Дълг: Хълмът, който става планина

Дефицитен натиск

Но нека предположим, че извънредни ситуации няма да има, и приемем, че през следващите три години държавата ще има нужда само от пари, с които да финансира дефицита си и да рефинансира падежиращи стари задължения. Отново е съмнително, че правителството ще успее да се вмести в рамките на планираните 4 млрд. лв. През 2016 г. в рамките само на една година финансовото министерство се надява да свие дефицита с 1.3 процентни пункта (1.2 млрд. лв.). Това е, при положение че тази година имаше намерение дефицитът да бъде консолидиран с 0.7 процентни пункта, а в крайна сметка целите паднаха до 0.4. По време на обсъждането на бюджета за 2016 г. и актуализацията за тази година министър Горанов се опита да убеди депутатите, че целият дефицит, записан в актуализацията, няма да бъде "уплътнен". "Нивото от 3.3% няма да бъде достигнато. В този разчет ние включихме максималните лимити за усвояване на евросредствата. Но по една или друга причина тези нива на усвояване няма да бъдат постигнати", каза Горанов.

Това обаче изглежда малко вероятно. В мотивите към актуализацията е записано, че над 490 млн. лв. са за плащане по европроекти (т.нар. трансфери към сметките на фондовете, свързани с европейските средства - Националния фонд и Държавен фонд "Земеделие"). Оказва се обаче, че 400 млн. лв. от тези средства са заделени за довършване на проекти, за които Брюксел не иска да плати. Тоест парите би трябвало да са изчислени така, че да стигнат точно за плащане на строителните дейности и спестяването им изглежда малко вероятно. Останалите 390 млн. лв. от допълнителните разходи са предназначени за ведомствата, основно за заплати. Тук също изглежда малко вероятно нещо да бъде спестено.

"По-добрите приходи трябва да се използват за ускорено свиване на дефицита. Според мен сигурността и суверенитета на страната минават през независимостта от международни финансови институции." Думите са на финансовия министър, който по време на дебата в бюджетната комисия искаше да убеди депутатите, че прави всичко възможно да ограничи дефицита и съответно дълга. Това обаче изглежда доста неубедително, след като неколкократно през годината министърът заявяваше, че ще настоява всеки лев над планираните приходи през тази година да отива за свиване на "дупката" и съответно намаляване на дълга. В крайна сметка допълнителните 830 млн. лв. от по-добрата събираемост ще отидат за покриване на допълнителни разходи, а не за дефицита.

Затова не е странно, че депутатите от опозицията изразиха недоверие към думите на Горанов. "От 1 януари до 26 октомври финансовият министър заявяваше десетки пъти публично, че актуализация няма да има. Какво се случи в нощта срещу 27 октомври, за да се появи тази актуализация", попита реторично Румен Гечев, депутат от БСП. Съпартиецът му Жельо Бойчев изрази мнение, че обещанията на Горанов да свие рязко дефицита през следващата година и този път са опит да "приспи" депутатите. "Как да ви повярваме, след като не успяхте с 0.5, а сега искате да ни убедите, че ще успеете с 1.3 процентни пункта", попита депутатът.

Партньорите на ГЕРБ в управляващата коалиция определиха бюджета за 2016 г. като бюджет на стабилност и похвалиха министър Горанов, че залага по-стръмно свиване на дефицита. Въпреки това обаче и през следващите три години държавата ще харчи повече, отколкото събира. Ще трупа дефицити и съответно дългове. Лихвите по държавния дълг вече са твърдо над 1 млрд. лв. годишно. Това обаче не е единственото притеснение, свързано с нарастващата задлъжнялост на страната.

Трябва да се отчете, че правителството трупа дългове в относително добри времена. "Когато дългът е малък, лесно се намират заеми. Но се стига до момент - като в случая с Гърция, когато вече никой не иска да отпуска заеми", коментира бившият зам. финансов министър Любомир Дацов пред в. "Сега". Според него България все още е далеч от критичното ниво, но той не изключва възможността да се влезе в дългова спирала, ако правителството продължи да трупа задължения с това темпо. "Когато държавният дълг достигне 35-40% от БВП, вече е в сивата зона, а при 40% вече става все по-трудно и все по-скъпо", добавя финансистът.

