Убийци на репутация

Един месец след заявката на комисар Георгиева в съда все още няма заведено дело. И сигурно причината не е в това, че еврокомисарят не вярва в правотата си. Подобно на другите хора, станали обект на атака от жълтите медии, Кристалина Георгиева вероятно е изправена пред сложна дилема - дали да поеме по тромавия път на съдебния процес. В България, където с всяка година медийната свобода е все повече и повече ограничавана, жълтото (и на моменти кафявото) обхваща все повече медии, а съдебната система е сред институциите с най-ниско доверие, да защитиш името си по правов ред изглежда трудна мисия. Но всъщност не е така - делата имат ефект.

Как се съди вестник

Пътищата на защита срещу позорящи публикации са два - граждански и наказателен. Завеждането на наказателно дело за обида и клевета, насочено срещу автора на публикацията, е по-сложният път. Законът изисква да бъде доказано по несъмнен начин, че авторът е действал с цел или поне с предположението, че ще или може да навреди, т.е. ако е написал нещо невярно, да го е направил, за да обиди или оклевети мишената си. Този на пръв поглед формализъм всъщност има съвсем легитимна цел - да предпазва свободата на изразяване и евентуалните опити за саморазправа с журналисти. В началото на века благодарение на млади съдии от Софийския районен съд, практиката в България по този тип дела е синхронизирана с тази на Европейския съд за правата на човека. Достижение, което до голяма степен днес защитава добронамерените журналисти. Наказателният кодекс (НК) предвижда глоба, която може да достигне до 15 хил. лв. В рамките на процеса тъжителят може да предяви граждански иск, с който да иска обезщетение на причинените вреди.

"Акцентът в началото на 2000 г. беше върху защитата на медийната свобода. Тя беше част от критериите за членство на страната в ЕС. Европейските наблюдатели и международните организации следяха за свободата на медиите. Днес състоянието е друго", коментира Бойко Боев, медиен юрист, практикуващ в Лондон, който до октомври 2014 г. е част от британската неправителствена организация Article 19.

Другият път за защита от медийни публикации е с граждански иск за непозволено увреждане. Според закона "всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму". Тук ищецът трябва да докаже, че е претърпял вреди от невярната публикация - имуществени или не. Регистрите на съдилищата показват, че този ред е предпочитан за защита от медии заради значително по-простия механизъм за защита. В рамките на процеса ищецът доказва вредите си, а ответникът - че публикацията е вярна.

Наказателните дела са на две инстанции и продължават минимум година и половина. Гражданските в зависимост от размера на иска се развиват на две или три инстанции за период от поне две години.

Кой кого съди

Справка в регистрите на Софийския районен и Софийския градски съд (където се гледат делата срещу националните медии) показва, че за последните пет години най-често срещаните ответници са жълтите медии - вестниците "Всеки ден", "Уикенд", "Шоу", "Телеграф", "Монитор", "Галерия", както и сайтовете vsekiden.com, blitz.bg, pik.bg и т.н. Ищци в повечето случаи са публични личности - бизнесмени, политици, журналисти, магистрати, певци, спортисти, но също така и представители на криминалния контингент. Някои от тях са обект на целенасочена и продължителна атака, а други - на единични "гръмки" публикации.

Не са изключени случаите, в които медийните кампании са част от цялостна атака на държавата срещу някого. Такъв е случаят със собственика на "Овъргаз" Сашо Дончев, който през 2009 г. стана обект на нападки от медиите "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Експрес" (без последния, който вече не съществува, останалите са собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева). Поводът за атаката е походът на държавата срещу изваждането на Дончев като търговски посредник по договорите с "Газпром" и, разбира се, замяната му с някой близък. След петгодишна съдебна битка Сашо Дончев успява да осъди изданията.

Сходни - като интензитет и медии, през които минават, са и атаките срещу съиздателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев. Заведените от него през 2012 г. дела, спечелени на първа инстанция, в момента все още са висящи.

Пръв активната битка срещу сензационната преса още преди десет години започна телевизионният водещ Слави Трифонов. В "Шоуто на Слави" години наред имаше и специална рубрика, посветена на вредната роля на този тип преса - "Жълтата гостенка". Още през 2005 г. Трифонов заведе 14 дела срещу жълти медии. Тогава те му отвърнаха с насрещни искове за обида и клевета. През 2006 г. Слави Трифонов спечели първите четири дела срещу собственика на жълтия вестник "Папарак" Алекс Стоилов, когото даде под съд за 4 клеветнически статии. Пловдивският окръжен съд тогава постанови Алекс Стоилов като шеф на ЕТ "Папарак медия" да заплати на Трифонов общо 80 000 лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди. По време на съдебните заседания адвокатите на телевизионния водещ представиха серия доказателства, включително и съдебно-медицински експертизи. Слави Трифонов претендираше за 207 хил. лв. обезщетение.

Заради хипотетичната възможност да влезе в политиката през последните няколко месеца водещият е обект на нови атаки oт жълтите медии. "Капитал" го потърси за коментар, но той отказа.

