Сезам, затвори се!

По-притеснителни са данните за просрочените вземания, които растат от от 201 млн. лв. през 2012 г. до 229 млн. лв. към средата на 2015 г. и вероятно ще набъбнат още. Голяма част от тях са публични общински вземания - през 2015 г. това са около 130.5 млн. лв. Те са несъбрани от общините данъци и такси. Няма да чуете от община, че не успява да събира данъците си, но е публична тайна, че много от големите не се справят особено добре с това. БСП в Пловдив например обявиха наскоро, че през миналата година "недоборът" в общината е бил около 14.5 млн. лв.

Преглед на оригинала

Вероятно затова едно от първите неща, които новият стар кмет Иван Тотев направи под тепетата, беше да обяви, че от догодина пада с неизвестен още процент данъкът за превозни средства. Противно на призивите на премиера, че не може голям град с милиарди инвестиции от еврофондове да има ниски данъци, София също не мисли да вдига ставките. "Няма да увеличаваме данъци през 2016 г. От 2012 г. водим кампания за увеличаване на приходите чрез по-висока събираемост", обясни зам.-кметът по финанси на Столичната община Дончо Барбалов. "По разпореждане на кмета готвим целева стратегия за данъците и таксите в общината - трябва да е готова до март, а до юни да я финализираме."

Данъците: ниски, но с дупки

Сравнителна таблица на ставките за недвижими имоти показва, че много големи градове са доста под максималната ставка по закон от 4 промила върху данъчната оценка. София изобщо не е сред най-високите. Това като се има предвид, че данъчните оценки често са занижени спрямо реалната стойност, което свива допълнително обема средства, които една община може да събере. "Факт е, че данъците на много места са под определените със закона тавани. Това е възможност за увеличение на приходите, но не се използва, както и подобряването на събираемостта", казва Надя Данкинова, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ, който отпуска мостово финансиране на много общини.

Преглед на оригинала

Вдигането на данъци е възможна мярка, която обаче е доста ограничена като действие. Първо, защото е валидна само за най-големите и икономически активни градове като София. "Всяко вдигане на данъци във Видин например ти вдига и несъбираемостта", посочва Емил Спасов от сдружението на общините. Това е тънка линия, която мнозина кметове няма да посмеят да минат, независимо че са в началото на мандата си. "Няма да увеличаваме местните данъци и такси в Кюстендил през 2016 г., даже намаляваме патентния данък за регистрация на малки хотели от 220 на 25 лв., защото искаме инвестиции. Добрата инвестиционна среда ще привлече и богати хора, които да инвестират при нас", вярва кметът Петър Паунов. Според него изказването на Борисов е било насочено предимно към столицата.

И втората причина е, че в местните данъци има безкрайно много дупки, които могат и се ползват за облекчение. Споменатата вече данъчна оценка е един такъв механизъм. Вторият са облекченията за автомобили - в бюджета на Варна за 2013 г. например се вижда, че близо 50% от автомобилите ползват различни отстъпки. Вместо да се чуди как да въведе данък за коли от провинцията (идея, която се завъртя тази седмица), ако иска да намали трафика и да печели от градски транспорт и от повечето хора, София спокойно би могла да направи по-скъпа синята и зелената зона за всички коли или да облага по различен начин втори и трети автомобил на едно домакинство.

По-важният данък

Борисов е прав, че много общини могат да направят доста, за да подобрят процента на платеното. Но дори пълната събираемост не е панацея за финансовата ситуация в общините. Габрово например има 95% събираемост, но това не му позволява да планира кой знае какви инвестиции или дори поддръжка на инфраструктурата. Кметът Таня Христова обясни, че в момента обмислят дали да няма промяна в данъчните ставки нагоре, тъй като не са пипани от поне 4-5 години и са доста ниски.

Преглед на оригинала

По-голямото обяснение защо вдигането на местните данъци не е решение се крие не в отчетите, а в логиката на разделение на властите. "Една по-висока събираемост в общините би могла да подпомогне бюджетите им и тя сигурно е ниска в отделни общини. Но това не е дългосрочно решение, защото и при по-висока събираемост структурата на бюджета им ще остане същата, както и досега – с административен характер. Няма как повече събираемост да промени нагласата и местните политики на самите общини", казва Явор Алексиев от Института за пазарни изследвания. Той посочва, че и в момента има общини, които увеличават данъците и таксите. "Ако общините мислеха, че с вдигане на такси могат да си "вържат" бюджета, щяха да го правят, но не го правят", казва Алексиев.

Както той, така и от сдружението на общините и други експерти защитават тезата, че част от данък общ доход трябва да отива в местната власт. Всички са на мнение, че предложението на ГЕРБ, което беше отхвърлено - да се добавят 2% върху 10% плосък данък, не е работещо, защото ще натовари счетоводно бизнеса и хората и ще бъде увеличение на данъчната тежест. Но един работещ вариант би бил 2% от вече събраните 10% да се прехвърлят към общините. "Най-прекият път към финансова децентрализация е чрез ДОД. Най-практично и лесно би било не да се събира от самата община, а да се изплаща както досега и след това да се разпределя към общините на принципа "парите следват личната карта", казва Алексиев. Емил Савов от сдружението на общините също смята, че това е най-работещата и важна форма на финансова независимост, ако изобщо правителството очаква общините да почнат да се справят по-добре с управлението на бюджетите си.

Тя е и доста по-справедлива от сегашното състояние, в което недостигът в един общински бюджет се попълва от кабинета по непрозрачни критерии, а в друг - не. Ако започнат да се превеждат такива средства, а в замяна на това се спре с извънредните решения за раздаване на допълнителни средства, това би бил сериозен напредък. Тук, разбира се, ще изникне въпросът с настоящ и постоянен адрес, но това е разрешим проблем.

Методът на пръчката... и пръчката

Общинската власт има силен мотив да иска подобно нещо. Капиталовата субсидия през годините намалява и вече отдавна е несъществена. Това донякъде се компенсира от европейските пари и държавното съфинансиране, още повече в новия период, когато за всяка община вече има предварително разпределени средства.

Но има и друг сериозен ресурс, който общините трябва да осигуряват. Според списък, предоставен от сдружението на общините, в последните години има над 100 нови дейности, които централната власт е вменила за изпълнение на местната, без да ги подсигури с допълнително финансиране. Те варират от обследване и енергийни паспорти на сградите, през приюти за бездомни животни, до регистър на кладенците. "Отговорностите на общините се покриват през годините все по-малко с допълващата субсидия и те искат именно компенсиране на тези отговорности", уточнява и Данкинова.

Всъщност едно от нещата, които Борисов, изглежда, каза на общините, е, че пари за подобни искания няма да видят. Вместо това ги сплаши, като им обясни, че, от една страна, "ви наблюдаваме със службите, а от другата - Европа". Той е прав в едно: общините правят много финансови грешки, някои от които умишлени. За някои от тях биват коригирани и след това плачат в София, за някои - не (одитите на Сметната палата понякога престояват с години без последствия). Методът на пръчката и моркова обаче работи, когато има морков. Явно това отново ще са европейските фондове.