Извънредни разходи

Сега обаче да се върнем към настоящето. Освен явния дефицит фискът е заплашен от няколко източника на квазидефицит. Единият е банковата система, на която в средата на 2016 г. й предстои едно от най-големите изпитания – ще бъде подложена на независима оценка на качеството на активите и стрес тестове. А какво ще покаже то и дали ще се наложи капитализация на банки от страна на държавата – ще стане ясно до края на следващата година. Дали ще се наложи държавата да налива пари все още няма как да се каже. Факт е, че системата управлява огромни активи за над 50 млрд. лв. и засега не е ясно каква част от тях са "изхабени", както се оказа с КТБ.

Енергийната система също може в един момент да увисне на врата на държавата, и то в най-скоро време. Според бившия финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов Симеон Дянков "енергийният сектор не може да продължи още една година така и ще трябва да се спасява следващата година с около 2-2.5 млрд. лв.". "Там има огромен дефицит – над 4 милиарда лева. По никакъв начин той не е покрит тази година, миналата година, по-миналата година, а се натрупва. В сравнение с 2012 г. той е вече 2 пъти по-голям", каза той в интервю за bTV.

Този риск може да се окаже, разбира се, надценен. Тази година се очаква НЕК да излезе на минимална печалба за пръв път от 2011 г. насам. Ако няма натиск за намаление на цените, от следващата година оперативният резултат на компанията може да бъде значително подобрен, като тя постепенно започне да изплаща заемите си към Българския енергиен холдинг. С очаквания нов заем от 500 млн. евро, с който НЕК трябва да погаси старите си търговски задължения, общата експозиция на БЕХ към дъщерното му дружество ще достигне близо 2 млрд. лв. Отделно може да се окаже, че всички дружества в БЕХ са на печалба тази година, което да подобри сериозно финансовото състояние на холдинга, а бюджетът ще получи по-осезателен дивидент.

Дори настоящият гуверньор на БНБ Димитър Радев изрази притеснение за проблемите в енергийния сектор. По време на дебата за бюджета той я определи като един от рисковете за фиска през 2016 г. "Рисовете са основно два – натрупването на големи задължения в сектори като енергетика и транспорт. Тези условни проблеми могат да се превърнат в проблем за бюджета", коментира Радев. Вторият риск, който според него отново може да се появи в края на следващата година, са отново министерствата и липсата на оптимизация на разходите при тях.

Ако говорим за финансовата система, Министерството на финансите е заложило доста буфери с бюджета. В закона е записано, че през 2016 г. правителството може да изтегли 5.3 млрд. лв. заем, без да се иска допълнителна ратификация от парламента. Уловката е, че е заложен "таван" на номиналното увеличение на дълга с максимум 2.1 млрд. лв. В този лимит би могъл да влезе само заемът, който ще е необходим за покриване на бюджетния дефицит за годината в размер на 1.8 млрд. лв. Има обаче падежи на стар дълг на стойност 1.3 млрд. лв. И в крайна сметка остават 2.2 млрд. лв. "Остатъкът е евентуалният възможен буфер, ако се наложи да се подкрепят банки с оглед на това, че всички очакваме през първото полугодие да се случи оценката на активите на банките. Бюджетът трябва да е готов за всяка ситуация, ако не искаме да фалира цялата държава", каза председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Отново поглеждайки в Закона за държавния бюджет за 2016 г., се вижда, че ведомството на Владислав Горанов се е подсигурило допълнително срещи евентуални несполуки в банковата система. Това подсигуряване е стъпка в правилната посока, но ако се стигне до нея, това ще значи, че вече сме затънали още. Възможност, която не присъстваше в предишните няколко бюджета, е да се емитира дълг извън лимита от 5.3 млрд. лв. Условието е заемът да се върне преди края на годината и по този начин да не се отрази върху нетното нарастване на държавните задължения. Има разписана и опция за до 900 млн. лв. държавна гаранция при нужда фондът за гарантиране на влоговете да тегли заеми, както и до 1 млрд. лв. за Българската банка за развитие. Изрично е написано и че държавната насърчителна банка може да се ползва като инструмент за рекапитализиране на кредитни институции.

Тези пари няма да са част от тавана на дълга през следващата година, ако до 31 декември държавата ги върне на кредиторите. Въпросът е обаче, че правителството няма откъде да ги върне - не разполага с буфери за евентуалното им връщане и в крайна сметка ще трябва актуализация и вдигане на тавана. Фискалният резерв е някаква възможност, която да се използва за финансиране на извънредни разходи, но неговият размер е твърде недостатъчен. Към края на септември по сметките в БНБ държавата има 9.1 млрд. лв. Неснижаемият минимум е 4.5 млрд. лв. От остатъка 2.3 млрд. лв. ще бъдат използвани за покриване на дефицита през тази година.

Международни притеснения