Анатомия на "страхуването"

- Отсега ви предупреждавам - вдигна пръст той: - Няма да търпя никакви гафове!

Гафовете - всички живееха с този кошмар, който неизменно се сбъдваше. Чиновниците бяха толкова наплашени и смазани от системата, че не смееха да взимат самостоятелни решения. Напрежението им често избиваше в апатия, граничеща с кататонен ступор, в най-решителния момент. Тогава се случваха кошмарите."

Няма как да подминем иронията в това, че случките и героите от сатиричния роман на Алек Попов "Мисия Лондон" оживяха по оста Южен Кенсингтън - "Дондуков" 1. Хаотичната и нервна среща на министър-председателя Бойко Борисов с българската общност във Великобритания и последвалият отзвук от нея в София се превърнаха в "кошмар, който неизменно се сбъдна" и за посолството, и за премиера, и за пресслужбата на правителството, а най-накрая и за медиите.

Навалица, нетърпеливи възгласи, липса на изслушване и диалог. Премиер извън зоната си на комфорт и неподготвен по основни въпроси от вътрешнополитическия дневен ред. Медии в конфуз от пропуска си да разпознаят въпросите и отговорите, които са развълнували хората като важни и незаобиколими. Говорителка на премиер, която лепва петното "Пеевски" върху самите медии в опит да го махне от гърба на Борисов. Фабула като излязла от творческото въображение на Алек Попов. Само че съвсем истинска и щипеща.

Послевкусът от тази лондонска история е лепкав, защото тя разказва повече за изкривената медийна среда в България, отколкото всеки доклад на международна организация за окаяното състояние на свободата на словото тук. Осветли липсата на професионализъм и стандарти в отношенията между медии и власт и остави неприятното усещане за недоизказани зависимости. Тъкмо съчетанието, което убива общественото доверие и в първата, и в четвъртата власт.

Да си припомним

как тази случка мина през медиите и какъв отзвук предизвика. Акценти от срещата между Бойко Борисов и българите в Лондон (която се проведе на 3 февруари от 20 часа) се появяват първо в сутрешната емисия новини на БНТ на 4 февруари. Кореспондентът на обществената телевизия предава, че сред темите на разговор са били мигрантската криза, електронното правителство и преговорите с Великобритания, а репортажът включва кадрите, на които дама чете от тефтерче въпроса си за "Южен поток". Във вечерната емисия новини на БНТ е избран друг акцент от срещата с мигрантската общност - че българският кандидат за генерален секретар на ООН ще бъде ясен в края на март. Това е новината, която съобщава и "Нова тв" в обедната си емисия от 4 февруари, като не уточнява, че тя идва от срещата на премиера с граждани в посолството. В централната си емисия новини bTV, които нямат оператор и репортер на място, също избират акцента за българската кандидатура за ООН.

Същия ден, към 23 часа вечерта, кореспондентът на "Нова тв" в Лондон Николай Барулов качва и пълния запис от събитието в You Tube, а в социалните мрежи вече текат разказите и впечатленията на присъствалите. Заражда се недоволство от начина, по който то е отразено в медиите. На 5-ти февруари медийната съветничка на Борисов Севделина Арнаудова публикува статус във Facebook, в който обявява случката за "цирково изпълнение" и добре "организиран сценарий". 

На 5 февруари в новините от 19.30 bTV  излъчва един от най-щекотливите въпроси, зададени към Бойко Борисов - дали вижда Пеевски, когато се погледне в огледалото (авторът на въпроса реферира към скорошна статия в немското издание "Шпигел" (огледало на немски език - бел. ред.) за влиянието на депутата бизнесмен от ДПС). Същата вечер в публицистичното предаване на Милен Цветков по "Нова" се дискутира скандална ли е била срещата с българската общност и се излъчват откъси от по-драматичните моменти. В събота темата е продължена и в сутрешните предавания на двете конкурентни телевизии. На живо се включва и говорителката на правителството, която хвърля обвинения към собствениците на "Нова" и bTV, че са се срещали с Пеевски.

