Субсидиите не трябва да са двигател, а адреналин в мотора на земеделието

Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните пред "Капитал"

Силвия Радославова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Васил Грудев в заместник министър на земеделието и харните с ресор Европейски политики и Програма за равитие на селските райони. Има дългогодишен опит като експерт във Фонд земеделие, където за две години и половина е заместник изпълнителен директор, а за кратко заема и поста на директор. Грудев беше министър на земеделието в Служебното правителство през 2014 г. Завършил е магистратура в Юридическия факултет на университета Franche-Comte в Безансон, Франция и има специализация по Европейско сътрудничество в Wageningen Business School, Холандия.

Кои според вас са трите най-видими ефекта от първите седем години субсидиране на земеделския сектор?

Първо, искам да направя уточнението, че всичко, което се случва в сектора в България, трябва да се ситуира в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Тя остава най-мащабната и субсидирана политика на Европа, макар бюджетът й да намалява до 38% от бюджета на ЕС в момента. Първият и най-важен ефект е, че започнахме да обработваме земеделската земя, после идва уедряването на ползването или качественото увеличаване на средната площ на нашите стопанства. Третият и много важен ефект е, че инвестицията в земеделие стана печеливша.

Това, което не се случи, е да успеем да наваксаме по отношение на инвестиции за отраслите извън зърнопроизводството. Преди да се стигне до схемите за единно плащане на площ в Европа, ЕС е субсидирал количества продукция, което е оказвало директно влияние и на конкурентоспособността във всеки един сектор. ЕС спира подпомагането, когато има свръхпроизводство, и реформата за откъсване се случи, без българските производители да са имали възможността да използват това подпомагане и да станат конкурентоспособни. Това, което не успяхме да направим в първите седем години, е да скъсим темповете на изоставане в тази посока спрямо по-старите членки на ЕС.

Зърнопроизводството започна да доминира сериозно над останалите сектори. Погледнато от днес, смятате ли, че това преобразяване е грешка, или не беше изчислено?

И да, и не. Трябва да си даваме сметка, че през 2007 г. България се качи на един отдавна пътуващ и набрал скорост влак. Структурата на директните плащания на ниво ЕС е претърпявала модификация в продължение на десетилетия. Ние се качихме на този влак в момент, в който стремежът на политиката беше подпомагането да бъде откъснато от производството и да бъде насочено към гарантиране на дохода на заетите в селското стопанство. В тази връзка механизмът, който беше предложен на България тогава, беше да се включи в Схемата за единно плащане на площ. Тя е най-лесната за прилагане както от страна на бенефициентите, така и от страна на администрацията схема, но доведе именно до тези изкривявания и в земеползването, и в субсидирането.

Най-видимо е засилването на зърнопроизводството и това се дължи отчасти и на директните плащания на площ, защото, подпомагайки с единна ставка на хектар, усилията индиректно бяха насочени към такъв вид култура, който има най-ниски разходи за производство и акумулира огромни площи. Това е схема на ЕС, към която ние трябваше да се прикачим, и това беше и единственият възможен начин да прилагаме ОСП. В този период ние по-скоро следвахме събитията.

А беше ли ясно какъв ще е ефектът от тази схема върху другите сектори?

Проблемът на целия първи програмен период за България беше, че ние винаги си задавахме въпроса колко пари ще усвоим и никога не си зададохме въпроса за какво и как. Въпросът какво се появи в края на този първи период, когато започнаха да стават видими ефектите от подпомагането. Сега, във втория седемгодишен цикъл на нашето развитие, е моментът да извадим научени уроци и да потърсим изход от ситуацията.

За седем години земеделският бизнес буквално се пристрасти към субсидиите и започна да съществува не заради самия бизнес, а заради тях. Устойчиво ли е това развитие?

Общата селскостопанска политика направи това не само в България, но и на европейско ниво. И ние не може да кажем, че субсидиите са лоши, при положение че в цяла Европа те са наличен ресурс. Зависимостта обаче е налице и е порочен фактор, защото субсидията никога не трябва да е двигател, а само адреналин в мотора.

Колко са неусвоените средства от първия период, в които се прилагаше ПРСР? Можеше ли да се избегне това и какво да се направи, за да не се повтори и сега?

До момента са около 90 млн. евро. Но проекти ще се плащат до края на годината и има опасност сумата да расте поради неизпълнение на тези проекти. Тази загуба на средства се дължи отчасти на закъснението на ПРСР, но и на липсата на готовност на бенефициенти, банки и администрация да работят с програмата в първите няколко години. Изграждането на професионална администрация беше нещо, в което не можахме да се справим добре в тези първи седем години.

В рамките на ПРСР се появиха много къщи за селски туризъм и градинки, но като че ли не чак толкова истински инвестиции, които могат да създадат работни места в селските райони. Имаше ли програмата все пак принос за развитие на селата?

Проектите за селски туризъм наистина бяха по-скоро неуспешен опит за използване на европейските средства по ПРСР. Да, някои хора използваха парите, за да си обновят вилите. Но дори не заради това, че бенефициентите си построиха собствени вили, а най-вече защото този селски туризъм не беше хармонизиран със стратегията за развитие на селски туризъм на всяка една от общините. Защото на гостите им трябва да се предложат възможности за културен, исторически, парков или друг вид туризъм. Тези туристи трябва да отидат за нещо там, а не просто да бъдат в къщичка.

В новия програмен период животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството и биологичното земеделие са определени като приоритетни сектори, които ще получават повече средства по директните плащания, а проектите им ще са с повече точки при кандидатстване по някои мерки на ПРСР. Можете ли да кажете на каква база е направена тази оценка за избора им?

Анализът, разбира се, тръгва от потенциала, но не трябва да се подценява и природната даденост, и запазеното ноу-хау в повечето от тези сектори. Имаме и социалния елемент за заетост и създаване на бизнес в селските райони. Ако не тръгнем от природните дадености обаче, всеки анализ в земеделието би бил погрешен. Всеки един от тези интензивни сектори, които са посочени като приоритетни, са хоризонтални и допринасят като цяло повече за икономиката.

Производители на плодове и зеленчуци споделят, че законното поливане в България е трудно. Когато посочваме тези два сектора като приоритетни, не трябва ли първо държавата да е решила техните проблеми?

Отглеждане на зеленчуци без напояване няма как да се случи и това е абсолютна истина. Но, от друга стана, ЕС не насърчава инвестиции, които водят до увеличаване на потреблението на вода, защото това е ресурс, който трябва да бъде пестен. И оттук насетне ние можем да правим разходи само за инвестиции, свързани с пестенето на вода за напояване. Изграждането на система за капково напояване може да намали този разход, а Световната банка прави стратегия за напояване и за хидромелиоративния сектор в страната. Тя ще е готова до края на годината. И да, мислим за изграждането на системи за интелигентно напояване.

Какво ще се случи в края на тази година, когато десетки хиляди малки ферми ще се окажат извън регулация, защото не могат да удовлетворят изискванията?

Истината е, че сме на края на поредното искане на увеличаване на дерогацията за преработка на млякото. Сега е последният шанс чрез всички форми на подкрепа - и чрез директни плащания, и чрез инвестиционни мерки, да приведем тези ферми в необходимото състояние. За щастие произведеното от ферми първа категория мляко обхваща по-голямото количество в страната, макар броят на фермите, които ще останат извън категоризация, да е изключително сериозен от социална гледна точка. Трябва да имаме предвид, че това мляко е повече за лична консумация. Но стоим твърдо зад позицията, че няма да има още една дерогация.