Управлението се делегитимира пред излъчилите го граждани

Ще останете ли, ако ви предложат?

Не тълкувам липсата на произнасяне към момента по моята молба като знак, че някой нещо ще ми предлага, ако беше така, вече да ми е предложил, а по-скоро като оперативна необходимост министерството да може да функционира нормално в периода на преминаване от единия към другия екип. Що се отнася до това какво бих направил, ако, мисля, че вече отговорих на въпроса с ясно заявената си позиция защо поисках да се оттегля от управлението.

Как изглеждат ВСС, съдът и прокуратурата от изпълнителната власт?

На мен не ми изглеждат по-различно отвън, откколкото когато ги виждах отвътре. Проблемите са много, картината не е приятна, за да се промени, няма да са достатъчни повърхностни мерки. Промени в Конституцията и ЗСВ, които да гарантират независимост на съда, и отчетност пред обществото на прокуратурата като институция, но и съчетана с гаранции за ненамесата във вътрешното убеждение на отделния прокурор в хода на провежданото от него конкретно наказателно производство, са безспорно много необходими. Съдът и прокуратурата са различни, те не могат да бъдат третирани еднакво, макар и да са в една и съща власт, и така и трябва да остане, според мен. В една правова държава никой не трябва да стои дори до, а не дай си Боже, над съда, което съвсем не означава, че ролята на прокуратурата за постигане на правовия ред се принизява. Консенсусът в обществото и парламента за постигането на целите на реформата е много важен, но не по-малко важен е и начинът, по които това да се случи посредством разписването на конкретните норми. Що се отнася до ефективността на прокуратурата, за да бъде постигната тя като цел на реформата, от съществено значение са преди всичко две неща: преодоляване на зависимостите и добри закони, с които работи, в случая най-вече НПК и НК. Към момента нито едно от условията не е налице и няма как прокуратурата да е ефективна. Не споделям тезата, че и без промени в материалния, и особено в процесуалния закон, прокуратурата може да бъде дори близо до ефективна и при перфектни други условия, но това е много обширна тема, която трябва да се дискутира отделно.

Отговаряте за тежък ресор - местата за лишаване от свобода. България е постоянно обект на осъдителни решения в ЕСПЧ заради условията в местата за лишаване от свобода. Какво успяхте да свършите?

Трудно ми е да сам да си поставям оценки или да правя анализи на собствената си работа. Това могат да направят премиерът и министърът, тяхното становище за свършеното е от значение, не моето, както и, разбира се, становищата на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа, Съвета на министрите, Националния превантивен механизъм в лицето на Омбудсмана и неправителствените организации, които осъществяват мониторинг върху местата за лишаване от свобода. Факт е, че годината беше много трудна, искрено се надявам на моя наследник да му е по-леко. Мисля, че успяхме да поставим началото на изпълнението на някаква програма за подобряване на третирането на лишените от свобода, така че то да може да достигне минималните европейски стандарти в обозримо бъдеще. Предложили сме конкретни мерки, които считаме, че ще доведат до предоляване на проблемите, свързани с насилието, пренаселеността и лошите материални условия. Част от тях вече се изпълняват, а за онези, които изискват пари – надявам се следващият екип да намира повече разбиране. Ние не можахме да се преборим за адекватен бюджет за 2016, в който да са заложени необходимите средства за реновиране на материалната база и осигуряването на минималните европейски стандарти. А времето на държавата ни за това скоро ще изтече и последиците върху имиджа й ще бъдат катастрофални.