Онлайн гласуването: не дали, а кога

Депутати от ГЕРБ обясниха отказа да се приеме това предложение със сложността на въпроса. Липсата на срок за приемането на промените обаче предизвика съмненията в част от депутатите от РБ, че целта е по този начин да се забави процесът и той да бъде отлаган във времето. "Въвеждането на електронното гласуване ще стане, когато има пълна гаранция за провеждането на такъв вот, което може да е след 2-5-10 години", каза например председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Към тези подозрения се прибавят и съмненията, че народните представители винаги могат да се оправдаят за евентуалното неприемане на текстовете за електронното гласуване с изискванията, които бяха записани в решението на парламента за "разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи". Това допълнение беше наложено от ДПС и беше цената за тяхната подкрепа на гласуването по интернет. Подобни бяха и част от аргументите на депутатите от БСП, "Атака" и ПФ да са против - че при този начин няма да е ясно кой гласува, че няма гаранции дали някой няма да контролира вота на избирателя или пък че подаденият по интернет глас няма да бъде отчетен правилно, както и че съществува сериозен риск от манипулации.

Гласуване по интернет за кого

"Аз съм един от поддръжниците на гласуването по интернет. Против съм обаче допускането на възможността всички да гласуват по интернет, независимо от това къде пребивават, както и това да става в продължително време. Ако такова нещо се допусне, независимо каква ще бъде технологията на електронния вот, това ще доведе единствено до справедлива пазарна цена на един глас. И до нищо друго. Защото ние имаме много доказателства, че партиите в България са напреднали много в технологиите, с които да набират гласове, а не да ги получават", казва политологът от СУ "Св. св. Климент Охридски" Димитър Димитров. Той дава пример с последните местни избори в две общини - Горна Малина и Трекляно, където регистрираните преди вота по настоящ адрес избиратели са били повече от тези, които живеят там постоянно.

"Няма как избирателите в тези две общини, които живеят постоянно там, да са се чувствали щастливи, защото вотът там е бил за тяхна сметка и от техния глас нищо не зависи", казва той. Според Димитров един от основните въпроси, който трябва да бъде изяснен, е какво в България е активно избирателно право и как то се реализира, защото гласуването става по настоящ и по постоянен адрес. Той дава и още един пример с този проблем. "В доклада на ОССЕ от последните парламентарни избори ясно се казва, че избирателите в България са малко над 6 800 000. В същото време според избирателните списъци гласоподавателите са малко над 7 000 000. Разликата от около 200 000 идва от хора, които през годините са гласували на различни места", казва Димитров. "Коя е гаранцията, че част от тези гласове не са отишли примерно за АБВ, на които им трябваха 4100 гласа, за да прескочат бариерата за влизане в парламента", добавя той.

По тези причини според Димитров електронното гласуване трябва първо да се въведе пилотно за българите, които живеят в чужбина, и то за местата, където те нямат достъп до избирателните секции или дипломатическите мисии. "Проблемът е, че за разлика от другите страни, които позволяват гласуване по пощата, чрез пълномощни, условен глас, в България изборното право е лично и присъствено, а тези хора на практика са лишени от правото си да гласуват, защото секцията им или посолството са доста отдалечени", казва той. Едва след това според него може да се пристъпи към въвеждане на електронно гласуване за други избиратели.

За да се случи това обаче по мнението на Димитров трябва да се направят две неща. Едното е да се създаде регистър на избирателите по настоящ адрес, който да се поддържа от МВР. Така ще е ясно кой къде се намира. Димитров смята, че при гласуването по интернет няма как да се гарантира кой гласува и дали някой не оказва натиск върху него. Единственият начин това да стане е чрез биометричната  идентификация. "Тази технология вече съществува, но все още не е масово разпространена и е въпрос на няколко години да стане по-достъпна", казва той. Гаранция пък, че няма да бъде извършвана подмяна на вота на избирателя по интернет, е създаването на т.нар. контролна кутия, до която той ще има достъп и чрез която може да проверява дали е отчетен вотът му.

