Приказка за созополската лисица

Пише го на много места, но ако не сте разбрали, името на местността Алепу - лагуната между вилните селища Дюни и "Свети Тома" (кацнали върху красивите носове Агалина и Хумата), идва от гръцки и в буквален превод означава лисица. Плажът там е известен от финалната песен от "Оркестър без име" и всички го знаят като Шофьорския. Тази седмица живописният път между плажа и блатото попадна в полезрението на медиите, след като дългогодишният кмет на община Созопол Панайот Рейзи реши да го затвори. Продължилите няколко дни емоции приключиха, след като премиерът Бойко Борисов, по силата на някакви неписани правила за държавно управление, разпореди бариерата да бъде вдигната. "За мен темата е приключила, гледаме напред", каза кметът на града, без да даде логично обяснение какво е наложило тази мярка. Първо обяви, че е, за да защити местността от нелегално къмпингуване, после - за да противодейства на вероятните пътни инциденти, които могат да се случат заради лошото състояние на пътната мрежа. Този скандал извади на преден план Рейзи, както от време на време се случва в последните години, но е разбираемо защо той иска да потъне бързо в тишина. Защото публичност не му трябва - той се е засилил с всичка сила към трети мандат, а зад него за втори път ще застане управляващата партия ГЕРБ.

Случаят с Алепу е показателен. Близо 15 годишното присъствие на Рейзи във властта е белязано от серия скандали, от които той винаги се измъква чист. Профилът на петдесетгодишния созополчанин до голяма степен обобщава типичния образ на български феодален кмет в малка община с много естествен ресурс.

Леви, десни, все напред

Срещаме се с Панайот Рейзи в обширния му кабинет на първия етаж в сградата на общината в Созопол. Зад гърба му има портрет на Левски, а ръцете на кмета са окичени с ланци и пръстени. Един от тях, с черен камък, е с масонски символи - пергел и ъгъл. На въпрос дали пръстенът е масонски, той отговаря лаконично: "Обичам да нося всякакви пръстени." Според правилата на тайното общество всеки негов член сам решава дали да разкрие членството си. От източници знаем, че Рейзи е член на Сливенската ложа.

Преди да влезе в политиката в края на 90-те, Панайот Рейзи се занимава с бизнес, като влиза в управлението на един приватизационен фонд и държавното към онзи момент дружество "Хелио тур-с", което държи къмпингите около Созопол. Рейзи е минал "училището" на Магурата в София, където стопанисвал заведение. Той живее в столицата над 15 години, като в края на 90-те влиза в политиката. Това става благодарение на зам.-председателя на БСП Красимир Премянов, който е роден в Бургас.

"Краси Премянов ми е приятел. Аз не мога да се отрека от приятелите ми. Живял съм 16 години в София, почти всички политици, които сега са на сцената, под една или друга форма ги познавам. За мен Краси Премянов беше един от лидерите на социалистическата партия и когато съм коментирал с него, като реших да навлизам, ако може да се каже, че това е политика, наистина направих консултации с него, да ми даде човек да ми помага. Аз се занимавах тогава с бизнес. Изобщо бях далеч от тая политика. Познавах се и с други хора, които се занимават с политика. Това е. Иначе аз съм  изцяло дясно скроен човек, който винаги е искал демокрацията да се развива. И в моя политически живот е имало един опонент и това е БСП. Това е истината. Най-големите шамари съм ги ял от тази партия", разказва цветисто Рейзи. Според активист на БСП от Созопол истината е малко по-различна: "Той беше представен на актива ни и тогава той каза, че е млад ляв човек."

Ляв или десен всъщност няма значение. "Първият човек, който като партия влезе в моя живот, това беше "Гергьовден". Тогава имаше двама общински съветници от тази партия и един заместник-кмет. Аз бях тогава заместник-кмет, но се явих чисто независим кандидат, без партия. Бях си аз", ще разкаже Рейзи за влизането си в местната власт през 1999 г. Единадесет години по-късно лидерът на "Гергьовден" Любен Дилов-син ще каже по адрес на някогашния си симпатизант: "Приятелю Рейзи, не всичко е пари!" Какво се крие зад това послание, созополският кмет отрича да знае.

На следващите избори през 2003 г. той преминава към новосъздадената партия на Стефан Софиянски Съюз на свободните демократи (ССД), от която става председател на общинския съвет. "Ако забележите, през всичките години никога не съм прескочил бариерата да  мина от другата страна. Винаги съм бил в дясното пространство и затова съм си позволявал, не че съм си позволявал, чисто и просто партиите във времето приключваха. Аз напуснах ССД, когато Стефан Софиянски напусна ССД", разказва Рейзи.

