Под робството на късата памет и удобните жертви

Погледната през призмата на окастрения "исторически компромис" за конституционна реформа обаче, тази тежка законодателна програма още отсега изглежда обречена на неуспех. Бойко Борисов е заложник на взаимно изключващи се интереси и изключително трудно ще адресира адекватно същинските проблеми, които спират съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.

Два акцента с един адресат

В представения в сряда девети по ред мониторингов доклад на ЕК има два ключови момента. За първи път въпросът за йерархичната и централизирана структура на прокуратурата е поставен като отделен акцент, като комисията приветства идеята за външен одит на държавното обвинение. В свое изказване при представянето на доклада първият вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс също обърна внимание на желанието на българските власти да разчитат на "техническа помощ и експертен опит в подкрепа на процеса на реформи" от другите държави членки.

Темата за външни експерти изправя на нокти ръководителя на прокуратурата Сотир Цацаров. Ето защо не е изненадващо, че в деня на представянето на доклада ръководството на прокуратурата разпространи позиция, в която направи свой прочит на препоръката: "Одобрената от парламента стратегия предвижда подобен анализ единствено в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Такъв подход на партньорство на международно експертно ниво се оценява положително от прокуратурата. Всякакви внушения за препоръчана външна експертиза и "двоен мониторинг" на прокуратурата са некоректни и омаловажават професионалните усилия и достойнство на прокурорите и следователите."

Всъщност външните експерти не са проблем за прокуратурата, която умело успява да опитоми всякакви чужди тела. По времето на Никола Филчев имаше съветник баварски прокурор, а при Борис Велчев - холандски. Сложният контекст на българското съдебно блато изисква сериозна инвестиция във време и познание, за да бъдат разбрани ключовите проблеми. За магистратите от старите демокрации е непонятно как една институция може да е изцяло превзета и затова често препоръките им вървят по повърхността. Ето защо външният одит на прокуратурата лесно може да бъде подменен.

Вторият важен акцент в доклада на ЕК е проблемът с неефективното разследване. Брюксел обръща внимание на множеството осъдителни решения (над 45) срещу България, които Европейският съд по правата на човека и основните свободи в Страсбург (ЕСПЧ) е постановил, заради невъзможността на държавата да осигури ефективно разследване. Това е трета група дела, по която България е заплашена от т.нар. пилотно решение – т.е. решение, което след това се ползва за стандарт. Тази процедура вече два пъти е била активирана от съда в Страсбург заради бавното ни правосъдие и лошите условия в затворите.

Два от проблемите могат да се решат без дълбоки реформи - с въвеждането на вътрешен механизъм за обезщетение за забавено правосъдие и отпускане на по-голям бюджет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Но справянето с неефективното разследване е невъзможно, без да се засегне отново отчетността на прокуратурата.

Преди година ЕСПЧ изпрати нарочно прессъобщение, в което констатира системен проблем и призовава България да набележи подходящи мерки за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения. В общо над 45 решения срещу страната е установено неизпълнение на задължението за ефективно разследване, а преди няколко месеца съдията в Страсбург Йонко Грозев коментира пред БНР, че "това е проблем, на който не сме обърнали внимание, и за съжаление няма решение."

В сряда тези констатации бяха изцяло възприети и от Европейската комисия. Още преди месец "Капитал" се опита да разбере какво мисли по този въпрос ръководството на държавното обвинение, но оттам не отговориха. След доклада от прокуратурата съобщиха, че "в най-кратки срокове" ще проучат "дела, по които заради неефективно разследване са постановени осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България".

А такива казуси непрекъснато се задават - последният беше от миналата седмица, когато беше уважена жалбата на младеж от София срещу отказа на прокуратурата да преследва неправомерния му арест и нанесеният му от полицаи побой. Държавата беше осъдена да заплати 10 хил. евро.

Нежеланият сблъсък

Като оставим настрана тези два важни акцента, за пореден път ЕК преповтаря едни и същи констатации: "Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система действия са били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива" ("Яневагейт"), липсата на убедителни резултати в борбата с корупцията, несъстоятелността на ВСС и т.н."

За да се изправят срещу тези проблеми, управляващите трябва да влязат в челен сблъсък със Сотир Цацаров - нещо, което Бойко Борисов по никакъв начин няма да допусне. По времето, когато Христо Иванов беше правосъден министър, той не се притесняваше да критикува главния прокурор и контролираното от него мнозинство във ВСС и това видимо ядосваше премиера. Днес Иванов е извън властта и беше единодушно - от Цветанов до Цацаров и от АБВ до БСП, посочен за единствения виновник за критиките в доклада. В правителството и управляващото мнозинство няма абсолютно никой, който би се осмелил да поиска отчетност от главния прокурор или да отвори темата за преформатиране на структурата на държавното обвинение. 

Не случайно винаги, когато става дума за борба с корупцията по високите етажи на властта, премиерът подменя темата с борбата с контрабандата, цитирайки повишението на събраните акцизи от горива, алкохол и цигари. Демонстрираният от управляващите поход срещу контрабандата можеше да има антикорупционна физиономия само и единствено ако носеше със себе си и наказателни дела срещу виновните длъжностни лица, които са покровителствали тези канали. Арестите на митничарите от Свиленград са стъпка в тази посока, но по никакъв начин събирането на 50 евро от ТИР за такса спокойствие не може да се сравни с дългогодишното опъване на чадър над фабрика за производство на цигари например.