Автоцензура, натиск или въпрос на редакторска преценка е, че телевизиите два дни не казват нито дума за въпросите, които са развълнували хората (за Пеевски, корупцията и критичния доклад на ЕК за съдебната система), заради липсата на адекватни и конкретни отговори от министър-председателя? 

Пред "Капитал" медийната съветничка на Борисов Севделина Арнаудова категорично отрече да е имало опити за филтриране на случилото се в Лондон. "Никой не е упражнявал натиск да не излиза информация, не бих си позволила да кажа такова нещо на колега", каза тя и добави риторично: "Но ако претендираме за журналистически усет и желание да се предаде обстановката, каквато е била, то е трябвало да се направи веднага, нали така?" 

От "Нова тв" отказаха всякакъв коментар, въпреки че, както стана ясно, те са разполагали с пълния запис на събитието от самото начало. А bTV подчертаха, че, въпреки че са нямали екип на място, са били "единствената национална телевизия, която показа на многомилионната си аудитория частта от записа, предизвикала широк обществен интерес" в деня, в който са разбрали за неговото съществуване. От БНТ, които пък единствени не продължиха темата, дори когато тя ескалира в социалните мрежи, обясниха, че не са правили пълен запис на събитието в Лондон и се доверяват на журналистическия разказ на своя кореспондент. "Срещата в посолството беше само съпътстващо събитие, което нашият кореспондент отрази от Лондон, където беше командирован за международната донорска конференция за Сирия", уточниха от обществената телевизия.

"Какво виждат в огледалото собствениците на bTV и "Нова" след среща с Пеевски?" С този контравъпрос говорителката на Бойко Борисов се опита да потуши желанието на телевизиите да провокират разговор по темите, които не получиха задоволителен отговор от премиера в Лондон. Реакцията й беше изненадваща, първо, защото тя се появява в ефир изключително рядко, и, второ, защото репликата й не прозвуча като случайно изпускане на нервите, а като премислено изказване. Знак, че Борисов е искал да сложи точка на лондонската сага - ако там той изигра тежък мач на чужд (разбирайте, неконтролиран) терен, обратно - в София демонстрира, че може да вземе реванш, като моделира разговора в посоката, в която му харесва.

Двете частни медии решиха да оставят тази реплика без коментар, не отговориха и на въпросите на "Капитал" дали твърденията на Арнаудова отговарят на истината. Помолена да уточни какво точно послание е искала да предаде на медиите с думите си, тя каза: "Когато претендираш за хигиена в отношенията между другите, трябва да имаш собствена такава."

Съвсем едно е обаче мениджъри на частни медии да се срещат с депутата бизнесмен (не бива да пропускаме факта, че през редицата компании, които притежава и контролира, Пеевски се явява и рекламодател) и друго, когато министър-председателят го прави, за да обсъжда въпроси от управлението на държавата със същия депутат бизнесмен, който притежава медии и лостове на влияние в съдебната система. Всъщност похватът, който беше използван срещу телевизиите, е същият, който употребява медийната машина на Пеевски срещу опозицията на властта - те се отстрелват не с аргументи, а с лични нападки, изнудване, заплахи. Същият впрочем, който използва Пеевски срещу самия Борисов, "страхувайки" го непрекъснато през медиите си, че срещу него се готви преврат.

Проблемът е, че след оставянето на твърдението на говорителката на Борисов без коментар или санкция, за публиката остава неясно кой какви карти държи и кога и за какво ще ги използва.

"Един ръководител на правителствен пресцентър не може да се опитва да "страхува" медиите, както и нито една уважаваща себе си медиа не трябва да мълчи, когато срещу нея има намек, че изпълнява поръчки на задкулисието. От гледна точка на хората обаче трябва да е ясно, че подобни диалози само затвърждават тезите за задкулисие, мръсни тайни и зависимости и задълбочават масовото недоверие във всичко", коментира Деница Сачева, председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) и PR с дългогодишен опит и в публичния, и в частния сектор.

Лондон беше тежък сблъсък с реалността за Борисов

и неговия екип, защото показа колко неподготвен може да бъде премиерът по основни теми от деня, когато не е в пантофите на домашния медиен уют. На своя територия той е изградил достатъчно механизми, за да отклонява теми, въпроси и внимание.

