Коалицията срещу е-вота затяга редици
Въпреки референдума въвеждането на електронно гласуване не е никак сигурно
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В последните месеци електронното гласуване се превърна в двуглава ламя - от едната страна носи надежда, че ще реши много от хроничните проблеми на изборите, а от другата сковава със страх част от избирателите, че ще позволи хиляди гласове да бъдат изкупени или откраднати. В средата на седмицата идеята за електронен вот порасна още малко, след като прескочи още едно стъпало към прилагането й на практика. Депутатите в комисията по правни въпроси приеха на първо четене две предложения - на ГЕРБ и на Реформаторския блок, за това как точно да се случва гласуването по интернет.
Въпреки това бъдещето на електронното гласуване остава под въпрос. През октомври 1.8 милиона души поискаха правото да гласуват онлайн, но в началото на тази година депутатите си дадоха едва три седмици да измислят как нормативно да разрешат подобно нещо. Резултатът беше, че постъпиха едва два проекта за онлайн избори. Комисията обаче ги пропусна напред с хладен ентусиазъм, а бъдещето им изглежда крехко. Текстът на ГЕРБ, който е взет от Изборния кодекс на Искра Фидосова отпреди няколко години, получи 11 гласа "за". Този на Реформаторския блок мина на косъм - първо беше отхвърлен, но след прегласуване един глас го пропусна напред. Дотук всъщност няма новина - идеята за електронния вот ще трябва да оцелее поне още едно гласуване в комисия и две в пленарната зала на парламента.
От реакциите на депутатите през януари и тази седмица обаче стават ясни поне две неща. На първо място, много от аргументите против е-гласуването са лесно оборими, но БСП и другите опоненти на идеята стоят твърдо зад тях. Въпросът е извън ръцете на гражданите и сега е ред на ГЕРБ и РБ, които единствени напълно (поне на думи) подкрепят идеята, да доведат промените в Изборния кодекс докрай. А това изобщо не е сигурно предвид това, че дори коалиционните партньори АБВ и Патриотичният фронт по-вероятно няма да ги подкрепят.
Второ, много е възможно двете предложения да бъдат обединени в едно, а не е изключено да оцелее и само един от двата проекта. За това в момента е трудно да предвидим как ще изглежда текстът накрая, ако изобщо бъде приет. За да се случи онлайн вотът, ще трябва изцяло нова, неизползвана досега технология, както и съществена реорганизация в Централната избирателна комисия. Разбираемо, всеки детайл тук ще е важен. Не е изключено двете партии да изпуснат подводни камъни, които да саботират целия процес впоследствие. ГЕРБ вече има един такъв опит. В Изборния кодекс още преди три години имаше един текст за електронното гласуване - на Искра Фидосова, но той беше отменен от Конституционния съд.
Две партии управляват, две партии предлагат
Първоначално двете управляващи партии са обмисляли да се явят с едно предложение за това как да се случва електронното гласуване. Впоследствие обаче по думите на председателя на парламентарната комисия по правни въпроси Данаил Кирилов (ГЕРБ) реформаторите са проявили "по-голяма ревност и желание да изпъкнат с тяхната разработка". Според Кирилов не е лошо да има два проекта, защото засега "нито един не е по-близо до истината" и тепърва ще трябва да се конкретизират техническите изисквания към системата. Предвид доста острата опозиция срещу електронното гласуване в парламента обаче ГЕРБ и РБ не изпращат най-убедителния знак, че знаят какво правят и вярват в него безусловно.
В предложенията им има някои прилики, но и съществени разлики. Те въвеждат онлайн избори първо експериментално, а най-рано след 2018 г. и действително. И двете търсят гаранции за тайната на вота, всеки избирател да подава само по един глас, както и защита срещу външна намеса в софтуера. "Предложението на Реформаторския блок е много по-детайлно, а това на ГЕРБ - много по-занаятчийско", обаче отличава разликите Стефан Манов от инициативния комитет за референдума миналата година.
Според ГЕРБ резултатите от експерименталното гласуване не трябва да влияят на изборния резултат. Системата ще има собствен начин да разпознава гражданите, който не зависи от това дали държавата ще въведе електронната идентификация. Вместо това тя ще разпраща на онлайн избирателите парола по пощата чрез препоръчано писмо. Въвеждат и няколко забрани - избирателят да не може да променя гласа си повече от три пъти, само един човек да може да гласува от един и същ IP адрес, да не могат да се използват прокси сървъри. Според политолога Даниел Стефанов предложенията на ГЕРБ са разумни. "Всяко от тези неща е гаранция, че няма да има търгуване на пароли. Аз дори бих въвел още по-големи рестрикции. В някои държави много повече се ограничава периодът - може да се гласува във времеви отрязък от 3 часа в рамките на една седмица. Това прави много трудно някой да купи 1000 ПИН кода и да гласува", коментира той. Източници на "Капитал", които са работили по текстовете на РБ, пък се притесняват дали предложението на ГЕРБ не е твърде общо, което остава много вратички да не се случи изобщо.
