ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
5анцлерката на Германия Ангела Меркел не беше успяла да си отдъхне след отдалечаването на еврокалипсиса, когато я връхлетя нова буря - този път вътрешнополитическа. Миналия вторник правосъдният министър Хайко Маас инициира отстраняването на главния прокурор Харалд Ранге. Казусът наглед касае разследване за държавна измяна, а всъщност опира до фундаментални въпроси на демокрацията като това кой кого и как контролира.
Двойни стандарти
В две последователни публикации през февруари и април сайтът за онлайн права Netzpolitik.org твърди, че германската Служба за защита на конституцията (BfV), или контраразузнаването, сформира отдел, който ще следи социалните мрежи в страната. Твърдението не е ново, защото големите вестници са го разпространили година по-рано. Различното сега е, че авторът Андре Майстер цитира засекретен документ на BfV.
Ръководителят на службата Ханс-Георг Маасен сезира през май прокуратурата, че публикациите поставят на риск националната сигурност и затова представляват "държавна измяна". "Налагаше се да предприемем правни мерки срещу публикуването на секретни документи от BfV, за да се гарантира възможността на агенцията ни да се противопоставя занапред на екстремисти и терористи", ще каже по-късно в своя защита пред в. Bild am Zontag Маасен.
Оглавяваната от Ранге институция започва разследване срещу Майстер, основателя на сайта Маркус Бекедал и неизвестния им източник в BfV. Напрежението расте няколко месеца. Журналисти, правозащитници и политически опоненти поставят случая наравно с тези на Джулиан Асандж, Челси Манинг, Арон Шварц и Едуард Сноудън. Трупат се обвинения към правосъдното министерство и прокуратурата. Най-голямото е по повод започнато от Ранге през юни разследване по подслушването на Меркел от Националната агенция по сигурност на САЩ, което прокурорът сам прекрати малко по-късно "по липса на доказателства". Той е обвинен в прилагане на двойни стандарти.
Междувременно "нещата отидоха твърде далеч, за да ги спрем", казва Маасен. В последните дни на юли Меркел и министър Маас се дистанцират от разследването. Макар да представя заключение на независим експерт, според което част от изнесените документи са държавна тайна, Ранге получава нареждане на 31 юли от Маас да прекрати разследването. Прокурорът се подчинява, но обвинява Берлин в политически натиск.
"Конституцията защитава както свободата на словото, така и независимостта на съда", посочва Ранге миналия вторник. "Да упражняваш влияние над разследване, защото евентуалният му изход може да не е политически изгоден, е недопустима намеса в независимостта на правораздаването", допълва той.
Няколко часа по-късно министър Маас коментира думите на Ранге "като непонятни и неприемливи".
Министърът уведомява на мига прокурора, че "доверието ми в неговото ръководство е трайно нарушено". "След съгласуване с канцлерството днес ще поискам от федералния президент да задейства предсрочното му пенсиониране". За титуляр на институцията в Карлсруе е предложен прокурорът на Мюнхен Петер Франк. Процедурата е проста - главният прокурор се отстранява от длъжност, както се и избира - с президентски указ по предложение на правосъдния министър и след консултация с Бундесрата, или горната камара на федералния парламент.
Първото е, че Берлин познава прекрасно историята и е наясно с бурната реакция на обществото към всеки намек за ограничаване свободата на словото. Последният път, когато федералната република разследва журналисти за държавна измяна, е от 1962 г. Тогава министърът на отбраната Франц-Йозеф Щраус сезира прокуратурата за "държавна измяна" от сп. Spiegel, което е разкрило подробности от учение на НАТО. Младият тогава помощник-прокурор Зигфрид Бубак предявява тежкото обвинение срещу изданието.
Отзвукът на аферата е огромен. Петиции, стачки и политически движения блокират правителството на Конрад Аденауер. Журналисти от конкурентни медии приютяват колегите си от Spiegel, докато изданието е спряно. Кризата допринася за политическия залез на Конрад Аденауер година по-късно, както и за признанието на Щраус, че е лъгал в парламента. В дългосрочен план довежда до решение на конституционния съд от 1966 г., поставило основите за свободата на медиите в Германия.
"Държавата е длъжна навсякъде в своята правна система, където някоя от нормите засяга пресата, да се съобразява с презумпцията за нейната свобода", се казва в решението. То определя медиите като онзи посредник, който е жизненонеобходим на гражданина, за да взима той политически решения. Гражданинът от своя страна "следва да познава, но и да съпоставя различните мнения" в публичното пространство. В този процес на държавата е отредена единствено грижата да не се допускат "монополи на мнения".
За страната, която само 20 години по-рано е налагала "монопола на мнения" с унищожителни резултати, а почти всички участници в аферата "Шпигел" са били членове на националсоциалистическата партия на Хитлер или бойци по фронтовете на Втората световна война, постановяването на свободата на словото и плурализма за основен принцип е равнозначно на катарзис. Пречистването и отърсването от миналото не става отведнъж и безболезнено. Така например през 1977 г. Зигфрид Бубак, вече главен прокурор на Германия, е застрелян от левите екстремисти от "Фракция червена армия".