Има технологични решения

Според Божидар Божанов, съветникът от кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова, който отговаря за електронното управление, на повечето от притесненията на противниците на електронното гласуване може да се намери технологичен отговор. "Въпросът как, когато гласува, човек се идентифицира, че това е той, ще бъде решен чрез Закона за електронната идентификация", казва той. Нормативният акт беше приет миналата седмица от парламента на първо четене. Божанов обяснява, че в него е предвидено в личната карта да се вгради електронен идентификатор - чип, с който не само хората ще могат да правят банкови транзакции, но и да гласуват дистанционно. С това на практика ще отпадне необходимостта от създаването на регистър на избирателите и при гласуването по интернет все пак ще е ясно кой гласува. 

Като допълнителни мерки срещу контролирания вот може да се приеме, че гласуването по интернет става седмица преди вота с хартиени бюлетини и ако някой оказва натиск върху избирателя, той може да промени гласуването си, като гласува от друг компютър, дори с друг електронен идентификатор, или като отиде да пусне плик в избирателната секция. Проверката дали е упражнил правото си на глас по електронен път може да се прави от съответната секционна избирателна комисия. В крайна сметка ще бъде отчетен само един глас само един път. Божанов казва, че издаването на новите лични карти може да започне от средата на 2017 г., а до 2027 г. всички граждани вече трябва да имат такъв тип документи за самоличност. "Имаме и концепция, и осигурено финансиране чрез европейски средства", обобщава той.

Според Божанов проверката дали гласът на избирателя по интернет е отчетен правилно може да става чрез софтуерно решение с отворен код, като има различни варианти. "В Естония например след гласуването избирателят получава код на телефона си, чрез който в рамките на половин час може да провери дали гласът му е бил отчетен", казва той. Другият вариант е след гласуването избирателят да бъде уведомяван с есемес или имейл, чрез който също да се изпраща код за проверка. Тайната на вота пък може да се запази, като гласуването става на принципа на вота по пощата по метода на двойния плик - във вътрешния се слага този с бюлетината, а във външния името на подателя. При отиването в ЦИК информацията от двата плика се криптира и се разделя. "Така хем се гласува, хем се знае кой гласува", казва Божанов. ЦИК може да разкриптира информацията за подадения вот само чрез електронния идентификатор на членовете на ЦИК, и то не само на един, а примерно само в присъствието на няколко от тях. "При електронното гласуване също може да се допусне да има наблюдатели, както в избирателните секции", казва Божанов. "Информацията от ЦИК може да отива до други компютри, където да се прави паралелно преброяване", добавя той.

Според Божанов най-реалният проблем, който може да възникне при електронното гласуване, е да има вирус в компютъра на гласуващия, който да променя вота му или да не отчете гласуването. Въвеждането на автоматично потвърждение от системата на ЦИК за получен вот по независим канал (телефон, имейл), в комбинация с използването на четци с вградена клавиатура елиминират този риск. "Иначе атаките, на които бяхме свидетели по време на местните избори и референдума, и които не бяха хакерски, а само затрудняваха достъпа до сайтовете на ЦИК и други институции, могат да бъдат овладени с достъпни на пазара технологични средства още преди да достигнат уеб сайтовете", обобщава той.

Божанов е категоричен, че притесненията за възможността да се гласува от едни и същи IP адреси са несъстоятелни. "Те нямат никакво отношение към електронното гласуване", категоричен е той. Спекулация според него е и твърдението, че в Норвегия например електронното гласуване се е провалило. "Там проблемът е бил технически и е дошъл от генерираните на случаен принцип числа", казва Божанов. Освен това гласуването е било в рамките на пилотен проект, който, след като опозицията е дошла на власт, е бил прекратен поради спряно финансиране.

Божанов също така смята, че при електронното гласуване трябва да има процедури за касиране на вота. "За разлика от гласуването на хартия, където също има много нарушения и сгрешени протоколи, но много рядко се стига до касиране на вота, защото това е скъпо, при електронното гласуване повторния вот е значително по-евтин", казва Божанов. Добавя и че гласуването по интернет няма да реши проблемите на изборите, които има в момента заради купения и корпоративния вот, но ще направи пряката демокрация по-динамична и ще увеличи интереса на хората. Освен това според него бъдещето е в гласуването по интернет. "Децата не работят с хартия и те няма да гласуват, защото това вече не е техният свят", убеден е Божанов.