Какво се крие зад ръста в икономиката
Вместо да се правят реформи в ключови системи и да се привличат инвестиции, правителството се е фокусирало в усвояването на европейските фондове
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Статистиката за третото тримесечие поднесе приятна изненада - брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с невижданите от седем години 2.9%. Това е наистина добра новина, тъй като единствено икономическият растеж е в състояние да създава работни места и да повиши жизнения стандарт в страната. За съжаление обаче последните данни на НСИ потвърдиха тревожната тенденция, че покачването зависи почти изцяло от държавата. Правителството инвестира, потребява и преразпределя вместо реалния бизнес. Това поставя под въпрос устойчивостта на този растеж, който по оценки на повечето международни институции ще започне да отслабва заради невъзможността на правителството да го поддържа дълго време.
Тревожни констатации за българската икономика има и в последния доклад на Световната банка, посветен на възможността за устойчиво развитие. Там ясно е посочено, че стопанската система има потенциал за по-бързо развитие, но то не може да e свързано единствено с усвояването на европейските фондове и държавните разходи. Като основни проблеми, които трябва да бъдат решени бързо, експертите на СБ посочват неработещите институции, неефективната съдебна система, ниската производителност на труда и неефективното изразходване на публичните средства. Все въпроси, които ръстът на БВП може да "замете" под килима, но само за малко.
Икономика на "допинг"
От данните за БВП се вижда, че от началото на годината "държавните" компоненти - потребление на правителството, инвестициите и данъчните приходи, всъщност движат икономиката. В същото време частната инициатива - внос и износ, има по-малко положително влияние, а потреблението на домакинствата дори намалява. Данните от макроикономическия модел за оценка на въздействието на инвестициите, реализирани със средства от ЕС SIBILA, показват, че нетният ефект от прилагането на СКФ върху българската икономика е положителен - реалният БВП е с 10.1% по-висок за периода 2010 - 2015 г., отколкото в сценарий, в който България не е разполагала с еврофондовете.
Според вицепремиера Томислав Дончев съществува известна "митология" около еврофондовете. "Например, че внасяме повече средства, отколкото получаваме. Или че реалният сектор е толкова зле, че държавата ни живее единствено и само от еврофондовете", каза Дончев. Той обаче потвърждава, че близо 80% от публичните инвестиции се правят с пари от Брюксел.
Рискове
Необходимостта от тези средства е безспорна. Световната банка дори препоръчва усвояването да се ускори през новия програмен период. В свой анализ Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), обаче посочва, че тези средства са превърнати в своеобразен култ. Усилията на цялата администрация са насочени там, докато в други изключително важни сфери реформите, които биха имали много по-значим ефект върху развитието на страната в дългосрочен план, на практика са спрени, тъй като не носят директни позитиви.
При анализ на растежа на брутния вътрешен продукт преди и след кризата от 2009 г. се вижда ясно разликата между държавно и частно задвижваната икономика. Статистиката на Световната банка показва, че между 2000 и 2008 г. реалният ръст на БВП в България е средно 6.6% на година. За този период покупателната способност на населението се повишава от 29 на 45% от средното за Европейския съюз ниво. Заетите се увеличават с около 600 хил. души, а населението в крайна бедност е намаляло с 1.7 млн. души. Според СБ тези резултати са постигнати благодарение на извършените структурни реформи след няколкото преживени кризи от 90-те години.
След 2009 г. обаче ситуацията се промени коренно заради глобалната криза, която засегна силно държавите от Европейския съюз - основни търговски партньори на България. В рамките на четири години пазарът на труда се сви с 400 хил. работни места, безработицата се удвои до близо 13%, делът на хората в риск от бедност достигна 48%, а на крайно бедните достигна 18.5%. През 2013 г. пазарът на труда се стабилизира, а на следващата година бе регистрирано първото покачване на заетостта. Като цяло обаче нивото отпреди кризата все още остава далеч.
Двата периода се характеризират с коренна промяна на икономическия модел. В първия случай растежът се генерираше основно от чуждестранните инвестиции, потреблението на домакинствата и износа. След началото на кризата и секването на чуждия капитал държавата се превърна в основен инвеститор и потребител благодарение на европейските фондове. От данните на БНБ за преките инвестиции се вижда, че през 2007 и 2008 г. в страната са влезли чужди капитали на стойност около 31 млрд. лв. - с 30% повече, отколкото за следващите пет години. За тези две години икономическият растеж достига 8%, а влиянието на европейските фондове и на държавните инвестиции като цяло е нищожно (тогава усвояването дори не беше започнало).
Всъщност и в периода на икономически проблеми чуждите инвестиции продължават да са над два пъти повече като стойностен обем, отколкото изплатените европейски средства. Дори през 2015 г., когато ще е пикът в усвояване на европейски пари, те пак ще са по-малко, отколкото са преките инвестиции. Въпреки това по-голямата част от икономическия растеж се дължи на парите по оперативните програми, защото те нарастват, докато чуждите инвестиции стоят на приблизително едно и също ниво. Данните за растежа на икономиката след 2009 г. обаче показват, че въпреки позитивното влияние на европейските пари годишният растеж в най-добрите случаи достига 2%, а често е около нулата, т.е. без тях бихме потънали и те "скриват" доста от лошите влияния в икономиката.
