България ще вземе най-много 5.3 млрд. лв. нов държавен дълг през 2016 г.

До коментар [#1] от "nikozi":

Взеха 6
И пуснаха фиш за още 16
Какви три приятелю - @@

Лъже се съвсем на едро, защото не някакви 5.3 млрд., а почти 13 млрд. са записани за тази година (2016) в Закона за бюджета. Ето ги текстовете, публикувани в "Държавен вестник"
ПЪРВО СА ЕДНИ 5.3 МЛРД.
Чл. 67. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 5,3 млрд. лв.
***** а ето ги тук и банките и парите на пожар за тях - "извънредна помощ"
(2) В рамките на ограничението по ал. 1 може да бъде поет нов държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително чрез Българската банка за развитие.
ПОСЛЕ СА ДРУГИ 3.9 МЛРД.
***** После и отделно от горната сума са едни други 3.9 млрд. от онези 16 млрд нови външни борчове, които бяха гласувани от парламента през тази година
Чл. 68. В рамките на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с ратифицираните Договор за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договор за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване на Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акт за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г., Министерският съвет може да поема външен държавен дълг в размер до 3,9 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута, включително за целите по чл. 67, ал. 2.
***** "Целите" са онова, което прочетохте в предишния член 67, втора алинея - за банките. И това не е цялата сума за тях - по-надолу ще стане дума за още нови милиарди.
***** По смисъла на текста този дълг е нов - по Средносрочната програма и не влиза в ограничението за размера на новия дълг, който може да се поеме догодина.
-------------------------------------------------------------------
ОБЩО СТАНАХА 5,3 МЛРД + 3,9 МЛРД = 9.2 МЛРД.
-------------------------------------------------------------------
И ОЩЕ СКРОМНИ 586, 75 МЛН.
***** Задава се и скромна сума от над половин милиард
Чл. 69. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем в размер до 300 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз, за периода 2014–2020 г. при условие за последваща ратификация.
---------------------------------------------------
СУМАТА НАБЪБНА ДО 9, 787 млрд.
----------------------------------------------------
ЗАПИСАНИ ЕДНИ НЕЯСНИ РАЗЧЕТИ БЕЗ СУМИ
Чл. 70. Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи базови споразумения на Международната асоциация за суапове и деривати с избрани контрагенти при условие за последваща ратификация.
Чл. 71. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 67, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.
(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:
1. да емитира освен дълга по чл. 67, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
***** Суми няма записани. А както вървят актуализациите на бюджета вече всяка година, чл. 71 е вкаран имиджово - ще увеличат дълга към края на годината с едно ново гласуване в парламента
И ПОЧТИ МИЛИАРД И ОСЕМСТОТИН МИЛИОНА - ОТНОВО ЗА БАНКИТЕ
Чл. 73. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:
... 3. по заеми на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително по заеми от външни кредитори при условие за последваща ратификация - в общ размер до 900 млн. евро.
---------------------------------------------------------------------------------
СУМАТА НАДЕБЕЛЯ ВЕЧЕ ДО 9,787+1,760247=11.5472 МЛРД.
----------------------------------------------------------------------------------
И ПОРЕДЕН МИЛИАРД
Чл. 74. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до валутната равностойност на 1,0 млрд. лв. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
***** Ключовият израз е "спазване на законодателството в областта на държавните помощи". Е, заради това законодателство например се искаше разрешение на Брюксел за спасяване на Първа инвестиционна банка
-----------------------------------------------------------------------------------------
СУМАТА ДОБИ ГИГАНТСКИ РАЗМЕРИ 11,5472+1,0=12.5472 МЛРД.
-----------------------------------------------------------------------------------------
**** Има обаче и едни нови заеми, където обаче не са посочени суми и не се водят по бюджета на държавата, а по този на общините
Чл 88 (4) Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014–2020 г. (СПЗ)") не се включва в обхвата на чл. 32 от Закона за публичните финанси.

И последно за тези почти 13 млрд. нови заеми като свидетелство за необявен фалит - едно сравнение:
- сумата по държавния бюджет за 2016 за всички разходи е по-малка и е само 10,97 млрд.(!!!)
- заедно с прибавените разходи на здравното, социалното осигуряване и разчетите с общинските бюджети сумата е 22,411 млрд.
Т.е. на практика 55% от всички разходи в страната ще се финансират чрез новите заеми.

Мда... а до преди 2 години бяхме шампиони на тема дългове.

