Пазителите на властта

"25 години Националната служба за охрана вършеше безобразия. Сега ще прави същото, но вече законосъобразно. Какво да говорим повече, законът вече е приет". Депутатът от Реформаторския блок и председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред о.з. ген. Атанас Атанасов беше един от малкото гласове на разума, когато в сряда късно вечер Народното събрание тихомълком прокара изключително спорния Закон за НСО, регламентиращ дейността на спецслужбата, която охранява властовия елит. По този начин парламентът на практика формализира едно фактическо положение - че въпросната структура не се занимава просто с физическа защита на най-важните хора в държавната йерархия, а е система за осигуряване на политически привилегии и вип-услуги, за които простосмъртните хора трябва да си плащат. И то немалко. Така НСО, вместо да се превърне в малка структура за физическа защита само на най-важните фигури в държавата или пък основа за модерна антитерористична спецслужба, охраняваща всички, пое назад и се върна към най-лошите традиции на тодорживковото Управление "Безопасност и охрана" (УБО), от което произлиза.

Законът за НСО, около който от месеци насам ври и кипи ожесточен дебат, беше приет набързо от Народното събрание с участието на депутати от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок и АБВ, като това се случи в края на пленарното заседание в сряда и то при доста нисък кворум. Това е още по-скандално предвид на факта, че в проекта, писан от самата служба и прокаран не през Министерски съвет, а от група депутати, има очевидни нелепици, които сега са превърнати в нормативни разпоредби. Например идеята, че гардовете ще могат да упражняват насилие спрямо "видимо малолетни лица и бременни жени", при масови безредици, ако били изчерпани всички останали средства. Това де факто значи, че ако на следващ уличен протест някоя бременна жена изрази шумно негодуванието си например спрямо Ахмед Доган (ако приемем, че почетният председател на ДПС се появи най-накрая някъде публично), то гардовете ще имат право да приложат сила спрямо нея, защото тя би представлявала очевидно заплаха за националната сигурност. Добавянето на определението "видимо малолетни" също буди недоумение, защото законът де факто позволява на хората от НСО да приложат сила спрямо малолетен и после да се оправдаят, че той не е изглеждал такъв. Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и Атанас Атанасов бяха единствените, обявили се против това безумие, но то мина с гласовете на ДПС и ГЕРБ.

Телохранители на статуквото

Всъщност, начинът, по който беше гласуван целия закон, е показателен за начина, по който функционира парламентът в момента. Най-спорните разпоредби в законопроекта, внесен от Цветан Цветанов, минаха с подкрепата на... ДПС, с гласове против на реформаторите и най-важното - с въздържалите се гласуващи от ГЕРБ. Така де факто най-голямата партия игра "пас" с пълното съзнание, че гласуващите "анблок" ДПС ще надвият техните рехави партньори в управлението (които и без това непрекъснато намаляваха като гласове в зала).

Показателно например беше гласуването на член 22, където НСО иска разширяване на правомощията да охранява по своя преценка хора извън ясно упоменатите в закона - които са 48 на брой в момента. Това може да става със свикването на специална комисия от НСО, ДАНС и МВР, която да реши дали човекът е свързан с националната сигурност и посегателството срещу него би "подровило, отслабило или създало затруднения на властта". Предложението липсваше в първоначалния вариант, но между първо и второ четене бе вкаран от депутати от ГЕРБ, начело с с шефа на ресорната комисия Димитър Лазаров. Атанасов предложи това да става, само ако даденият човек не може да си позволи такава охрана, но това беше отхвърлено, а членът беше приет с гласовете на ГЕРБ, ДПС и АБВ.