Трагикомедията ВСС

Страхът на управляващите от конфронтация с главния прокурор съвсем логично изключва и реален сблъсък с контролирания от него ВСС. Искането за оставка на съвета, което Цветанов отправи, е изцяло в полето на политическите игри и цели единствено замитане на следите. Четейки декларацията, бившият вътрешен министър акцентира върху две неща. Според него проблемите в кадровия орган на съдебната власт идват защото "членовете на ВСС се занимават с конфликти помежду си" и безличното "правят се опити за търгуване с политическо влияние, решаване на корпоративни и икономически интереси и овладяване на съдебните институции от страна на неясни кръгове и властови центрове".

"Очевидно там има хора, които имат различни действия, различно поведение, по различен начин участват в различните спорни решения на Висшия съдебен съвет. Част от тях искат реално добро управление и отговорност за нарушения, правени от магистрати. Други искат точно обратното. И с един замах да поставим и едните, и другите под общ знаменател по-скоро изглежда като отказ за решаване на проблема, а не като усилие за решаването му", коментира в четвъртък българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев.

Всъщност поставянето от ГЕРБ на целия ВСС под общ знаменател е изгоден най-много за тези, които носят пряка вина за провалите на съвета - председателите на етичната, атестационната и дисциплинарната комисия - все ключови позиции, които формират гръбнака на антиреформисткото мнозинство.

Към призива на ГЕРБ за оставка се присъединиха само от Реформаторския блок, а останалите участници в управляващата коалиция заеха ролята на доброто ченге. Цялата тази пиротехника продължи един ден - точно колкото да заглуши детайлите в доклада, и в края на седмицата темата беше съвсем забравена.

Всъщност управляващите можеха да прекратят мандата на съвета преди месец (провалите на ВСС бяха същите и тогава), когато гласуваха промените в конституцията. Вместо това именно по предложение на ГЕРБ този състав на съвета беше бетониран.

Ако управляващите действително искат да прекратят мандата на съвета, те все пак имат полезен ход  - да ускорят неговото разделяне на две колегии, както предвиждат промените в конституцията. Това ще отслаби значително захвата на прокуратурата над съда. В момента мнозинството в съвета изчаква приемането на все още невнесения Закон за съдебната власт, за да се разделят. Бързото разделяне на съдебния съвет на две ще разбие разклатената, но все още съществуваща хегемония на лобито на Сотир Цацаров. Ето защо всяко забавяне на законодателните промени работи в полза на статуквото.

Европа тука всяка оставете

Ако допреди седмица докладът на ЕК беше и морковът, и тоягата, която можеше да движи реформата напред, след публикуването му управляващите за пореден път видяха, че в крайна сметка нищо страшно не се случи. Дипломатичният речитатив на Брюксел не води до никакви конкретни последици. Тъй като единствената енергия за промени идва след външен натиск, да прегледаме основните лостове.

Единственият реален механизъм, на който българската власт отговаря с действия, е спирането на парите. Експерти от ЕК коментираха неофициално пред "Капитал", че няма никакво правно основание фондовете да бъдат обвързани с напредъка на България в механизма. Брюксел единствено може да бъде по-взискателен към страната ни по отношение на изпълнението на ангажиментите, отварящи пътя до европейските средства (виж стр. 27), но този подход е ограничен.

След терористичните атентати в Париж и поставянето под въпрос на Шенген присъединяването на държавата ни към споразумението също не е лост, който може да бъде използван.

Третото основание за външен натиск е евентуален проблем в сътрудничеството с чуждите служби. Тук и прокуратурата, и правоохранителните институции (ДАНС, ГДБОП и МВР) също нямат проблем, защото партньорите са доволни от взаимодействието си с тях, особено на фона на почти пълното преустановяване по времето на правителството на Орешарски. В доклада на комисията е цитирана похвала за българските власти, отправена от Европол за съвместните операции.

Другият възможен път за външен натиск са отделни казуси, които засягат интересите на чужди държави. Възмущението на френския посланик по делото "Белведере" предизвика революция в Софийския градски съд. Източници на "Капитал" от дипломатическите среди разказаха, че в работата си по установяване на източените от КТБ средства британската фирма "Аликс партнърс" е придобила ясна представа за проблемите, следващи от централизираната структура на държавното обвинение (всички материали, необходими за проучването, са били в държавното обвинение).

Това обаче са изолирани случаи. Ето защо за държавите от ЕС остава единствено възможността за "мек" натиск - такива са декларациите за съдебната реформа, с които посланиците на няколко пъти излизаха, или съвместната позиция на чуждестранните търговски камари от миналата седмица, с която отново се акцентираше върху важността на гарантиране върховенство на закона.

Големият проблем

При представянето на доклада за Румъния Франс Тимерманс наблегна на един много важен факт: че Румъния и румънските граждани са показали воля да се борят с корупцията и да защитават независимостта на съдебната власт, а масовите протести са показали колко важни са тези теми за обществото. Първият вицепрезидент на ЕК допълни, че през последната година са се видели професионализмът и отдадеността за реформа и борба с корупцията в Румъния.

Не случайно ЕК отбелязва специално в доклада си като позитивен факт активизма на съдиите, излезли пред Съдебната палата, за да изразят несъгласието си с отказа за реформа.

Но нито докладът на Брюксел, нито чуждите посланици могат да поправят липсата на обществен натиск за реформа. Факт е, че обществото много по-лесно се пали от това в кой клас се учи "История славянобългарска", отколкото от темата за работеща правосъдна система. Това е умело използвано от управляващите, както стана видно тази седмица. Така че засега оставаме под робството на късата памет и удобните жертви.