Въпреки това урокът от 1962 г. е научен и Германия е постигнала консенсус - гражданите, доколкото действат в рамките на закона, стоят над политиците и волята им, която не се спуска отгоре, а е изградена в резултат на обществен дебат с посредничество на плуралистични медии, представлява "държавен интерес". Това например означава, ако някой политик бъде изобличен в морално укорими действия, той е длъжен да се подчини на волята на суверена и да отстъпи от сцената.
Този принцип действа безотказно, като само в последните години разкрития в пресата прекратиха кариерата на военния министър Карл-Теодор цу Гутенберг и дори на президента Кристиян Вулф.
Поне така беше до миналата седмица, когато дебатът отпреди половин век откри, че е време да преразгледа както понятията си, така и целите си. Накратко той трябва да разреши следното: морално ли е държавата да шпионира гражданите си, законно ли е журналисти да го разгласяват, конституционно ли е съд да запушва устите им и редно ли е политици да го предотвратяват. Именно част от този по-голям и предстоящ дебат е и постъпката на министър Маас.
Колкото до Меркел, чрез заявление на своята говорителка от понеделник тя показа, че пред избора да защити класифицирана информация или да подкрепи свободата на словото предпочита второто.
Биляна Гяурова Вегертседер: Разликите между тук и там е контролът и отчетността
Директорът на Българския институт за правни политики коментира казуса пред "Капитал":В Германия федералната прокуратура е част от изпълнителната власт. Главният прокурор както и останалите прокурори към Върховния съд на ФРГ се назначават от президента по предложение на министъра на правосъдието (за предложенията си той трябва да е получил предварително съгласието на Бундесрата). Федералните прокурори са държавни служители, които са назначени "до живот". За тях важат всички права и задължения, каквито и за останалите федерални държавни служители. Особеното по отношение на главния прокурор е, че по закон той е "политически служител". Това означава, че той трябва да изпълнява своите задължение в сългасие с наказателната политика и целите в тази област, които си е поставило съответното правителство. Главният прокурор може да бъде предсрочно пенсиониран по всяко време и без детайлна мотивация. Главният прокурор не е част от съдебната власт. От организационна гледна точка, той е част от изпълнителната власт. Като такъв той се намира под надзора на министъра на правосъдието, който носи политическата отговорност пред парламента за дейността на федералната прокуратура на Германия. Следва да се отбележи, че както Главният прокурор, така и останалите прокурори, по отношение на своите действия, са независими от съда.
Въпрос: Изглежда всичко в Германия се случи много бързо и безпроблемно. Толкова опасни ли се смятат действията на прокурора, че да доведат до отстраняване?
Не се знае със сигурност кога са започнали разследванията по този казус, но той попадна през май в публичното пространство в Германия. Тогава Агенцията за защита на Конституцията (която отговаря за вътрешната сигурност на страната) съобщава, че има изтичане на информация, която може да бъде квалифицирана като държавна тайна. Прокуратурата започва разследване срещу неизвестен извършител, което обаче бързо бива преобразуване в разследване срещу двама журналисти от електронна медия. В случая не става въпрос за опасност, а по-скоро за липса на съгласуване и координация между главния прокурор и изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието. Квалифициране на престъплението като "държавна измяна" също се оценява като прибързано и недобре анализирано. Към това трябва да се прибави и изявлението на самия главен прокурор, който неколкократно каза, че действията на министъра на правосъдието представляват "недопустима намеса в независимостта на съдебната власт". От политическа гледна точка, това изказване беше оценено като некоректно, тъй като прокуратурата е част от изпълнителната власт.
Трябва да се отбележи, обаче, че цялата ситуация има сериозен политически оттенък, защото става в момент, когато в широката коалиция има напрежение. То идва от много различните позиции по отношение на огромния поток бежанци, които прииждат към Германия и нарастващото недоволство от конкретни прослойки на немското общество срещу този процес. Коалицията се нуждае от стабилност и за това действията на министъра на правосъдието Маас (който е от социалистическата партия), съгласувани предварително с канцлера Меркел, са силен сигнал в тази посока.
- Толкова голям ли е консенсусът в обществото там и силно общественото мнение, за да има този резултат?
През последните 1-2 години немското общество беше сериозно разтърсено от скандалите, свързани с подслушвания на висши държавни служители, включително и на г-жа Меркел. Всичко това изостри много чувствителността на гражданите и особено на медии и журналисти. В Германия, пресата е изключително силна, особено критична към управляващите и следи много зорко и отблизо поведението на политици и особено на тези, които в момента управляват. Сегашният случай върна отново спомените за "аферата Шпигел" отпреди 53 години, когато журналисти от авторитетното списание Шпигел бяха арестувани и под опасност да бъдат подведени под отговорност за държавна измяна. И всичко това заради остро критична статия свързана с начина, по който се осъществява наказателното преследване. От тогава в Германия има силно развита култура на защита независимостта на медиите и нетърпимост към всеки опит тази свобода да бъде потисната.
