Дългът ги зове

Вторият вариант с търсенето на широка подкрепа от повече парламентарни групи пък предполагаше ГЕРБ да отстъпи от позицията си, в полза на удовлетворяването на поставените от другите сили условия за подкрепа. От АБВ настояваха сумата от 4 млрд. лв., която е извън тази за покриването на дълга, да бъде намалена с поне два милиарда. От страна на формацията на Първанов имаше и искане правителството да изготви инвестиционна програма, в която да бъде разписано конкретно за какво ще се използват тези средства. След отлагането на въпроса миналата седмица Горанов проведе няколко срещи с депутатите от Патриотичния фронт, които не доведоха до положителен резултат.

На фона на всичко това постигането на подкрепа от пет партии може да се определи като политическа победа на ГЕРБ. Формацията на Борисов осигури допълнителна легитимност на ратификацията извън управляващото мнозинство и го постигна, без да се налага да прави сериозни отстъпки, а само с устното обещание на финансовия министър "поне 2 млрд. лв. от планирания заем да не бъдат използвани".

Извън конкретиката на въпроса с дълга гласуването на ратификацията постави поне три важни въпроса за моментното разпределение на силите на политическата сцена.

Преглед на оригинала

1. Как ГЕРБ успя да събере внушителното мнозинство

От ръководството на парламентарната група на ГЕРБ твърдят, че до изявлението на лидера на ДПС Лютви Местан от парламентарната трибуна в началото на дебата в сряда, в което той поиска отлагане на разискванията и провеждане на консултации между всички политически сили, подкрепата за ратификацията е била само от двете парламентарни групи – тази на ГЕРБ и на РБ. Преобръщането на 180 градуса на позициите на АБВ, ДПС и БДЦ стана изненадващо бързо и само в рамките на няколко часа. По време на първата почивка, когато ръководствата на всички парламентарни групи, без това на БСП, се събраха на председателски съвет заедно с финансовия министър Владислав Горанов, дошла първата индикация, че може да настъпи обрат в позицията на ДПС и АБВ. От ръководството на ГЕРБ разказаха, че по време на срещата Лютви Местан, Йордан Цонев и бившият финансов министър от правителството на Орешарски Петър Чобанов поискали от Горанов да посочи какви буфери има заложени в бюджета, с което намекнали, че ако това се случи, могат да преосмислят позицията си. Намек в такава посока направил и председателят на парламентарната група на АБВ. Истинският обрат обаче вероятно е дошъл след изявлението на съпредседателя на ПФ Валери Симеонов от парламентарната трибуна, че депутатите от фронта няма да подкрепят предложението на правителството. Тогава Горанов, явно поставен до стената, започнал совалки в стаите на парламентарните групи на АБВ, ДПС и БДЦ с внезапното обещание "да не използва спорните два милиарда заем".

Всичко това се разигра на фона на отмененото редовно заседание на МС, присъствието на всички министри от правителството на Борисов в пленарната зала и заплахата на премиера, че ако ратификацията бъде бламирана, той ще си подаде оставката. Тактика, която, изглежда, допълнително целеше да придаде драматизъм на ситуацията. Безценна подкрепа от парламентарната трибуна дойде и от вицепремиера Ивайло Калфин, който заплаши с оставка от правителството и с това явно е побутнал позицията на АБВ. Така в крайна сметка настъпи "революционният обрат" в позицията на ДПС и АБВ, а депутатите от ПФ еволюираха от "против" до "въздържали се".

Отказът на ПФ да подкрепи одобрението на четирите банки за тегленето на 16 млрд. лв. заем не е изненада. По време на председателския съвет Валери Симеонов е заявил, че лично той бил убеден от финансовия министър в необходимостта от заема, но депутатите от групата били против. Основна причина за тази позиция е кампанията на другата националистическа формация "Атака", с която имат сходен електорат. Не случайно по време на дебата стана сблъсък между депутати от фронта и формацията на Волен Сидеров. Допълнителен негатив за патриотите щеше да бъде, ако бяха подкрепили ратификацията заедно с основния си политически опонент ДПС. Все пак в мнозинството е бил обсъждан вариант, ако се наложи, съгласието да бъде дадено само с гласовете на ГЕРБ и РБ, а депутатите на фронта да не гласуват.

Промяната в позицията на БДЦ също не е изненада. Депутатите от партията на бизнесмена Христо Ковачки ЛИДЕР и напусналите партията на Николай Бареков народни представители не за пръв път осигуряват подкрепа за ГЕРБ при ключови гласувания, като в случая със спорните поправки на Владислав Горанов за пенсионните фондове. Така че подкрепата на БДЦ за ратификацията беше по-скоро очаквана въпреки изявленията на съпредседателя на групата Светослав Танчев ден преди гласуването, че няма да подкрепят ратификацията.

Далеч по-интересно е обаче преобръщането на 180 градуса на позицията на ДПС и АБВ.

