Уникредит очаква растежът на българската икономика да се ускори до 3.4%

В пролетния си макроикономически анализ банката предвижда и 3.6% през следващата година

През тази и следващата година ще се разчита в най-голяма степен на индивидуалното потребление да движи икономиката и в по-малка степен на износа

Георги Желязков

През тази и следващата година ще се разчита в най-голяма степен на индивидуалното потребление да движи икономиката и в по-малка степен на износа © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Растежът на икономиката ще продължи да се ускорява през следващите две години. В пролетния макроикономически обзор на Уникредит Булбанк се посочва, че през тази година реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) ще достигне 3.4%, а през 2017 г. - 3.6%. Според експертите на банката оптимизмът се дължи на подновения спад на цените на енергийните суровини и по-силно от очакваното възстановяване на пазара на труда. През 2015 г. БВП се повиши с 3%.

Кой е двигателят

През изминалата година растежът беше с по-балансирана структура, а продължителните излишъци по текущата сметка спомогнаха за намаляването на външния дълг до по-устойчиви нива, което беше допълнение към вече натрупаните сигнали, че икономиката преминава към модел на растеж, който е все по-малко зависим от ръста на кредита, се казва в анализа. Там е записано също, че през тази и следващата година ще се разчита в най-голяма степен на индивидуалното потребление да движи икономиката и в по-малка степен на износа.

"Неочакваната слабост на пазарите в началото на годината повишиха несигурността, но на вътрешния фронт икономиката произведе поредица от окуражаващи данни", коментира Кристофор Павлов, Главен икономист на Уникредит за България. Според него подновеният спад в цените на суровия петрол се очаква да доведе до по-силна подкрепа за покупателната способност на домакинствата през 2016 г. спрямо предишните ни очаквания.

Потенциални рискове

Значително забавяне на икономиката на еврозоната остава основният негативен риск пред нашия благоприятен сценарий за малка и зависима от износа икономика като българската, пише в анализа. По- остро от очакваното забавяне на китайската икономика е вторият по значимост външен риск, не само заради големия индиректен ефект през веригите на доставка за износителите от Западна Европа, но и заради негативния натиск върху цените на суровините, които продължават да представляват повече от една трета от българския износ на стоки.

Ограничената експозиция към инвеститори от САЩ предполага, че негативното влияние от процеса по нормализация на лихвите на Фед остава ограничено. То се очаква да е по-скоро индиректно, през търговските връзки с икономики като Хърватия, Сърбия и особено Турция, които остават уязвими поради високата си зависимост от външно финансиране. Геополитическите събития отново излязоха на преден фронт през последните месеци, като конфликтът в Сирия изглежда далече от своя край, а ЕС продължава да се затруднява да изработи съгласуван отговор на увеличените миграционни потоци.

Засега България остава встрани от основните миграционни маршрути, което означава, че ако този риск се материализира, директният ефект вероятно ще бъде ограничен. Все пак, икономиката ще бъде отслабена индиректно през канали на влошените нагласи в съседните страни и Европа като цяло.

Два са основните негативни рискове на вътрешния фронт. Първо, оставката на правосъдния министър през декември миналата година подсили усещането в обществото, че усилията за ограничаване на корупцията остават заложник на силните и добре обвързани политически интереси на местните олигарси.

Второ, ако различията в нивата на провизиране на отделните банки могат да служат за отправна точка, то изглежда предстоящите стрес-тестове и преглед на качеството на активите ще покажа недостатъчно провизиране и капитал в ограничен брой второразредни банки с българска собственост.