Кметицееее, багерът скъса тръба

Мирково е реализирало много проекти по ПРСР – подмяна на водопроводна мрежа и ремонт на пречиствателната станция, изграждане на тротоари, асфалтиране на улици, но и такива като туристическия център в Буново, етнографски и спортен комплекс и кула за ранно оповестяване на пожари. Общината има и проекти и по оперативна програма "Регионално развитие" и по програма за социално подпомагане на Министерството на труда и социалната политика и почти няма сфера, в която да не са участвали за финансиране или да не искат да участват. "Положителните промени, които настъпват в дадена община, не се случват благодарение на един силен кмет, а на екипа му. Тук, когато има много работа и крайни срокове, към 24 часа е нормалното време за напускане на работното място. Много е важно служителите, които се занимават с програмите, да са мотивирани и да си четата законите. Обучението е едно, а да си разбереш процедурите друго", обяснява тя. Йотина съветва колегите си кметове да не се предоверяват на консултанти, макар и сред тях да има добри фирми. По думите й напоследък самозванците, които обещават на общините, че заради връзките си ще избутат проектите, обаче също стават повече. Ако има пробив, според нея, той ще дойде от лошото консултиране, а вътрешният потенциал на експертите в администрацията е гаранция, че това няма да се случи.

Бавно, мъчително и с елементи на злоупотреби

По съвсем различен начин изглежда общата картина. Макар и да има други отличници, усвоили ефективно европейските средства (сред тях общините Чавдар, Горна Малина, Разлог, Павликени, Троян, а също и Сливница, Лозница и Тервел, където изключително добре заработиха местните инициативни групи), прилагането на програмата в първия й период между 2007 и 2013 г. повлече лавина от проблеми за малките общини.

Най-често загубите и лошото управление на парите за селата е свързано и със слабости и злоупотреби или неадекватни решения от страна на местната власт. Такива са примерите в Своге, Кочериново и Неделино, където заради сигнали за длъжностни престъпления кметовете са отстранени, а всички документи по европроектите - иззети, за да бъдат проверявани от Икономическа полиция, прокуратура или ДАНС. Сега вероятно част от тези проекти просто няма да бъдат изпълнени, а субсидиите ще бъдат загубени.

Председателят на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова обяснява, че макар ПРСР да е наистина атрактивен инструмент за инвестиции и подобряване на инфраструктурата и качеството на живот в селата, тя е и програмата с най-големи мъчения за бенефициентите. "Някои общини чакаха с години за одобрение на проектите. Наредбите по ПРСР се приемат тромаво, а между 6 месеца и 1 година е времето, необходимо за изработване на процедурите. Администрацията наследи един стил да се чака за всичко и това чакане да се оправдава с нормативна уредба. Скриването на бездействието зад нея също е чест прийом и призовавам към по-отговорна работа всички, от които зависи програмата", казва Чавдарова. По нейни данни 223 селските общини са договорили над 1 млрд. евро по ПРСР. А според наблюдение на самата местна администрация процесът по усвояването на тези средства е минавал гладко и безпроблемно в нищожен процент от случаите.

Както и в другите общини, така и в Мирково са били налице всички проблеми, които идват от прилагането на програмата – проектите се одобряват твърде бавно от Държавен фонд Земеделие и се случва да мине и повече от година, докато се тръгне към изпълнение. Когато пък това приключи, започват обжалвания от неудовлетворените кандидати по процедурите за обществени поръчки. Понякога си отиват по две и повече години, а времето за изпълнение не стига и се правят компромиси. "Това е и което ни е спирало да имаме още проекти, тъй като по едно време не можеше да се кандидатства по нов, без да си приключил предишния. Често чувам да казват, че малките общини нямат капацитет да работят по програмите. Ама всеки път, когато малките общини са си подали проектите на ДФЗ, който уж има капацитет, после стоят и чакат с месеци. Къде е капацитетът, питам аз, и къде е организацията на работа", възмущава се кметът. Обжалванията на обществените поръчки понякога пък се правят съвсем самоцелно и за елементарни неща. "Само заради това, че например някъде пише точка и запетайка, а трябва да има само запетайка", дава пример Йотина. "При нас е имало и процедури с по 18 кандидата. Минахме през всички етапи на обжалване и смятам, че кметовете не трябва да се страхуват за обществените поръчки. Ако си спазват закона, всичко ще е наред. Обжалване винаги ще има, проверки и одити също", казва още тя.