Следва първият му мандат като кмет - 2007-2011, за който е подкрепен от коалиция ФАР (Съюзът на свободните демократи, Социалдемократическата партия, партия, "Радикали" и свързваната с "Химимпорт" "Движение Нашият град"). 

На следващите избори той получава изненадваща подкрепа - от управляващата партия ГЕРБ.  Това става буквално в последния момент, защото като сигурен кандидат на партията е считан тогавашният областен управител на Бургас Коста Гребенаров, който също е от Созопол. На изборите през 2011 той се "състезава" с досегашната кметица - Веска Караманова, като предизборната кампания е изпълнена с напрежение - яки момчета обикалят околните села, които са основният резервоар на гласове. Между кандидатите има разменени обвинения буквално за сплашване на избиратели.

Панайот Рейзи постига най-трудното - да вземе властта от предишния кмет, защото след това е лесно. Веднъж влязъл в общината, той получава достъп до друг избирателен ресурс - общинските служители. Бивш общински съветник разказва: "Преди служителите в общината бяха малко над 200, но при Рейзи минаха 500. Умножете това по три или по четири - техните семейства. Това са избиратели. Този модел работи навсякъде, не е негова запазена марка." При 5700 души регистрирано население, това е около половината електорат, който е пряко или косвено зависим от Рейзи.

Една пречиствателна станция, малко море и други поръчки

Големият залог от първия мандат на Рейзи е проектът за пречиствателната станция на града. Откакто Панайот Рейзи управлява, Созопол е получил над 81 млн. лв. по европейски проекти, което го поставя на 37 от всички (над 6000) бенефициенти по европейски програми и на 21 място от всички общини в България. Най-големият от тези проекти е именно първият етап на водния цикъл на общината. Общата му стойност е 91 млн. лв. - 58 идват от европейските фондове, 15 от национално съфинансиране, а 16 е отпуснала държавата преди цели 11 години. "Проектът, както беше обединен, беше много голям, минаваше 100 млн. лв., което налагаше нотификация в Брюксел", разказва източник от община Созопол и пояснява, че това е наложило той да бъде разделен на етапи.

Според доклад на Сметната палата от началото на проекта, той е един от най-скъпите в държавата на глава от населението. "Надутите" цени са запазена марка за общината. В друг доклад на Сметната палата - от 2012 г. се констатира, че "проектът за ВиК мрежата в Равадиново е най-скъпият в държавата, като при изискване относителната капиталоемкост за населените места до 1000 души да не е повече от 300 лв. на човек за Равадиново той е шест пъти повече - 1854 лв./ч." Рейзи вдига рамене: "Не знам дали е от най-скъпите. Не стигнаха парите. Много ни е трудно в момента, но трябва да го завършим и да го пуснем. И да го разплатим. Това е истината. Засега успяваме да се справим. Какво значи скъп? Един проект, който 30 години не са могли да го направят, скъп, евтин, трябва да го направим. Ако искаме туризъм и чисто море, необходимостта от пречиствателна станция крещи. Всички морски градове имат, само Созопол няма, така че…"

Граждани от Созопол разказват, че при обилни дъждове канализацията не  издържа и "избива". Пътят между пречиствателната станция, която се намира на разклона от главния път Бургас - Царево и града, е преасфалтиран няколко пъти и в момента е на бабуни. В едно свое интервю созополският кмет дава странно обяснение: "Нарочно го оставихме на вълни, за да не заспиват. Защото, като идват колите от София, водачите им са уморени. В този участък слънцето им пече на софиянци направо в очите, заспиват и стават катастрофи. Затова го оставихме леко да вибрира."

Една от фирмите, изпълнител на проекта, е "Техно енерджи" на бизнесмените Димитър Хрусафов и Хюсеин Кулов - брат на бившия зам.-министър от ДПС Фатме Илияз, която беше и в бургаските листи на партията на последните избори. Групата фирми около "Техно енерджи" са изпълнители на поръчки за около 5 млн. лв., възложени от Панайот Рейзи. "Значи, искам да ви кажа, при нас всичко е ясно, точно и прозрачно. Всеки си участва, който си спечели. Нямаме никакви такива  определени условия към определени и така нататък. Виждате, водния цикъл съм го дал на пет-шест фирми. Не съм го дал само на една. Дадох го, за да не съм зависим от една фирма, а и да има повече работа за повече фирми. Аз така разсъждавам и затова така съм го направил", коментира Рейзи.

Противно на думите на Рейзи, с обществените поръчки в общината проблем има. През 2012 г. Агенцията за държавна финансова инспекция влиза в общината и издава половин дузина наказателни постановления заради нарушения. Почти всички те са отменени от съда не защото няма нарушение, а защото е сбъркано правното основание, на което са издадени. "Имаха някакви символични актове",  коментира лаконично Рейзи.