Пак в графата целенасочени кампании попадат и публикациите, заради които дела заведоха съдиите Светлин Михайлов и Веселин Пенгезов. Срещу Пенгезов имаше серия от публикации във в. "Уикенд", след като ръководеният от него Софийски апелативен съд отказа да задържи под стража някои от обвиняемите от шумните акции на Цветан Цветанов от първите му години като вътрешен министър. Светлин Михайлов попадна в сходен контекст - той беше атакуван от вестник "Всеки ден" заради отказа на Софийския градски съд (СГС) да задържи т.нар. убийци на депутата Делян Пеевски.

Встрани от пострадалите от кампаниите има и такива, които попадат под ударите (и завеждат дела) само защото са известни (спортисти, музиканти, журналисти) и поставянето на името им в клеветнически контекст просто цели привличането на повече читатели.

Не са рядкост и делата между медии. Такъв метаспор тече между жълтите сайтове pik.bg и blitz.bg, които днес са побратимени и близки до Делян Пеевски и делата между тях най-вероятно ще бъдат прекратени. Дела има и между бившия телевизионен водещ Кеворк Кеворкян и собственика на "Пик" Недялко Недялков.

Има ли смисъл

Според експерта по медийно право и професор в Софийския университет Нели Огнянова медийната среда показва, че за определени издания нито размерът на санкцията, нито присъжданите обезщетения са възпиращ фактор. По думите й има необходимост от граждански контрол върху хората във властта и медиите могат да се изказват критично за тях. Но има медии, системно или инцидентно целящи отстраняване, компрометиране или сриване на авторитета на публични фигури без оглед на фактите – такива кампании не следва да остават без отговор и обществена реакция. "За засегнатото лице едно дело за клевета означава повторно преживяване на травмата, продължителен съдебен процес в нездрава медийна среда, придружаван нерядко и от още публикации по темата. Към това трябва да се добави и достойният за съжаление факт, че понякога стандартите се прилагат превратно или съдът се подава на влияния", казва Нели Огнянова. По думите й оздравяването на медийната среда по много начини зависи от наличието на правова държава и независим съд. На въпроса дали е възможно заведените срещу жълтите медии дела да доведат до позитивни промени в медийната среда преподавателят отговоря: "Ако са симптом за нарастваща обществена нетърпимост."

Трудностите около делата, заведени срещу медии, по нищо не се различават от останалите съдебни казуси. Те са тромави (при все че според статистиката българското правораздаване далеч не е сред най-бавните в ЕС), но по-големият проблем е, че са съпътствани от противоречива практика, която често е с оглед личността на страните. Така например Веселин Пенгезов получи от колегите си обезщетение от 50 хил. лв. за една статия, а за далеч по-остри публикации съдът не присъжда повече от 5 хил. лв. Сходен е и случаят с премиера Бойко Борисов, който успя да осъди лидера на "Атака" Волен Сидеров във високоскоростен процес за над 250 хил. лв. само заради едно негово интервю (впоследствие обезщетенията бяха коригирани и намалени с близо 2/3).

Все пак от завеждането на дела има смисъл. Пред "Капитал" адвокат по дело срещу жълт всекидневник разказа как преди поредното заседание защитникът на изданието му е споделил, че заради многото осъдителни решения "са започнали да внимават", защото "задълженията се натрупвали".

През седмицата активист от неформалната организация "Протестна мрежа" се похвали във facebook: "Откакто си е получил призовката за дело, което съм завела срещу него за безумните глупости, които бълва с ШОК и БОМБА - собственикът на жалкото сайтче започна да използва снимката ми в някакви колажи за метежи и заговори, но не смее да пише името ми."

И истинският проблем?

Големият проблем е все по-влошаващото се ниво на медиите в България. Това се вижда и от делата, защото тяхната бройка се увеличава с всяка изминала година. Причината за това е ясна: "Определено може да се каже, че качеството на медиите в България се влоши. За това говори фактът, че активисти за медийна свобода преди 10-15 години днес водят дела за клевета срещу медии", коментира Бойко Боев. Той е на мнение, че пострадалите от медиите трябва да се обединят усилията си и да "водят обща кампания за промяна". Това би довело до отговор от медиите. "Добрите журналисти трябва да заявят своята подкрепа за спазването на журналистическите стандарти", категоричен е Боев. И задава риторичния въпрос: "Не мога да си обясня защо професорите по журналистика и добрите журналисти в България са безмълвни по отношение на нарушенията на журналистическите правила."

Разбира се, превенция за подобни публикации може да изиграе и ефективна и работеща саморегулация. Ако медиите, които най-често са обект на съдебни спорове, бяха подписали етичен кодекс, а комисия санкционираше стриктно всяко отклонение от нормите, подобен механизъм най-вероятно щеше да предотврати голяма част от делата. На фона на българския медиен пейзаж такава картина изглежда утопия. Представяте ли си убийците на репутация сами да искат да се убият?