Коментар Daily 20 април - С мафията или с гражданите: от този избор бягство няма

От първия ден пред Борисов стои изборът:

б) да тръгне в атака срещу "мафията" от името (и с подкрепата) на гражданите.

Пак от първия ден беше ясно, че той ще опита всички възможности, за да не направи този избор. Защото и в двата случая ще се окаже във война. Ако се договори с мафията, ще влезе във война с гражданите. Ако пък тръгне в атака срещу шайките, ще влезе във война с мафията.

"Спокойствието и стабилността", за които Борисов молеше около стотния ден на властта си – точно тези две опции просто не съществуват в така построилата се ситуация в страната. Така че въпросът е: против кого, заедно с кого? Или: правителство на мафията или правителство на гражданите. От този избор бягство няма. 

Природата на това управление, видно е, е сговорчивост с враговете на гражданите. Това личи и от качеството на живот на най-видните представители, свързвани с "модела #КОЙ". Същевременно тази съглашателска природа му гарантира на всяка крачка сблъсък с гражданите. Но, както посочва Аристотел, само природните твари са напълно във властта на своята природа. Човекът има и разум и с негова помощ би могъл да надделява над нея; всъщност прави това всеки ден. Има ли някъде в управлението на Борисов разум, който да може да надмогне съглашателската му природа?

И пак според Аристотел, ако разумът е в постоянен конфликт с природата, като правило надделява природата. Да видим - това ще е интригата между Възкресението и Рождеството.

Параграф 22

Фотограф : Надежда Чипева

Справедливост при харченето на европари има само ако си богат и търпелив.

Томислав Дончев, вицепремиер за еврофондовете, пред "Труд"

Политическият бизнес цикъл

Предизборно манипулиране на икономиката

От статия в списание "Икономист"

Политиците са наясно, че вероятността да бъдат преизбрани във властта зависи от доброто икономическо развитие на страната - тогава заплатите се вдигат, безработицата намалява и хората са доволни. По тази причина много правителства се изкушават да манипулират икономиката предизборно, за да увеличат шансовете си, но изследвания показват, че колкото и усърдно да  се опитват, това е трудна задача.

През 1977 г. Уилям Нордхаус от  Йейлския университет въвежда понятието "политически бизнес цикъл" (ПБЦ) - в навечерието на избори политиците харчат ударно, за да увеличат максимално шансовете си за преизбиране. След изборите обаче често са принудени да ревизират предизборната си щедрост, за да не допуснат прегряването на икономиката и натрупването на дългове.

Най-силен ПБЦ се наблюдава, когато изборите се очертават да са оспорвани. Това поведение е характерно най-вече за развиващите се страни, където отговорността на правителствата по принцип е по-малка, а правомощията им - по-големи. По този начин безскрупулни политици директно си купуват и гласове, често с незаконно присвоени от държавата средства.

Според трудове на различни икономисти бюджетният баланс като дял БВП се влошава средно с 0.6% през изборни години в развитите държави, но с 1.4% в развиващите се. При това без политиците да постигнат особени резултати.

Ново изследване на учени от "Принстън", обхващащо 16 богати и 56 развиващи се страни в периода 1975 - 2012 г., установява, че на практика никъде увеличените предизборни разходи не водят до по-висок икономически растеж. Публикувано този месец проучване на консултантската компания Deloitte дава адекватно обяснение как работи този механизъм. Изпълнителните директори на големите британски компании не са толкова склонни да поемат рискове заради несигурността именно във връзка с предстоящите парламентарни избори (и възможния референдум за членството в ЕС). В началото на годината 51% от тях са посочили, че моментът е подходящ за разширяване, срещу 75% шест месеца по-рано.

Изследване от 2012 г. на 100 000 компании в 48 държави за периода 1980 - 2005 г. установява, че през изборни години фирмите намаляват инвестиционните разходи с 4.8% в сравнение с неизборни. И най-вероятно е да пострадат скъпите дългосрочни проекти, които са и в основата на бъдещия икономически растеж.

Учени от Университета на Вирджиния пък са установили и "обратен изборен бизнес цикъл" - фирмите не просто отлагат инвестициите, но изобщо се отказват от тях. Частните инвестиции в богатите държави например спадат с около 1% в предизборните години, а в развиващите се страни със 17%. За развиващите се демокрации важи и своеобразен индекс, свързан с прозрачността на управлението. В страните с по-добър показател в предизборните периоди инвестициите спадат много по-малко.

Меко казано

Фотограф : Benoit Tessier

Евросистемата (ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната) е отпуснала авансово 110 милиарда евро на гръцките банки и в случай, че тези пари не бъдат върнати, евентуално излизане на Гърция от еврозоната би било травматично.

Кристиан Ноайе, управител на френската централна банка, пред "Фигаро"

Блог

Фантастичната аномия на руското общество

От коментар на руския блогър Игор Яковенко

Единственото, на което се крепи путиновият режим, е фантастичната аномия (упадък на нравите и дезинтеграция на обществото вследствие на разпадането на ценностната система, поддържаща традиционните обществени отношения - бел. ред.) на населението, пълната неспособност на хората, живеещи в руската равнина, да отстояват елементарните си права. Строителите на космодрума "Амурский" четири месеца на не получават заплата. В навечерието на "пряката линия" с президента, на някои от тях изплатиха по 17 % от заплатите за декември миналата година. 

Хора, които четири месеца не получават възнаграждение за тежкия си труд и чакат "пряка линия" с президента, за да получат възможност да се обърнат лично към него, всъщност са по-надеждна опора на режима  от всички органи на репресивния апарат, взети заедно.

"Пряката линия" - 13-а поред на Путин, създава за момент илюзията на общуването на царя с народа, след което всеки от участниците в мнимия "диалог" се отправя по своя път. Путин - към неговата си страна, народонаселението - към своята, и цяла година между двете няма да има съприкосновение.