Защо прокуратурата отказа да разследва Бисеров за пране на пари

Преди досъдебното производство срещу Христо Бисеров за пране на пари да бъде прекратено, бившият председател на Народното събрание вече беше оправдан от съда по друго обвинение – за валутни престъпления и укриване на данъци. В този случай прокуратурата успя да добута обвинителен акт до съда, но делото приключи в едно-единствено съдебно заседание, а в оправдателната присъда съдът констатира, че държавното обвинение не е събрало достатъчно доказателства, за да подкрепи своята теза.

За Цацаров проблемът не е в прокуратурата

Главният прокурор Сотир Цацаров на няколко пъти използва делото срещу Бисеров, за да прехвърли отговорността за провала по случая другаде – веднъж върху швейцарските власти, а в интервю пред БНТ от понеделник констатира, че вина за делата от висок обществен интерес има не само прокуратурата, а и съдът.

"Няма да споря с ваши колеги журналисти относно начина на разкриване на банковата тайна в Швейцария. Каквото можахме – направихме, с максималната информация, която имахме", коментира главният прокурор в края на януари. Това съвсем естествено налага въпроса защо прокуратурата е внесла обвинителен акт, за който поначало знае, че няма да доведе до никакъв резултат. А решението на съда по първото дело срещу Бисеров разкри нещо съвсем различно – че Швейцария на два пъти е отказала да разкрие банковата тайна за Бисеров, защото искането на прокуратурата е било твърде неясно, а твърденията за пране на пари не били подкрепени от доказателства.

"Само че в съдебната власт освен прокуратурата, защото към нея е и следствието, има и съд. Всеки да отговаря за това, което прави. Отговорността е обща. Дайте да не прехвърляме всичко върху прокуратурата" коментира в понеделник главния прокурор пред БНТ, опитвайки се да оправдае провалите на държавното обвинение и с поведението на съда. Само че (особено в конкретния случай) съдът няма как да постанови присъда срещу човек, срещу когото не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление. Което е задължение на прокуратурата, а не на съда.

Делото срещу Бисеров – при прокурора с ресор ДПС

По време на едно от заседанията на Висшия съдебен съвет главният прокурор използва темата, за да обвини бившия правосъден министър Христо Иванов в конспиративни намерения. Поводът беше искането на Иванов да се образува дисциплинарно производство срещу Боряна Бецова. Тогава Цацаров заяви, че "Бецова е добър прокурор. И ако аз тук не защитя този добър прокурор, както и всичките си колеги, ще е по-добре да си тръгна". Впоследствие допълни, че в този момент Бецова чете пледоария срещу Бисеров, в която ще поиска четири години затвор. "На ваше място аз бих се срамувал от това, което сте направили", приключи той атаката си срещу правосъдния министър.

Както "Капитал" вече писа, Боряна Бецова е прокурорът с ресор "ДПС". Освен пропадналото дело срещу Христо Бисеров, при нея попада и сигналът на "Протестна мрежа" срещу Делян Пеевски и Ирена Кръстева. За него тя назначава избирателни данъчни проверки, а в постановлението за прекратяване навлиза в лични нападки срещу подателите на сигнала.

Пак при Бецова попада и сигнал срещу самата "Протестна мрежа" от собственика на сайта ПИК Недялко Недялков. Проверката отново беше прекратена, а един от засегнатите – Николай Стайков – коментира така: "Мога да кажа от личен опит колко добър прокурор е Боряна Бецова, чиито обвинения срещу Христо Бисеров се провалиха в съда днес след две години. Госпожата не е успяла да открие, че имам участие в три търговски дружества, надлежно записани в българския търговски регистър с моето име и ЕГН, когато ме проверяваше по сигнал на "агенция ПИК". Какво да чакаме за сложни дела с чуждестранни регистри, не знам. Всъщност знам - нищо."