Еврофондовете се оказват и пряк риск за бюджета. "Европейските средства наистина са инвестиции, но през последните години те са причината за голяма част от дефицита", коментира Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Според него опитите на всяка цена да се усвоят парите в крайна сметка водят до проблеми. Такъв беше случаят през тази година. Заради европейски проекти, които може да се наложи България да покрива самостоятелно - било заради корекции, било заради несправяне навреме, било за дофинансиране - правителството отдели допълнително 500 млн. лв. с актуализацията, което повиши бюджетния дефицит до 3.3% от БВП.
Грешни приоритети
Това, което всички сравнения по-горе показват, е, че може би последните няколко години на европейските фондове се отделя повече внимание, отколкото те заслужават от гледна точка на тяхната роля за бюджета, за входящите външни капитали и за икономиката като цяло. Според Десислава Николова в мобилизацията на администрацията за усвояването на заделените за България средства няма нищо лошо. Това, което обаче се забелязва паралелно с ударното усвояване, е забавяне, замразяване или просто отказ от реформи в редица сфери, които имат далеч по-голямо значение за бъдещото развитие на икономиката на страната - съдебна система, публични разходи, образование, пенсионна система, здравеопазване.
Европейските пари скриват и факта, че по една от ключовите препоръки на Световната банка – съдебната система, България не напредва. Според Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ), неефективната съдебна система и ниското доверие в нея са едни от най-големите проблеми на икономиката. "Работеща съдебна система значи по-добра среда за правене на бизнес, повече инвестиции, по-ниска безработица. Повишаването на ефективността и доверието в системата означава милиарди външни приходи в икономиката", смята тя. И това не е новина - всички експерти, включително Европейската комисия, го повтарят години наред. Но ако "ремонт не се прави, когато вали" (по Бойко Борисов), тогава може би 2.9% ръст определено не са дъжд и е време да ремонтираме?
7 коментара
На тези от които зависи икономиката,да им бъдат зашити устата!?Да поемат храна от носовете си!?Колкото толкова!Защото средният ешалон на власта пречи на икономиката!?Който и премиер да дойде на власт ще се провали от сложния механизъм на административната власт.Супер корупция и корумпирана съдебна система во главе с чантаджийската полиция и митница!?!?
До коментар [#1] от "Peni Radulov":
Колега, кое от написаните от теб изречения всъщност е въпросително?
Думата "ли" има ЛИ я в речника ти?
А по темата:
[quote#3:"КЛЮЧАРЪ"]13 ное 2015 16:03 До коментар [#2] от "Боби":
Да се радваш на ръста на икономика, крепена на външен дълг и евро-подаяния е меко казано странно.[/quote]
Позволявам си да се самоцитирам за онези умници, които обясняваха преди няколко дни как трябвало да се радваме на "успехите" на Тиквоний и шайката авантаджии около него.
Връзките държава-мафия в Булгаристан са твърде здрави, за да има реформи с дългосрочен замисъл.
Малък ръст благодарение на милиардите от валутния резерв и нови заеми, преляти към няколко банки и фонда за гарантиране на вземанията; задържаните при Орехчо и отпуснати при Боко еврофондове и заемите, с които се крепи бюджета.
Цитат: "За съжаление обаче последните данни на НСИ потвърдиха тревожната тенденция, че покачването зависи почти изцяло от държавата."
Анджък (така ли беше на френски?)! Писах преди под друга статия, че в България през така наречените години на преход така и не можахме да сформираме поне едно истинско дясно правителство! Не се прие добре от форума! Да ме прощават костовистите, но мога с леки извинения да приема неговото за такова през първите една-две години от управлението! След това Ванката се заобиколи и със Славчо Христов, и с Христо Бисеров, и с Данчо Ментата, и Синята идея отиде на кино от 6 до 5!
С ГЕРБ и Бойко Борисов е същото - няма грам дясно! Разликата е, че едно време чакахме от Съветския съюз, а сега - от Европейския съюз! И двата ни приемат за безгласна буква! А на собствени сили и предприемчивост разчитат само като свършат парите в хазната! И най-лесното е нови такси, данъци и налози - преки, косвени и скрити!
Е , добре де , пак махнаджии !
Ами като ги нямаше и еврофондовете !!!
Впрочем, Бойко ли трябва да прави съдебната реформа? Това не е ли независима власт? Защото каквито и промени на всс да се гласуват от парламента, отделните съдии и прокурори не би следвало Бойко да ги шамари, за да вършат работа. Виж едно прочистване на МВР наистина би помогнало и баш правителството трябва да го направи.
Публикувано през m.capital.bg
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.