2. Защо ДПС направи това политическо салто

Досега тактиката на движението при ключовите гласувания в парламента по-скоро беше да не обявява категорично позицията си и в зависимост от ситуацията да определя политическото си поведение. За пръв път сега ДПС заяви официално, че има политическо решение да не подкрепи ратификацията. Нещо повече – бившият председател на бюджетната комисия от предишния парламент Йордан Цонев призова депутатите от всички парламентарни групи да присъстват на заседанието в сряда и така да осуетят намерението на правителството да прокара ратификацията евентуално само с гласовете на ГЕРБ и РБ при нисък кворум в пленарната зала. Формалният аргумент за завоя на ДПС от "против" до "за" одобрението на договора за заема беше обещанието на Владислав Горанов да не използва 2 млрд. лв от разрешения кредит от 16 млрд. лв. Неофициалните обяснения обаче са свързани с политически мотиви. Твърде вероятно е окончателното преобръщане на позицията на ДПС да е станало в момента, в който Борислав Борисов от АБВ намекна от парламентарната трибуна, че депутатите от АБВ са готови да преосмислят позицията си и да подкрепят ратификацията. Така с гласовете на четирите партии – ГЕРБ, РБ, АБВ и БДЦ, споразумението щеше да бъде прокарано. По тази причина, както отбелязаха депутати от РБ, от ДПС са решили за пореден път "да се присламчат" към мнозинството предвид политическата изолация, в която е изпаднала формацията.

Освен това чрез подкрепата си за правителството ДПС за пореден път дава знак, че именно те, а не ПФ, са партията, на която ГЕРБ може да разчита при ключовите гласувания. Това веднъж вече беше играно от движението при гласуването на промените в Кодекса за социално осигуряване.

3. Какво точно става в АБВ

За разлика от ДПС, които нямат грижите на останалите формации как едно или друго решение ще се отрази на подкрепата на избирателите им, завоят на АБВ по проблема с ратификацията предизвика сериозен трус в партията. Още миналата седмица стана ясно, че във формацията има противоречие по въпроса дали да се подкрепи ратификацията между вицепремиера и министър на социалната политика Ивайло Калфин, част от депутатите от групата и ръководството на АБВ в лицето на Георги Първанов и единия от заместниците му, Румен Петков. Първо бившият президент публично заяви, че АБВ няма да подкрепи ратификацията, с което влезе в сблъсък с премиера Бойко Борисов. След това тази позиция "против" се официализира чрез решение на ръководството на АБВ, а накрая Първанов обяви, че е "готов да се обзаложи", че депутатите му ще гласуват "против" споразумението на правителството за тегленето на кредита. Формалното обяснение и на АБВ, подобно на ДПС, беше "обещанието" на Горанов част от парите да не се харчат.

Срещу това застана острото изказване на Ивайло Калфин от парламентарната трибуна, че ако договорът с банките за заем не бъде одобрен, той като социален министър няма какво да прави в кабинета. "Начинът, по който се взе решението на парламентарната група, поставя въпроса за това доколко аз мога да бъда ефективен в правителството и тази сутрин съм поставил този въпрос пред премиера", каза Калфин, намеквайки, че може да подаде оставка от правителството. Това заедно с подкрепата на ратификацията на депутатите от групата на АБВ създаде впечатление за сериозен разрив между Калфин и народните представители, от една страна, и лидера Георги Първанов и партийното ръководство, от друга.

Категоричната позиция на Първанов против приемането на ратификацията, изказана вероятно на фона на организираните протести от БСП (с която споделят един и същ електорат),  сведе до минимум възможностите за маневри, след като депутатите от АБВ преобърнаха мнението си. Ето защо бившият президент се реши на краен ход и заяви, че ще подаде оставка от председателския пост в партията. Депутатите от АБВ се опитаха да замажат скандала с обяснението, че Първанов не е бил уведомен за промяната в позицията, "защото не бил открит по телефона". Това, разбира се, звучи, меко казано, неубедително. В сряда в стаята на парламентарната група при вземането на решението за подкрепа на споразумението на правителството присъства Румен Петков и е малко вероятно лидерът на формацията да не е бил уведомен. Ако пък наистина не е бил информиран, това би означавало сериозен разрив между него и собствената му партия, в което почти никой не вярва. Никой искрено не вярва и че оставката на Първанов ще бъде приета от партията. Просто защото той е основателят и лицето на формацията и едва ли има друг, който би могъл на този етап да го замести. В подкрепа на това е фактът, че малко след като обяви решението си да се оттегли, от местните структури на АБВ започнаха да валят декларации в негова подкрепа. Вероятната игра на бившия президент се състои в опита му да изглежда на близки позиции с тези на БСП, за да не им даде възможност да печелят на гърба му, но в същото време да не допусне изпадането на АБВ от коалицията. Това е трудна гимнастика. Тя става още по-трудна и заради вероятните по-далечни политически цели на Първанов. Неговата дългосрочна стратегия вероятно включва обединението на левите партии. През последните години от БСП излязоха влиятелни политици и в момента тази част от спектъра започва да напомня десните партии от началото на века. Освен самото АБВ в левия политически коридор плува и движението на Татяна Дончева. Ако обаче бившият президент иска да изиграе ролята на обединител на лявото, заемането на ясна позиция срещу БСП по толкова противоречива тема ще му попречи. Сцената с оставката на Първанов вероятно е опит да се остави впечатлението, че мостовете му към БСП не са съвсем разрушени.