Реформаторите имат друг подход. Според тяхното предложение трябва да се създаде изцяло нова комисия за електронно дистанционно гласуване към ЦИК, която да избере критериите за създаване на системата за гласуване по интернет и да я поддържа. Рестрикциите са по-малко. Разпознаването на това кой гласува става чрез електронен идентификатор, както е описано във все още неприетия закон за електронна идентификация. Електронните гласове се зачитат като реални. Всяка стъпка - от заседанията на комисията до броенето на резултатите, трябва да се излъчва онлайн. Детайлите според ГЕРБ може и да не са предимство. "Аз с нашите експерти съм настоявал за по-общо и принципно описание. Тогава по-малко можеш да сгрешиш. Важните неща са искаме ли да има неприкосновена тайна на вота, да може да се връща вотът или да не може да се връща, да може да се идентифицира кой е гласоподавателят или да не може", коментира Данаил Кирилов.
Според Даниел Стефанов планът на реформаторите електронният вот да бъде въведен до 2-3 години е прекалено амбициозен. "В това предложение има сериозно избързване. Един такъв проект трае между пет и осем години в някои държави и невинаги завършва положително", смята той. "Основната причина е, че ти трябва да минеш през различни етапи на тестване на системата - първо изкуствено гласуване, например за студентски съвет, за бизнес организации. После се прави доклад и минаваш на следващия етап - в някоя община, но без да се зачита. Така на няколко етапа повишаваш сигурността на системата и доверието в нея. Така, когато ПИК напише нещо или хакнат сайта на ЦИК, хората няма да сметнат, че са им съсипали изборите", довършва Стефанов.
Има ли реални шансове за е-вот
Доверието е и основната карта, с която опонентите на електронния вот играха досега и очевидно ще използват и занапред. "Това е допълнителен технологичен процес, повод да се увеличат възможностите за манипулации, да се намалят разходите на тези, които манипулират изборите, да се обезсмисли демокрацията", коментира през януари Михаил Миков. Колегата му Валери Жаблянов отиде по-далеч в антиутопичния си страх. "Когато машините започнат да решават въпроса за нашата свобода и за израза на нашите политически настроения, тогава ние ще получим общество, което беше описано 30 или 40 години назад във филма "Бразилия". Всички увлечения в това как ще технологизираме и електронизираме бъдещето ще доведат до разрушаването на демокрацията. Тогава гласуването ще стане безсмислено. Тогава всички ще участваме в една голяма "Евровизия", която накрая ще завършва със скандали", каза той в пленарната зала.
На заседанието на правната комисия стана ясно, че притесненията все още не са изчистени. Имаме достатъчно проблеми, когато гласуването става в контролираната среда на секционните избирателни комисии, какво остава, ако гласуването става някъде зад компютър, неясно къде, коментира Филип Попов от левицата. "Нека да въведем първо електронното управление, да го направим цялостно, а след това да се занимаваме с електронно гласуване. Въведем ли го сега, рискуваме да имаме един-два избора с подменено управление, това даже е гарантирано", включи се и Хамид Хамид от ДПС.
Отстрани позицията на БСП трудно може да се приеме адекватна за XXI век, особено когато България се опитва да се представи като един от технологичните центрове на Европа. Изказването на ДПС също е подвеждащо - все пак електронното управление е много по-сложна система, в която участват безброй администрации и сложни процеси. Колкото и трудно да ни се струва въвеждането на онлайн вот, то няма нищо общо с това да преобърнеш целия административен процес на държавата наопаки.
Всичко това оттук нататък ще трябва да бъде казвано и доказвано многократно, ако ГЕРБ и реформаторите искат да не разочароват близо два милиона избиратели. Както обобщава Данаил Кирилов, "84+13 прави 97 - това не са достатъчно гласове при пълна зала, очевидно е, че ще разчитаме на подкрепа и от другите". Сметките му не включват ДСБ и гражданската квота на РБ, но дори тогава гласовете за прокарване на промените не достигат. Според Кирилов обаче недоверието на някои партии е основателно. "ДПС, АБВ, Патриотичният фронт имат изисквания - докажете, че ще се запази тайната на вота, докажете, че може да има граждански контрол, докажете, че ще спазите конституцията. Докато не намерим убедителни решения, сме в ситуацията да се доказваме", смята председателят на правната комисия.
