Какво стана с животните?

Той осигурява около 50% от нуждите от пилешко месо. Останалото се довнася основно под формата на субпродукти като крилца, черен дроб и т.н., като има много малък внос на цели пилета, основно от Полша. Съществуващите мощности в сектора обаче са за два пъти повече. От съюза подчертават, че няма друга страна в Европа с такъв голям относителен дял на месото от водоплаващи птици, като повече от половината от произведеното месо от патици е насочено към износ. Изобщо това е и един от малкото сектори в животновъдството, който развива износ, основно за Гърция, Румъния, Германия, Близкия изток. Навлизането на чужди пазари е и основното предизвикателство на птицевъдите, като основен интерес представляват Близкият и Далечният изток и по-специално Китай и Япония, тъй като европейският пазар е свръхзадоволен. Колкото до подкрепата от страна на държавата, птицевъдството получава около 25 млн. лв. на година за мерки, свързани с чистотата на фуражите и с използването на вода с питейни качества.

Подобно на птицевъдството и свиневъдството ползва по около 25 млн. лв. държавна подкрепа на година, като при него парите отиват за по-хуманно отношение към животните - за удължаване на светлия ден и за повече място в боксовете. Ако изключим тези пари, свиневъдството също като птицевъдството се справя самостоятелно и също като промишлено животновъдство е по-напред технологично в сравнение с говедовъдството и овцевъдството. Проблемите пред бранша са няколко. Единият е големият натиск от страна на вносителите от Холандия, Дания, Испания и т.н., като той се е увеличил допълнително след затварянето на руския пазар и големите излишъци от месо, което търси алтернативни пазари, разказва Добрин Папазов, председател на асоциацията на свиневъдите. Друг, макар и по-малък, проблем е това, че страната не може да изнася живи прасета на европейския пазар заради старата потенциална опасност от класическа чума в някои региони. Не на последно място е сивият сектор, за който алармират по-малки производители като Кирил Мезерлиев, свиневъд от Петрич. Той разказва за безразборната продажба на животни, които идват основно от Гърция и се продават на незаконни пазари в определен ден от седмицата в махалите на градовете в областта с изключение на Сандански, без да е ясно какво е качеството на месото.

Секторът обаче има потенциал. През последните 20 години свиневъдството претърпя своя срив, и то в пъти, като от около 150 - 200 хил. майки и 4 млн. угоени прасета сега данните показват 45 хил. майки и 1.1 млн. угоени прасета годишно. В момента местното производство на свинско месо покрива около 30% от консумацията. От тази гледна точка потенциал за развитието му има. Въпреки че повечето проекти, които за свинеферми са по-скоро за разширение, отколкото за изграждане на нови, свиневъдството може да бъде печеливш бизнес дори за малките производители, които никога не са ползвали подкрепа от държавата. Такъв е Мезерлиев. Той има 30 свине майки и произвежда по около 500 прасенца на година и въпреки че преди е имал нужния статут, за да продава на кланици, заради недобрите им цени сега търгува с живи прасенца директно с крайни клиенти. "Не е лош секторът", коментира лаконично той.

Сектори сираци

Подобно твърдение обаче трудно може да чуете от дребните овцевъди или говедовъди, силно зависими от субсидии, мандри и т.н. Овцевъдството загуби традиционни пазари и се сви от 10 милиона преди идването на демокрацията до 1.3 млн. броя и годините в ЕС не помогнаха за нарастването на бройката. А стана и ясно, че в края на годината около 33 хил. кравеферми за мляко (основно малки стопанства) вече няма да могат да продават на пазара, тъй като не изпълняват европейските изисквания и ще могат да произвеждат мляко само за собствена консумация. Това стана след два пъти отлагане на влизането в сила на правилата, тъй като тези стопанства не успяха да направят необходимите инвестиции.

Основен фокус в темата овцевъдство и говедовъдство винаги е бил начинът на разпределение на субсидиите, който е на глава. Необвързването им с производството на практика не води до поощряване на стопаните да подобряват генетично стадата. Средният добив на мляко от една крава в България е 3.7 тона годишно, докато средният добив на мляко от една крава за целия ЕС е 8 тона. Отделно от това има огромен проблем с т.нар. референтна година - т.е. годината, от която зависи как се изчисляват помощите. Те не стимулират създаването на нови говедовъдни стопанства, тъй като при кравите от тях може да се възползват фирми, които са отглеждали минимум 10 животни към февруари 2009 г., т.е. регистрираните след това нямат достъп до финансиране, освен ако не се насочат към схемата за подпомагане на ферми в неблагоприятни райони, т.е. планински села.

Друг основен проблем, който спира инвестициите в животновъдството, е трудната комасация на земята, която дава възможност да се правят дългосрочни планове за инвестиции. Фермерите, които в две трети от случаите произвеждат фуражите си сами, най-често са принудени да наемат земята и така нивото на сигурност и дългосрочност автоматично пада. Българските животновъди са по-неконкурентни и по линия на броя животни във ферма. До момента при едрия рогат добитък проектите обаче са по-скоро за модернизация на стопанствата като купуването на техника за доене, почистване, фиражомиксиращи ремаркета и в по-малка степен за тяхното разширяване и увеличаване на броя на животните. Друг основен проблем е многото работа, която е необходима по генетичния фонд при кравите, за чието подобрение и постигане на по-добри млекодайни и месодайни качества ще е необходимо определено време. Едно от малките предимства на местните производители остава евтината работна ръка, която обаче не е сериозно перо сред разходите.   

Според Белоречков фермерите трябва да вървят към вертикална интеграция с мандрите и да се целят в производство на продукти с по-голяма добавена стойност. "Тогава няма да гоните цената на млякото, а на сиренето. Ако продавате суровини, винаги ще сте роб на някой", смята той. Според Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите в България, който от 15 години се занимава с браншова работа, обединяването е голям проблем в България. Точно в него обаче и той вижда възможност за излизане на овцевъдите и говедовъдите от сложната ситуация. Нещо повече, "догодина няма да можем да се оправдаваме с мандрите", коментира той, тъй като в новата програма ще се поощрява обединяването на производителите и създаването към тях на пунктове за изкупуване и мандри и ще се отпускат средства за това.

Според Папазов друг тласък на животновъдството може да дадат производителите на зърно, които да инвестират натрупаните капитали в нови направления. По думите на Синапов този процес вече е видим, като от две години доста от зърнопроизводителите са решили да затворят цикъла.