До коментар [#4] от "Григор Лилов":

(2) В рамките на ограничението по ал. 1 може да бъде поет нов държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително чрез Българската банка за развитие.
Не съм адвокат на Горанов, но само ще те помоля да прочетеш това което цитираш. Ключовата фраза е "в рамките на ограничението", т.е. до 5.3 млрд:)
И второ, само си представи, ако това което казваш е вярно, щяхме сутрин обед и вечер да слушаме Миков, Сидеров и прочее компания по всякакви медии.
Иначе на мен ми е много странно, защо като коментираме бюджета, винаги искаме по-голям дефицит, а като опре до плащане не искаме дългове. Ами не е още измислена магията, да харчиш повече, отколкото имаш, имаш дефицит и следователно ти трябва дълг за да го покриеш.
Аз лично съм за твърда ръка и никакъв дефицит, т.е. дълг, ама питай какво казва опозиция, профсъюзи и всякакви спецове в областта на икономиката и финансите. Те поощряват тази практика и я считат за полезна, а да му мислят следващите, при които ще бъдат падежите за връщане и разбира се ние, дето ще плащаме.
Затова да мислим преди да гласуваме, а не след това.

България - новата Гърция.
Щетите, които нанася Тиквата ще са съизмерими с Виденовите зулуми. Но щом, фризьорките и текезесарите с изгорели на потник гърбове харесват как ги дои Буда, да си го избират. Останалите - да се спасяват както могат.

До коментар [#6] от "tsvetko_51":

Ще повторя - общо са разписани заеми в различни членове и параграфи (които съм цитирал) за близо 13 млрд. Е, как ограничението е до 5.3 млрд., ама заемите и държ. гаранции са почти 13 млрд., като има и маса други дългови операции, ала без обявени стойности. Това би трябвало да ви е червена лампичка - доколко това "ограничение" е валидно при такъв парадокс или е пиар съображение.
Второ - 3.9 млрд. заем по Средносрочната програма е извън ограничението за сумата в бюджета с абсолютна сигурност, вкл. и като правна квалификация. Това не е мое мнение, а становище на юристи, с които се посъветвах. Той е гласуван в пълния си размер (16 млрд.) от парламента - т.е. бланково и е без ограничителни бюджетни условия, ако видите текста на съответния му закон. Затова съответния чл. 68 в бюджета не записва текста за сумата "в рамките на ограничението по ал. 1" (както е в предишия член), а слага текста "В рамките на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари..."
Чл. 69 предвижда последващ закон за ратификация на нови 300 млн. евро дълг, с който в преходните му и заключителни разпоредби ще бъде коригарани размерите, записани в членове на Закона за бюдзжета. Има и още една вратичка - в "рамките на текущата бюджетна година", която се опира за законовия текст, който са вкарали, че размерът на ограничението, за което вие говорите, може да бъде надвишавано "временно" през годината. Апропо, и досега в бюджетите имаше ограничения за сумите на заемите, имаше и рамки на дефицитите, ама три поредни години актуализациите ги преправиха с нови, далеч по-високи стойности.
Имаме и държавни гаранции от 1.8 милиарда по заеми на др. институции (като Фонда за гарантиране на влоговете, Фонда за преструктиране на банките) - т.е. дългът формално ще се води записан не на бюджета и не в рамките на бюджета, макар че е дал гаранциите. Т.е. няма да попада в ограничението.
Същият казус възниква и при записания 1 млрд. за Българската банка за развитие.
И т.н., и т.н.
А относно Миков, Сидеров и сие няма как да ги слушате с тези аргументи. Първата причина е некомпетентност.
Втората - всички, повтарям - всички партии у нас се пазят като от огън от каквито и да е истински анализи. На тях им трябва колкото се може по-неинформирана публика и по този въпрос консенсусът е железен. Ще си послужа с аналогия - възниква въпросът защо например същите тези лица не запитаха Борисов как за Белене неговото правителство е подписало 7 от 13 (6 за Станишев) анекса по проекта и изхарчило 700 млн. евро повече от Станишев за яловия проект. Вкл. са дали и поръчката за втората реакторна група. Апропо, за Белене

нещо прекъсна, та да довърша. Аз съм първият , извадил всички договори и анекси за АЕЦ Белене, извадил цялата проектосметна документация за Южен поток, поместил текстовете на договорите за външните ни заеми (в ТВ ми предаване, в профила ми във Фейсбук и в пълен обем цялбата тази документация със свободен достъп в сайта за споделяне на документи DOX.bg).
Да, ама анализатори, коментатори и най-важното политици от всички цветове и опозиционни съцветия масово се кълняха, че например не знаят условията по договорите за заемите, не са знаели за Белене, докато не встъпили във властта, не знаели (не знаят и сега) за Южен поток по същите причини, не знаели условията за 16 млрд. заем и т.н.
Т.е. има консенсус между политиците и партиите истината за далаверите да не се вади никога освен разни дребни детайли. Та затова документацията за Белене беше извадена официално от Агенцията за финансова инспекция цяла година след мен и след огромен натиск от партньорските ни посолства.
И по този повод дори и сегашният "скандал" за газа с Овергаз е изграден на същата основа - митология, представяна ни като факти.

Срамна статия за вашето издание. Не може да не очертаете каква част от дълга ще е за покриване на дефицит, каква за рефинансиране и така нататък.