🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

България е на дъното по правна свобода, корупция и образование

Ниските данъци и разходи за труд задържат чуждестранните инвеститори в страната

Оценката за икономическата обстановка в страната е противоречива, тъй като 56% от запитаните я смятат за задоволителна, но не и категорично добра или лоша, коментира главният управител на ГБИТК Митко Василев
Оценката за икономическата обстановка в страната е противоречива, тъй като 56% от запитаните я смятат за задоволителна, но не и категорично добра или лоша, коментира главният управител на ГБИТК Митко Василев
Оценката за икономическата обстановка в страната е противоречива, тъй като 56% от запитаните я смятат за задоволителна, но не и категорично добра или лоша, коментира главният управител на ГБИТК Митко Василев    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Оценката за икономическата обстановка в страната е противоречива, тъй като 56% от запитаните я смятат за задоволителна, но не и категорично добра или лоша, коментира главният управител на ГБИТК Митко Василев    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

88% 

от анкетираните фирми казват, че биха инвестирали отново в България. Миналата година делът им беше 82%.

Нула. Толкова германски компании са много доволни от правната сигурност, прозрачността и борбата с корупцията в обществените поръчки в България. Страната е на абсолютното дъно в оценката на инвестиралите в региона дружества по отношение на правната сигурност и качеството на академичното и професионалното образование, като на по-предни позиции са дори Албания, Косово, Босна. И констатацията не е от днес, защото германската оценка от години е подобна. Подреждането е резултат от изследване в 16 държави* от Централна и Източна Европа, като са анкетирани общо 1424 компании, от които 107 членове на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), която представи подреждането и изводите от него в четвъртък.

Двата фактора, които все още задържат германски дружества в страната, са данъчната тежест и ниските разходи за труд. Затова и засега само 12% от анкетираните фирми съжаляват, че са избрали да инвестират в страната. Доказателство, че бизнесът между двете държави продължава, е, че търговията между двете държави е пораснала с почти 11% през миналата година.

Смесени очаквания

Оценката за икономическата обстановка в страната е противоречива, тъй като 56% от запитаните я оценяват като задоволителна, но не и категорично добра или лоша, каза главният управител на ГБИТК Митко Василев (виж графиките). Спрямо общата среда доста по-високи са очакванията за собственото икономическо развитие на предприятията. Добрите очаквания на фирмите са подкрепени и от плановете им за повишение на инвестиционните разходи (37%) и за повече наети служители през тази година в сравнение с предходната (47%). В допълнение 44% от фирмите очакват и по-висок износ в сравнение с миналогодишния. 

Предсрочните избори и сътресения, както и липсата на последователност на политическите решения се следят от бизнеса, тъй като възпрепятстват дългосрочното планиране на предприятията, коментира Василев. Публичната администрация също е един от критериите, на които се гледа критично, като и тук България се нарежда на последните места. Страната е на 12-а позиция по развитие на инфраструктурата, като преди нас са държави като Македония и Албания.

Запълване на липсващото обучение

Изключително лоша е картината и по отношение на образованието и наличието на квалифицирани работници. По качество на академичното и професионалното образование България заема последна позиция. А трудностите на предприятията да си намерят специализирана работна ръка нарежда страната на предпоследно място. Един от начините за справяне с тези проблеми би могло да бъде въвеждането на система за дуално професионално обучение – нещо, което немският бизнес отдавна се опитва да въведе в България. За целта в началото на годината е създаден клъстер "Дуално професионално обучение" към ГБИТК, който да консултира фирми, които желаят да обучават служителите си по тази система. Проектът е пилотен с първоначален времеви хоризонт от две години. Във фазата на развитие на клъстера акценти ще се поставят върху избора на професии, финансирането и съпоставката с германските професионални стандарти. ГБТИК вече работи с няколко професионални училища в София, Пловдив и Русе. Няколко са и компаниите, заявили интерес да участват в проекта, но все още е рано да бъдат оповестени, съобщи Максимилиан Ерхард, мениджър на клъстера "Дуално професионално обучение".

