Кой е виновен за кашата с дълга

От ПФ смятат, че сумата от 16 млрд. лв. е твърде голяма. Нямат и отговор от финансовия министър на въпроса за какво ще се харчат средствата, които няма да отидат за погасяването на дълга. В този дух бяха и изказванията на депутатите от АБВ. "Ако сега имаше инвестиционна стратегия, която да съпътства или дори да предшества като дебат това споразумение за ратификация, можеше и да бъдем убедени да го подкрепим", каза лидерът Георги Първанов. А зам.-председателят на парламента от АБВ Кирил Цочев директно обвини Горанов, че за трети пореден път поставя партньорите от мнозинството пред свършен факт. "Първия път беше отмяната на данъчния кредит за тези, които получават доходи, не по-големи от минималната работна заплата. Вторият път – с предложенията за пенсионните фондове", заяви той от парламентарната трибуна. Депутати от управляващото мнозинство, включително от подкрепящите ратификацията ГЕРБ и РБ, отчетоха поредния опит на финансовия министър да прокара нещо през парламента, без да го съгласува с депутатите, като грешка и определиха поведението на Горанов като "арогантно".

Напук

Индикации, че приемането на ратификацията е поставено на карта и тя се подкрепя само от депутатите от ГЕРБ и РБ, имаше още миналата седмица. Първо документът беше бламиран в комисията по външна политика. А впоследствие ГЕРБ едва успя да го прокара през водещата бюджетна комисия. Приемането му мина благодарение на отсъствието на Георги Търновалийски (БСП) от заседанието на комисията.

Няма отговор на въпроса защо въпреки това ГЕРБ реши да го вкара в пленарна зала, без да има сигурна подкрепа от поне още един коалиционен партньор освен РБ. Едно от обясненията на депутати от мнозинството е, че финансовият министър Владислав Горанов разчита на негласната подкрепа на народните представители от ДПС, които според тях е нямало да участват в гласуването. За приемането на документа се изисква обикновено мнозинство и при нисък кворум в пленарната зала ратификацията можеше да мине само с гласовете на депутатите от ГЕРБ и РБ. Пред "Капитал" зам.-председателят на ДПС Алиосман Имамов каза в четвъртък, че парламентарната група на движението е взела решение да гласува "против" ратификацията. Факт е обаче, че по време да обсъждането в сряда от ДПС нямаха позиция по въпроса и твърдяха, че ако се стигне до гласуване, или ще се въздържат, или няма да участват във вота. По подобен начин Горанов успя да прокара поправките в Кодекса за социално осигуряване в края на миналата година. Тогава промените бяха внесени пак така изненадващо и без да бъдат съгласувани с останалите формации от управляващото мнозинство и за приемането им ГЕРБ прибягна до услугите на ДПС.

Ефектът "Горанов"

Поведението на Горанов постигна три негативни ефекта. Единият е, че за пореден път постави на карта целостта на управляващото мнозинство и четирите формации тепърва ще трябва да търсят изход от патовата ситуация, в която бяха вкарани.

Другият негативен ефект от отказа на Горанов да съгласува предварително решенията си с коалиционните партньори беше, че кризисната ситуация позволи на опозицията от БСП и "Атака" не само да разгърнат популизма си, но и да организират цяла кампания по въпроса. Освен неверните твърдения на представители на социалистическата партия, че това е нов дълг, който ще загроби държавата, че това се прави на тъмно зад гърба на парламента и че не е ясно за какво ще се харчат средствата, БСП и "Атака" успяха да организират митинг пред парламента срещу тегленето на новия заем.

Всичко това доведе до третия негативен ефект – втвърдяването на позициите на ПФ и на АБВ заради сходните електорати, които двете партии имат с БСП и "Атака". Депутати от мнозинството твърдят, че колегите им от парламентарната група на АБВ първоначално са заявили подкрепа за ратификацията, но позицията "против" дошла след решение на партийното ръководство. Като според народни представители от ГЕРБ по време на срещата между финансовия министър и Георги Първанов в сряда в парламента лидерът на АБВ казал, че споделя "икономическите аргументи на ГЕРБ за заема, но няма как да ги подкрепят политически". Намек, че за формацията му очевидно става все по-трудно да балансира между левия профил на избирателите си и участието си в дясното правителство на Борисов.

Всичко това прави задачата с гласуването на ратификацията доста трудна за решаване. Като изход от патовата ситуация патриотите предлагат средствата по заема от 16 млрд. лв за трите години да не се теглят наведнъж, а това да става всяка година. (Това е и едно от доказателствата за нивото на този дебат. Всъщност средствата няма да се "теглят" наведнъж. Всяка година ще се използва сумата, записана в закона за държавния бюджет.) "Така сумата няма да звучи плашещо за хората. Ще има и яснота за какво ще се харчат четирите милиарда лева, които ще отидат за покриването на бюджетния дефицит", казват от фронта. От ръководството на парламентарната група на ГЕРБ обаче засега изключват такъв вариант.

В мнозинството се обсъжда и вариант част от депутатите от АБВ, които не са партийни членове, да подкрепят ратификацията. Същото може да направят и от Патриотичния фронт. Оттам неофициално заявиха, че съотношението "за" и "против" подкрепата на предложението на правителството е 30% към 70%. Не е изключено, ако финансовият министър успее да ги убеди с аргументи какво налага даването на разрешение от парламента за сключване на споразумение с банките, патриотите да преосмислят позицията си. Шарено се очаква да гласуват и депутатите от Българския демократичен център. Ако все пак партньорите от АБВ и ПФ не преосмислят позицията си, възможно е управляващите все пак да прибягнат до варианта с ниския кворум и приемане на ратификацията основно с гласовете на ГЕРБ и РБ.