Доверието, глупако
За да са убедителни, ГЕРБ и РБ първо ще трябва да преглътнат това, че собствените им предложения надали ще бъдат приети в цялост. Ще трябва достатъчно категорично да се преборят с аргументите "против", много от които са несъстоятелни, но пък за сметка на това достигат до ушите на много хора. Дори и да има проект за изборен кодекс, който удовлетворява и двете партии, по-важната работа ще дойде след това. Партиите, които не подкрепят идеята в момента, едва ли ще си спестят критиките, когато започне същинският процес. "Основният въпрос е да се създаде доверие в системата за това, че тя не позволява масова покупко-продажба на електронни гласове и тяхното реализиране", както обобщава Стефан Манов.
И ГЕРБ, и реформаторите оптимистично говорят за първи електронни избори до две-три години. Истината обаче е, че за това време едва ли ще може да се създаде такова доверие, че електронното гласуване да тръгне гладко. Междувременно с настоящите промени в Изборния кодекс се разгръща друг сценарий. Сред предложенията за поправки минаха и две - на АБВ и на реформаторите, според които трябва да се увеличи или въведе изцяло машинният вот. Аргументите бяха, че и хартиеното гласуване трябва да се модернизира като алтернатива на електронния вот. В комисията и в пленарната зала вече се чуха мнения, че машинното преброяване е форма на електронно гласуване. Така че може би първото важно изпитание за онлайн гласуването оттук нататък е то да не бъде подменено от идеята за машинен вот.
9 коментара
Референдумът не е минал % на предходните парламентарни избори, което означава че не е задължителен! Парламентът има право да приеме или не приеме този начин на гласуване. Както това се случи с референдумът за АЕЦ Белене!
Това, че основните пазаруващи гласове са против е-вота е добра новина. ГЕРБ също пазаруват, но май са приели по-дългосрочния поглед върху нещата, първо ще успокоят хората, пък после ще манипулират системата. Успех на РБ, които май единствени искрено се борят за това ( което не е изненада, тъй като имат сериозно мнозинство в не-турска чужбина).
борбата за електронното гласуване е една от най-важните за нас и трябва да я спечелим. ясно е, че основните политици и партии днес въпреки официалните им стейтмънти са против. но ние искаме улеснено, бързо онлайн гласуване час по-скоро!
Този закон го следва съдбата на Антикорупционния - отхвърлпяне за преразглеждане, + - 2 месеца и една година по-късно - нов закон, който я мине, я не.
Аз съм моряк.Знаете ли колко пъти съм изтървал избори,защото съм на път?Горещо подкрепям идеята за електронно гласуване.Но комунистите и турците ще оплескотят нещата за пореден път!Защо толкова години не можем да се изчистим от тези ретроградни елементи?Да не се оправдават със манипулиране на гласовете.Може интернет банкиране,а някакви тъпи избори нямало как да се защитят.Причината е,че рязко ще се стъжни живота на точно тези ретроградни партии-БСП,АБВ,ДПС,Патриотичен фронт,Атака и някои други
Харесва ми идеята за електронното гласуване, но не е случайно, че в нито една утвърдена демокрация все още не е въведено! Не мисля, че е добре една от най-корумпираните държави в ЕС да е лидер във въвеждане на една толкова непозната технология за която до сега никой не е доказал, че може да бъде непробиваема!
Достатъчно е да помислите как и кой ще проверява, че никой няма да гласува електронно от името на милионите негласуващи на нито едни избори. Как ще предотвратите няКОЙ да издаде пароли на тези хора и да гласува от тяхно име? Никаква електронна система не може да попречи на един корумпиран държавен служител да издаде тези пароли!
И как ще стане това с ИП адреса? Много доставчици не дават реални статични ИП адреси - дават частни адреси от типа 10.10.*.* или 192.168.*.*. Други дават динамични ИП адреси - днес ИП адреса е твои, утре доставчика го е дал на друг.
В допълнение не всеки вкъщи си има отделен интернет доставчик...
Три пъти споменавате името СТЕФАН МАНОВ...
Бихте ли уточнили какъв точно "специалист" се явява?
До колкото е видно в CV-то му е специалист по ръжда и корозия?
Това, че е насаден в ИК на Малеева, едва ли го прави специалист
по темата.
Много ги е страх партиите, че изведнъж ще могат да гласуват повече хора и сметките им ще се развалят.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.