План (Б)анско

В основата на шумните акции на кмета на Банско Георги Икономов - обиколки на кабинетите в Министерския съвет и Народното събрание в търсене на подкрепа за втора кабинка, периодични протести на банскалии, патетични статии и репортажи за нуждата от лифтове, осигуряващи поминък и други, винаги е стояло едно-единствено нещо - искането за промяна на силно рестриктивния план, чийто срок на действие изтече в края на 2014 г. След дългогодишен натиск това има вероятност да се случи.

До края на тази година най-вероятно ще влезе в сила нов 10-годишен план за управление на Пирин, изготвен от фирмата "Пролес инженеринг" и представен от авторите в Разлог в края на февруари. От документа става ясно, че така наречената Зона за туризъм в НП "Пирин", в която може да се строи след съгласуване на инвестиционните предложения с екоминистерството, се увеличава внушително. Новите територии, отредени за спортни и туристически съоръжения, на практика отразяват съществуващи инвестиционни намерения. Няма прогнози за евентуалното им въздействие върху екосистемите в засегнатите райони, нито описание какво точно се намира там и какво е текущото им състояние. Въпреки че експертите, работили по плана, посочват, че като цяло състоянието на Национален парк "Пирин" е много добро и че всеки строеж ще се съгласува с екоминистерството, новият план показва няколко основни недостатъка. Той не предлага ясна визия за бъдещето на защитената територия и оставя впечатлението, че ще се затвърди практиката да се действа на парче, като за всеки лифт и писта ще се решава поотделно.

Вятърът на промяната

Вместо да даде отговори, промяната на зоните и режимите в Пирин повдига много въпроси. Единият е дали това автоматично означава зелена светлина за втората кабинка, а вторият - по-важен - е дали моделът "Банско" няма да се мултиплицира и на други места в планината.

Пирин е обект на световното природно наследство под защитата на ЮНЕСКО - международна конвенция, чиито решения са с по-голяма тежест от българското законодателство. В планината не се допускат строежи на нови писти и въжени линии освен във вече съществуващите ски зони над Банско и Добринище. Това е официалната позиция както на конвенцията, така и на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), изпратена до "Капитал". Тя, изглежда, слага край на поне една дискусия, свързана с бъдещето на Пирин - ще има ли нови ски зони над Разлог, Симитли и Кресна, както настояват въпросните общини. Но явно не е достатъчна, за да охлади желанието на местните власти в тези райони.

Най-напористи са община Разлог и по-конкретно инвеститорът в проекта за ски и голф комплекс "Кулиното" - фирма "Балканстрой", която изгради и стопанисва голф комплекса Pirin Golf Hotel&Spa (наскоро "Балканстрой" беше замесена в скандал с неплатени над 20 млн. дългове към ОББ и "Уникредит" заради други свои инвестиции). Проектът за ски комплекс "Кулиното" предвижда изграждането на нови 102 км писти и 33 километра лифтове не само над Разлог и местността Кулиното, но и над Симитли и Кресна, като северните и южните склонове на планината ще се свържат с кабинков лифт. Проектът няма оценка за съвместимост с "Натура", нито положителна оценка за въздействие върху околната среда, а въпросната гондола няма откъде да мине освен през резерват "Баюви дупки - Джинджирица", където строителството е категорично забранено.

Проектът на "Балканстрой", както и този на "Юлен" АД за втора кабинка в Банско бяха немислими заради забраната за ново строителство в стария план. Сега обаче заради новите зони за туризъм (виж картата) и отпадането на категоричната забрана шансовете да получат одобрение са една идея по-реални.

Мъгла по върховете

В стария план зоната за туризъм беше по-малко от 900 хектара, а строежите бяха допустими върху едва 219 ха. Сега тя се увеличава на близо 4000 хектара. В нея ще важат ограниченията на Закона за защитените територии (чл. 21), който позволява строителството на хижи, заслони, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, както и ремонт на съществуващите сгради, пътища и спортни съоръжения. Този текст от Закона за защитените територии, по-точно неговото повратно тълкуване, също е повод за много спорове между природозащитници и инвеститори в последните години.

Според концесионера на ски зона Банско "Юлен" АД и кмета на Банско Георги Икономов чл. 21 от ЗЗТ позволява строежа на нови ски съоръжения. Това можело да се подкрепи с над 50 съдебни решения по спорове между неправителствени организации и "Юлен", отнасящи се до ски съоръженията на Банско. Зелени сдружения (Асоциация на парковете, "За да остане природа в България", "Зелени Балкани", "Прозрачни планини", WWF и др.), от друга страна, се позовават на решения на екоминистерството и тълкуване на Народното събрание, според които в националните паркове е позволен само ремонтът на вече съществуващи съоръжения. Истината е, че текстът е тълкуван по различен начин от различни съдебни състави и на този спор за съжаление няма отговор, дори и целта на законодателя да защити в най-голяма степен националните паркове да ни изглежда очевидна на пръв поглед.