От една страна, е балонът, който надуват медиите на и около Пеевски, които смазват всяка вътрешна и външна опозиция на властта, оскандалявайки ги с прийомите на жълтите сайтове. Те създават паралелна реалност, в която няма автентични критични гласове - всички са гейове или грантаджии, служещи на чужди интереси, чиято единствена цел е да направят метеж, за да свалят правителството. Няма как да знаем доколко Борисов и неговият екип се съобразяват "със света според Пеевски", но е показателно, че правителството легитимира неговите булевардни издания, като изпраща министри (някои дори под натиск) да дават интервюта в тях и им дава достъп до ексклузивна информация. Отделно според източници на "Капитал" в каналите за вътрешна комуникация на правителството тези сайтове се споделят непрекъснато като източници и ориентир какви са обществените настроения. Това нямаше да е проблем, ако тези издания спазваха етичните стандарти за журналистика и не публикуваха всякакви слухове и лъжи, стига да отговарят на спуснатите им опорни точки. 

От друга страна е кохортата от придворни журналисти, които оформят нещо като щит около премиера на всяко събитие, без значение дали реже лента на голо поле или води бизнес делегация в чужда страна. Те обикновено задават тона с хвалебствия, въпроси-димки или занимават всички останали със себе си, като по този начин създават атмосфера, в която смислен въпрос трудно може да си проправи път.

От трета е медийната политика на самия министър-председател, който във втория си мандат ограничи значително медийните си изяви, а в интервютата, които дава, посреща с видимо раздразнение въпросите, които не му харесват. През май миналата година той почти прекъсна интервюто си пред bTV, ядосан от това, че на фона на разговора текат кадри от пропаднали пътища вместо от рязане на ленти и километри магистрали. Борисов дори обвини медиата, че е нарушила договорката им.

От четвърта е практиката правителството да разпределя милиони за комуникация на европейски програми на медии без обществени поръчки и по собствено усмотрение. За миналата година това са около 11 милиона лева директни плащания към телевизии и радиостанции (виж тук). Показателна за това от какво значение е държавата като рекламодател в медиите беше реакцията на вестници като "Стандарт" и "Труд", които при приемането на новия Закон за обществените поръчки преди седмица призоваха и за вестниците да отпадне изискването парите по европрограми да бъдат опосредствани от обществени поръчки. Това са практики, които създават възможности за рекет между първата и четвъртата власт, отбелязва Деница Сачева, и от които никой няма полза.

Комбинацията от всички тези фактори създава нещо повече от медиен комфорт за Борисов - изкривяване на реалността, при която дори обикновени, злободневни въпроси като тези на българите в Лондон могат да изглеждат като сценарий за оскандаляване на премиера. "Това, че българските граждани са се приготвили с въпроси, а премиерът не се е подготвил с отговори, не може да бъде сценарий за шпионски филм", коментира Сачева. "Работата на един PR е да предвиди такива въпроси и да предложи обществено приемливи и правдиви отговори. PR-ът се занимава с управление на отговорите, а не с контрол на въпросите", допълва тя.

Защитната теза на говорителката на премиера Севделина Арнаудова е, че хаосът в залата не е дал възможност на премиера да отговори на по-острите въпроси. Но ако управлението няма търпимост към критиките в каквито и вид и форма да се появяват те, няма причини да очаква реципрочно търпение у избирателите си.

Това, което лондонската случка осветли, е, че притъпената медийна среда, в която работи това правителство, е убийствена за общественото доверие. Или както обобщава Деница Сачева: "Политиците са взаимно омазани с катран и пера, медиите са с ниско обществено доверие, журналистите са унизени и работят в мизерни условия, без възможност да се развиват, а обществото е все по-дезинформирано и деформирано."

А това е проблем, защото масовото недоверие на публиката към всичко и все по-голямото откъсване на властта от реалността и хората са огромен знак "Стоп" пред промяната и икономическото развитие на страната. Затова обществото е в перманентно състояние на апатия, граничеща с кататонен ступор по Алек Попов. А тогава оживяват кошмарите.