"Грешки ще има, но от тях се учим. Човек, ако не работи, не греши", казва Йотина. Ако трябва да обясни на какво се дължи успехът в работата по ПРСР в няколко прости стъпки, съветите й към другите кметове биха изглеждали така: 1. Поемайте премерени рискове. 2. Създайте силен вътрешен екип в общината. 3. Научете и прилагайте нормативната база. 4. Свикнете с това, че изпълнителите, загубили конкурсите ще обжалват.

Ефект за 25 млн. лв.

Местните хора от Мирково споделят, че в района вече има по-засилен трафик от посетители през уикенда. Докато разпитваме за пътя до етнографския комплекс, млада жена не пропуска да отбележи с усмивка: "Имаме и спортен комплекс".

Спортният комплекс на Мирково е доста амбициозен проект. Той е за 5.7 млн. лв. и включва плувен басейн, сауна, футболно игрище, игрища за баскетбол и волейбол и няколко закрити зали. С безвъзмездно финансирането от програмата с подобни комплекси се сдобиха десетки малки и големи села в България. Изкушението от самоцелно усвояване на европейски средства обаче доведоха до не дотам приятни последствия. Така например, общините нямат право да събират такси от посетители, да отдават под наем или продават обектите през първите пет години, но същевременно ще правят разходи за поддръжка на тази инфраструктура. Ако тя не се поддържа в изрядно състояние поне 5 години, администрациите трябва да връщат похарчените средства. В случая на Мирково годишната издръжка на комплекса е около 140 хил. лв., заедно с разходите за персонал. "Ще можем да си го позволим, защото скоро ще приключи изплащането на задълженията ни към ФЛАГ и ПУДООС. Те са на приблизително същата стойност и просто ще пренасочим средствата за издръжка на спортния комплекс. За след това вече имаме възможност да разработим програми за отдаване под наем или да въведем такси за вход", обяснява кметът Цветанка Йотина.

И все пак - стадион, басейн, фитнес, музей и канализация трябва да са довели след себе си някакъв видим ефект върху живота и перспективите на Мирково? Ако има някаква цел в ПРСР, то тя е да ревитализира селските райони и да накара хората да искат да останат там. Случва ли се това?

Все още е твърде рано ефектите от усвояването на европейските средства в Мирково да бъдат измерени. Факт е, че качеството на живот на жителите в общината се повишава. Когато има чиста вода, осветление, сметосъбиране, градинки, в които да играят и спортуват деца, и развлечения, животът не изглежда по-лош от този в големия град. Дори напротив. Трите хиляди жители на селата от общината спокойно могат да се съберат в няколко софийски блока, но засега не личи да бързат да напуснат родните си места. Основната роля за това, разбира се, играят разположените в района големи и стратегически важни за страната предприятия - "Аурубис" в Пирдоп, "Дънди прешъс металс" в Челопеч и "Елаците мед", които осигуряват хиляди работни места. Не че негативните демографски процеси не са оставили своя отпечатък и в Мирково. Населението му се е стопило с почти 15% за последните десет години, но за разлика от други български села, където вече отдавна никой не е прекрачвал вратата на училищния двор, тук учениците в местното училище са 90, а 70 деца посещават детската градина. Това означава, че все пак има и такива млади хора, които избират семействата им да останат в района. Жителите на общината разказват, че са доволни от промените и че инвестициите, направени по програмата, имат смисъл за тях. И все пак е наивно да се мисли, че канализацията и новият асфалтов път биха задържали младите хора в селските райони, ако те нямат заетост и икономическите стимули за това. Парите за инфраструктура имат смисъл само ако помагат на вече съществуващ активен живот - те рядко водят след себе си нов, особено в села.

Но в крайна сметка, работиш с това, което имаш. Усилията на местната администрация сега са съсредоточени в това как новата инфраструктура и най-вече големият спортен комплекс да привлекат хора отвън, които да идват и да ползват ресурсите, а заедно с това да оставят парите си в местните ресторанти, къщи за гости и магазини. Това би дало импулс и на малкия и средния бизнес. Заради близостта си до София Мирково има добри перспективи в тази посока, а това, което като че ли не му достига, е по-сериозната реклама на природните дадености и исторически забележителности в района.

Йотина казва, че за селата ползата от програмата е неоспорима. "Моят бюджет за капиталови разходи и ремонти на четвъртокласни пътища на година е 100 хил. лв. Кажете ми с тези 100 хил. лв. кое бих могла да направя в пет села", каза тя. Сега цялата администрация в Мирково чака с нетърпение отварянето на общинските мерки в новата програма, която ще се прилага между 2014 и 2020 г. "Вече имаме 13-14 готови проекта, някои от тях дори са с разрешително за строеж. Кажат ли отваряме мерките на 16 януари, ние ще сме там и ще чакаме", допълва тя.

Автор : Капитал Преглед на оригинала