Най-съществената промяна

Авторите на документа Антоний Стефанов, ръководител на проекта, и Димитринка Берберова, негов заместник, уточниха по време на представянето, че планът за управление не е е строително разрешително, нито разрешително за сеч. Всяко инвестиционно намерение - дали ще е за нов лифт, нова туристическа пътека или заслон, ще се съгласува първо с Министерството на околната среда и водите и евентуално ще бъде реализирано въз основата на одобрен подробен устройствен план, обясниха те.

Според авторите сега действащият план не отговаря на актуалната ситуация, освен това концентрацията на много туристи на едно-единствено място също не е устойчиво управление на защитената територия. "Не може да имаме туристическа зона от 900 хектара в обект от 40 хиляди хектара (площта на Национален парк Пирин)", обяви Димитринка Берберова от "Пролес". По думите й зоната за туризъм включва пътеки, маркировка, заслони и други посетителски съоръжения. "Ако има кметове, които си представят писти и лифтове - това си е тяхна работа, да си подложат инвестиционното намерение на екологична оценка", добави тя.

С отпадането на категоричната забрана за нови строежи в Пирин и увеличаване на площта на туристическата зона в планината, и то точно там, където има заявени намерения за писти и лифтове, по-скоро изглежда, че новият план развързва ръцете на инвеститорите и общините. "Идеята на този план е да анализира и оцени състоянието на парка, действащите режими и да зададе посока на развитие, а не да предлага нарушения на екологичното законодателство. Това е недопустимо", коментира пред "Капитал" Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация по алтернативен туризъм (БААТ), който до един етап е участвал в консултациите по написването на плана, но впоследствие е изразил несъгласие с методите на изпълнителя.

Авторите на плана - "Пролес инженеринг", бяха избрани след търг по Закона за обществените поръчки да напишат и новия 10-годишен план за управление на Витоша. Там също тече дългогодишен спор, аналогичен като този в Банско и със същите участници. Как ще се променят режимите там и дали свързаната с "Юлен" и ПИБ "Витоша ски" ще успее да реализира плановете за нови писти и лифтове на Витоша ще стане ясно най-рано през есента.

Алтернативите

Според Любомир Попйорданов съществуват варианти за развитието на ски туризма в Пирин. "Ако "Юлен" намерят начин в съществуващата ски зона да направят просека за втора кабина например. В Кулиното пък вече съществува една просека с един влек - там може да се направи нещо. Но не може да се разширява - отгоре опира в резерват "Баюви дупки - Джинджирица", отстрани има мурови гори, които ще трябва да се изсекат. Лифтът до Безбог е опасен, няма никакво съмнение, че той трябва да се подмени. Но да не стане като с Рилските езера, където лифтът без екологична оценка създаде огромен човешки натиск и нещата тръгнаха в опасна посока", казва Попйорданов.

По думите му Банско е в сърцето на проблема и именно това "явление" трябва да се анализира по-внимателно. "Банско е един от курортите в Европа с най-ниска леглова заетост на годишна база. Тя е не повече от 8-15%. Ясно е, че е презастроено, а сега се предлага ново строителство. Какъв поминък създава Банско на местните хора, като персоналът е съставен от мигриращи работници, които през лятото са на морето, а през зимата в планината? Банско трябва да възстанови своята връзка с планината и местните хора", казва Попйорданов. "Този план няма да издържи, ако бъде подложен на екологична оценка, и не се вписва в стратегията за развитие на качествен туризъм", каза в заключение председателят на БААТ.

Директорът на дирекция "Национален парк Пирин" към МОСВ Росен Баненски коментира пред "Капитал", че планът е все още на етап проект, както и че от дискусията за бъдещето на планината се изключват важни проблеми. "В стария план не бяха залегнали проблеми като паркиране, водохващане, замърсяване на водите", казва Баненски. "Не искам да се намесваме в тази дискусия за втората кабинка. Туризъм в Пирин има, откакто съществува паркът, и ще продължава да има. Факт е, че зимните туристи се струпват в ски зона Банско. За да се стигне до някакво решение, първо трябва да се намери балансът", посочи директорът на парковата дирекция.

Разбира се, последствията от автомобилите и замърсяването на водите в планината не трябва да се подценяват. Но във всички анализи и оценки на авторите на плана за състоянието на реките, езерата и въздуха се посочва, че то е много добро, дори отлично. Най-голямата опасност за Пирин е унищожаване на ландшафта, на почвите и изсичането на гори. Последиците ще са много по-тежки от нерегламентираното паркиране на стотина коли под хижа "Вихрен".

Възможни са корекции

Зоната за туризъм, предложена от изпълнителите на план за управление, както и останалите зони ще бъдат предмет на обществено обсъждане и на заседание на Висшия експертен екологичен съвет на МОСВ, коментираха пред "Капитал" от ведомството на Ивелина Василева. Оттам уточниха още, че са "възможни промени".

Забележки по документа могат да се внасят както по време на общественото обсъждане, така и при внасянето му за разглеждане на експертен екологичен съвет. Ако експертите преценят, че забележките са основателни, целият план може да бъде върнат за преразглеждане, а през това време в сила остава старият, т.е. спорът за нови ски съоръжения в Пирин се връща в изходна позиция.