Поради законовата рамка в България в момента не е възможно ученици да бъдат редовно заети в предприятия по време обучението им в училище. Затова младежите, с които ще работи клъстерът, са тези, които имат завършено средно образование и искат да се развиват. Според Ерхард развитието на клъстера е конкретна мярка за борба с безработицата в страната, която ще даде солидна основа за кариерното развитие на младите хора, а от друга страна, ще осигури на фирмите квалифицирани кадри.

Предпазлив оптимизъм

Очаквано страната заема първите позиции по показателите "Данъчна тежест" и "Данъчна система", където България заема съответно първо и второ място. Лидерска позиция страната има и по цена на работна ръка. От гледна точка на инвеститорите това е доста атрактивно, коментира Василев. Резултатите съвпадат с данните на Евростат, според които цената на работната ръка тук е най-ниска, което води и до привличането на фирмите от сектора на изнесените услуги. Това се потвърждава и от първата позиция в подреждането на консултантите от Cushman&Wakefield, където България е определена като най-привлекателната аутсорсинг дестинация в Европа, допълни Василев. На фона на преобладаващите критики към бизнес средата изненадващо голям дял от анкетираните компании посочват, че отново биха инвестирали в България. Доволни от избора си на бизнес дестинация са 88% от фирмите, което е слабо подобрение от регистрираните миналата година 82%.

* Изследването обхваща: Полша, Естония, Сърбия, Литва, Чехия, Албания, Македония, Словакия, Румъния, Латвия, Хърватия, Унгария, Словения, Косово, Босна и Херцеговина, България

 

България изнася най-много за Германия

По данни на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия търговският обмен между България и Германия през 2014 г. е достигнал рекордните 5.9 млрд. евро, което представлява ръст от 10.9% в сравнение с предходната година. Германия е основният търговски партньор на страната, следвана от Русия. През миналата година износът на България към Германия е 2.6 млрд. евро - повече от износа към която и да е друга страна, към която изнасяме услуги и стоки. Германският внос в страната през 2014 г. се равнява на 3.3 млрд. евро, като за разлика от предходната година е по-голям от вноса.

Данните на БНБ показват отрицателен обем на инвестициите от Германия през 2014 г. - 275.6 млн. евро. "Немските фирми определено не напускат страната, но вероятно взимат и връщат кредити към компаниите майки", коментира данните Василев. "Чрез обединяването на усилията на федералното правителство и на българското по казуса "Кльостерс - Цемеко" България се надява да подобри инвестиционните си отношения. Като резултат от това очакваме Германия отново да дава държавни инвестиционни гаранции на свои фирми да инвестират в България", каза Василев.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nikolavj avatar :-?
    Никола Йорданов
    • - 2
    • + 2

    Доволни от избора си на бизнес дестинация са 88% от фирмите,

    Защо не е това за заглавие?

    Нередност?
  • 2
    diko avatar :-?
    Дико
    • + 1

    Хубава и актуална статия. Но се чудя относно:

    1/ "Германският внос в страната през 2014 г. се равнява на 3.3 млрд. евро, като за разлика от предходната година е по-голям от вноса."

    Последната дума вместо "внос" не трябва ли да е "износ". Иначе не съумявам да го разбера това изречение.

    2/ Според http://goo.gl/6PFbqW пише:

    "Кодексът на труда предвижда наемането на работа на лица не навършили 18 години става само след разрешение от Инспекцията по труда. Разрешението се дава за конкретно лице за конкретна работа.

    Работното време на непълнолетните (14-18) работници е 35 часа седмично и 7 седем часа дневно при петдневна работна седмица.

    Съгласно Наказателният кодекс приемането на непълнолетни лица на работа без разрешение от Инспекцията по труда е престъпление."

    "не е възможно ученици да бъдат редовно заети в предприятия по време обучението им в училище" - това по кой закон е?

    Благодаря предварително за отговорите.

    Нередност?
  • 3
    manchmall avatar :-|
    Eugene
    • + 1

    А-а! грешка в заглавието! По корупция не сме на дъното, а на върха! Освен това Кучетата от бизнеса си лаят, а Керванът на политиците си върви...

    Нередност?
  • 4
    diko avatar :-P
    Дико

    До коментар [#3] от "Eugene": Въпрос на семантика. В случая е възможно ;-)

    Нередност?
Нов коментар