребори за техния интерес.
Бъдещите пазачи на е-управлението
В подготвяните законодателни промени, свързани с електронното управление, един от най-важните елементи е въвеждането на т.нар. единен системен интегратор. Неговата задача ще бъде да поддържа всички информационни ресурси, свързани с е-управлението, да подготвя средата за тестване на е-услуги, както и да участва при изготвянето на техническите спецификации при обществени поръчки, свързани с подобряването им. С други думи - създава се своеобразен "надзирател", който следи да не се работи на парче и координира всички последващи дейности, така че новите компоненти да са съвместими един с друг и с изградените до момента. Това е записано в предложение за промяна на Закона за електронното управление, което е публикувано за обществено обсъждане на портала www.strategy.bg през октомври 2014 г.Според промените новият единен системен администратор ще трябва да бъде държавно дружество с принципал транспортно министерство. Този профил пасва напълно на компанията "Информационно обслужване". Преди близо три години именно държавното дружество обяви, че трябва да бъде избрана фирма, която да поеме ролята на единен системен интегратор за електронното управление. Тогава ръководството на "Информационно обслужване" индиректно даде заявка, че може да поеме тази роля. Записаните промени загатват, че правителството се е вслушало в този призив. Идеята и моделът за създаването на подобна институция, която да следи развитието на е-управлението, е взета от Австрия, където е приложена успешно.
Дигиталният отпечатък
От технологична гледна точка спорът кое е по-сигурно: ПИК или е-идентификаторът, е с предизвестен победител. Кодът, издаван от данъчните, е номер на лист хартия с печат и подпис, който се издава единствено срещу представянето на лична карта. Ако изгубите листа или дори за секунди, докато не гледате, някой го снима, вече сигурността му е компрометирана. Освен това ПИК е само код, който няма как да гарантира на 100%, че човекът, който го въвежда, е същият, на който е издаден. При е-идентичността ситуацията е съвсем различна - макар сравнението да не е точно, тя е подобна на банковите карти. Имаме чип (или софтуер, зависи от носителя), на който е записан електронен идентификатор (e-ID), съдържащ базовите лични данни на потребителя. Към него се добавя електронен подпис. Когато решите да го ползвате, освен че трябва да включите софтуера от носителя, трябва и да въведете PIN кода, който ви е предоставен заедно с е-идентификатора.Тоест дори при кражба на носителя има второ ниво на сигурност и не може да се ползва директно. Това не е единствената възможност на е-идентификатора. Той си общува активно с различните системи и регистри в зависимост от контекста, в който се ползва. Например в него няма да бъде включен здравният картон на притежателя. Но ако той отиде при личния си лекар и активира своя идентификатор, лекарят чрез своя може да получи достъп до медицинското му досие. Като в регистъра на Министерството на здравеопазването ще се запише кога и кой лекар е получил достъп до него. С други думи, e-IDто ще бъде нещо като дигитален отпечатък и разрешително до какви данни може да има достъп. Така, ако стане някакъв проблем, може да се проследи с идентификатора на кое лице е влизано в съответните регистри или е извършена дадена услуга. Тоет - кой е ровил в данните ви.
47 коментара
Дано се случи този преход. Това е нещо от което абсолютно всеки ще има интерес и полза, дано се случи наистина качествено и сравнитлно бързо.....
С други думи, e-IDто ще бъде нещо като дигитален отпечатък и разрешително до какви данни може да има достъп. Така, ако стане някакъв проблем, може да се проследи с идентификатора на кое лице е влизано в съответните регистри или е извършена дадена услуга. Тоет - кой е ровил в данните ви.
================
Трябва да се изпращат смс съобщения до притежателя на идентификатора, че е ровено в данните му от еди кое си Ай Ди и Ай Пи както е с електронното банкиране като вляза и веднага ми идва смс в еди кой си час - минута - секунда е осъществен достъп от Ай Пи 123.908.789 / примерно /
Чак не ми се вярва нещо толкова просто и лесно от гледна точка на съвременните технологии да се въвежда толкова бавно .
От сега виждам как "доброжелатели" ще бъркат в системата, ще заличават платени данъци на съседи, как ще се компрометират конкуренти с актове и други мръсотии. Те системата на МВРи половината европейска полиция източиха, та до регистри и сметки за ток ли ще се спрат?
До коментар [#5] от "zbo29390517":
ти какъв идиот си и какво дириш сине майчен
Иван Митев изчезна...(май така се казваше?!?) друг се появи.. :(
Изпренадявахме се.
Муаааааа-ха-ха-ха-ха-хааааааа.....
И електронното правителство като влизането в Шенгеня, рии'ш ли...
Колко му е, една боя на една барака има да ударим и толкоз.
Тъпотии.
Много интересен материал и съм напълно съгласна,че такава стъпка най-после трябва да се случи.Ох,как ще се намали администрацията,как по естествен начин ще се намали и корупцията...
Това е пътят за очистване от гнилите ябълки.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.