- Паралел с България или паралелни реалности?
Паралел може да бъде направен дотолкова, доколкото структурата на немската прокуратура е йерархична и от монократичен тип. Това означава, че главният прокурор е ръководител, който стои на върха на пирамидата и всичко останали федерални прокурори действат като негови представители. Освен това, както в България, така и в Германия прокуратурата следва да осъществява и прокарва държавната наказателна политика. В България обаче ставаме свидетели на прокарване на една силова наказателна политика, която е насочена не към защита на обществените интереси и спазване на основните човешки права, а по-скоро към обслужване на частни интереси и игнориране на права. Най-съществената разлика между двете прокуратури е свързана с контрола и отчетността. В България те липсват по отношение на главния прокурор и този факт притеснява и повдига въпроси свързани с намирането на правилния баланс между трите власти и тяхното взаимно възпиране. Към момента, няма власт, която да може да възпре главния прокурор.
3 коментара
Главният прокурор на Република България, който е съвсем пряко и неприкрито управляван от перача на Доган - Пеевски и когото Бойко Борисов (и дясната мъ ръка Цецо Голямото Ухо наложиха много енергично и ултимативно на този пост на времето) ТЕГЛИ БЪЛГАРИЯ КАТО ВОДЕНИЧЕН КАМЪК НАДОЛУ И ОСТАВАНЕТО МУ НА ТОЗИ ПОСТ Е ГИБЕЛНО НА БЪЛГАРИЯ!
Дори и да приемем, че всичко, което направи досега са само и просто "гешки", както той твърди например при КТБ, или незаконните подслушвания (когато Роман Василев например му поднесъл изцяло лъжлива обосновка, а той пък взел че я разписал без да я прочете, И ВИНОВНИ И НАКАЗАНИ ОТНОВО НЯМА...!), или както се бе объркал да впише при копупка на недвижим имот с жена му много силно занижена цена на имота, ощетявайки държавата и общината... ТО ТЕЗИ ГРЕШКИ СТАНАХА ТВЪРДЕ МНОГО, ЗА ДА ОСТАНЕ НА ТОЗИ ПОСТ, А ДА НЕ ГОВОРИМ КАК ТОЛКОВА "СБЪРКАН" ЧОВЕК МОЖЕ ДА ДАВА АКЪЛ И ЗА ... ЗАКОНИ И СЪДЕБНАТА РЕФОРМА НА ДЕПУТАТИТЕ, на всичкото отгоре и това изобщои не му е работа, а неговата разбота епълен провал по всеобща оценка в и извън България!
Цацаров трябва най-сетна да разбере нещо много просто - не може един човек сам да оценява обективно и справедливо работата си, ДРУГИ Я ОЦЕНЯВАТ, ТЕЗИ, ЗА КОИТО РАБОТИ!
Над 90% от българите, 96% оценяват работата му като провал, категоричен провал, защото ... Е!
Такава е оценката и на ЕС!
Тогава какво чака още Цацаров та не со подава оставката, и защо поне един път не постави държавните интереси и тези на съдебната система и прокуратуратса над личните или нечии други - скрити и нелегитимни?
"Най-съществената разлика между двете прокуратури е свързана с контрола и отчетността. В България те липсват по отношение на главния прокурор и този факт притеснява и повдига въпроси свързани с намирането на правилния баланс между трите власти и тяхното взаимно възпиране. Към момента, няма власт, която да може да възпре главния прокурор."
Любопитно е, че у нас често се говори за "независимост на съдебната власт". Вероятно като реакция спрямо състоянието отпреди 1989 г., когато такава независимост липсваше. А може би наистина "правилния баланс между трите власти" - при който да има взаимно възпиране и отчетност във всяка една от тях, да е подходящ и за нашата ситуация.
Светът не започва и не свършва с нас. В предишните коментари веднага се прави паралел с нашата действителност. А казусът Ранге и netzpolitik.org е много интересен и показателен сам по себе си. Ранге беше отстранен, защото се възпротиви против намесата в дейността му - възлагането на експертиза, дали публикуваните документи са държавна тайна. Експертизата отговори с ДА. Интересно е съдържанието на тези документи:да се изгради отдел за оценка на големи масиви от данни, събирани от социалните мрежи и да се установяват взаимовръзките между личностите. Ето, това е - за моите представи взривоопасното е не ДАЛИ информацията е държавна тайна, а ЩО ЗА ИНФОРМАЦИЯ представлява държавна тайна. Това за съжаление не биде доведено до край. А че разследванията срещу журналистите на netzpolitik.org са абсурдни, си беше ясно от самото начало. Сайтът е изключително популярен, радва се на много последователи, а сега след шума, вдигнат около него - в пъти повече, което мен лично особено ме радва!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.