Ако ви трябва добър пример от управлението на Панайот Рейзи, вземете казуса с провлака при пристанището на града. През 2009 г. фирмата "Е енд К" прави искане за приемане и одобряване на проект на плана за регулация и застрояване на провлака, в който е съсобственик с общината. Общинският съвет приема подробния устройствен план, а малко след това се извършва делба, като част от имота е прехвърлен на дружеството "Марина Созопол". Малката подробност в тези сделки е, че в тях влиза изключителна държавна собственост - 695 кв.м морска площ. С други думи, общината е продала част от морето. Действията й са атакувани пред съда, който ги отменя.  "Не мога да си спомня. Там имахме проблеми, защото имахме градоустройствен план и областният управител атакува там. Нещата обаче се случват полека лека."

Плаж с много интереси

За Панайот Рейзи казусът със затворения път на Алепу е приключен. Но предвид любопитното му минало е нормално да се питаме какво ли готви бъдещият му мандат за това място. "Няколко пъти ме питаха и на вас ви казвам - там строителство няма да има. Никога не съм мислил да затворя пътя с цел строителство. Ама искам това, което ви го казвам, да го запишете във вестника, не да си измисляте, каквото вие си прецените", коментира созополският кмет.

Една от версиите е, че затварянето на пътя ползва собственика на комплекса "Дюни" Людмил Стойков, който е в добри отношения с Рейзи. "Каква му е ползата? Какво, да не му минават колите. В момента, в който беше затворен тоя път, кой българин спазва знаците? Никой. Всички щяха да се опитват да заобикалят, да правят щури маневри, едно завиване. На Люси Стойков трафикът му е намален поне със 70 %, не виждам защо", отговаря созополският кмет.

През седмицата "Биволъ" разкри, че в единия край на плажа, под комплекса "Свети Тома" има проект на дружеството "Алепу вилидж", което до 2008 г. е бил съвместен проект с общината, но по предложение на кмета дяловете са били продадени на фирмата, чийто краен собственик са офшорни фирми. "Там нещата се развиваха 2008 г., настъпи кризата, хората прекратиха  всякакви дейности. Така че пак ви казвам, кое какво пише. Проектът "Алепу вилидж" няма нищо общо със затварянето на отсечката. Той е извън отсечката. Под никаква форма не му помагаме на проекта. Търсите под вола теле", отхвърля и това обяснение Панайот Рейзи.

Само преди два месеца в района се сключва друга мащабна имотна сделка -  фирмата "Куш инвест", която е на близкия до Рейзи бизнесмен Неджет Куш, купува близо 150 декара земеделска земя, която е от другата страна на блатото. "Аз не съм запознат с техните намерения. Но в зоната на блатото Алепу няма  да бъде разрешено никакво строителство. Не съм разговарял с тях каква е идеята им, но лично аз мисля, ако са го купили да строят, много са сбъркали. Не са се консултирали с мен, наистина близки сме, приятели сме, но не сме коментирали какво е намерението. В тази зона няма да има никакво строителство, докато аз съм кмет", обещава Рейзи.

Източник на "Капитал" казва, че допреди няколко години Рейзи не е бил точно на това мнение и е коментирал, че сервитутът на пътя покрай Алепу може да бъде използван за "леко" строителство. Днес, кметът категорично отрича подобни намерения: "Моята идея беше да я затворим тази зона, като запазим екологичната среда в зоната. Не съм съгласен. Онзи ден на интервю един еколог ми казва - ама, тука вие забранявате достъпа на хора. Ти еколог за животни ли си или еколог за хора?" И после натъртва: "Няколко пъти ме питаха и на вас ви казвам - там строителство няма да има.  Никога не съм мислил да затворя пътя с цел строителство."

Има причина това място да буди интерес. Районът около Алепу, а преди него този на Агалина, са последните "зелени" и незастроени места в района. "Те събуждат интерес и непрекъснато някой търси начин да ги реализира. Кризата замрази подобни интереси, но през последно време интересите се възраждат. Тяхното реализиране обаче е невъзможно без кмета", коментира източник на "Капитал", доскоро заемал пост в местната власт.

Негативната селекция

По време на престоя си във властта Панайот Рейзи е извършил над 60 разпоредителни сделки с имоти - купува близо 400 декара земеделски земи, както и терени в града. Освен това той има част от вила в Боровец. "През 2009-2010 г.  имах направени три физически ревизии, така че изобщо не ме притеснява нищо. Ако някъде имам имоти, те са земеделски. Изобщо не ме притеснява друго", коментира Рейзи.