България е първа по брой прокурори на глава от населението

Данните показват също, че броят на съдиите и прокурорите е почти равен. Това явление се наблюдава в малко други държави. Докато прокурорите и следователите в България се занимават с наказателни и административни производства, съдиите, разбира се, участват и в гражданските. За това значително увеличилият се брой на прокурорите спрямо данните от 2006-2010 не е логична тенденция.

Друга графика от доклада показва, че щабът на прокурорите в България е нараснал с осем на 100 хил. души в сравнение с 2010г. По данни на прокуратурата, от 2013г. магистратите са 2341 броя, а натовареността на един прокурор от териториалните прокуратури е средно по 215.04 преписки, 195.6 досъдебни производства (от които по 12.9 дела от особен обществен интерес, 43.6 прекратени по давност досъдебни производства, 523.5 спрени производства от предходни години), и 134.6 участия в съдебни заседания.

Данните показват например, че Софийска градска прокуратура, която има най-голям щат, има по-малка от средната за окръжните прокуратури натовареност. Тя обаче е с висок показател на броя участия в дела на прокурор, макар и не най-голям за страната. За Софийска районна прокуратура данните са подобни – малко над средната обща натовареност, и отново в голяма част свързана с участие в съдебни дела. Най-натоварени са някои малки районни прокуратури като Белоградчик, Елхово и Кнежа.

В доклада си за 2014г. от прокуратурата отчитат леко повишена разкриваемост, както и малък ръст в решените спрямо наблюдаваните преписки. Увеличение има и на броя откази да се образува досъдебно производство, а броят на спрените производства запазва значителния си брой. В същото време нашумяха няколко случая, в които прокуратурата извършваше непривични дейности, като например да следи дали 50% от всеки плаж се ползва свободно.

Натоварването на българската прокуратура е по-скоро по средата на таблицата, в сравнение с държавите в Европа. По брой получени от прокуратурата случаи на 100 000 души страната ни е дори под средното равнище (при изследвани европейски държави от и извън Европейския съюз).